Пернишката крепост в почетните топ 10 на българските чудеса

Средновековната крепост Перник за момента заема 8-мото място в класацията на вестник Стандарт за чудесата на България. Гордостта на Перник е след Старинния Созопол островите Св. Иван и Свети Кирик, Мадарски конник и Шуменска крепост и Античния Несебър, които читателите на вестника са подредели на първите три места. Рилският  манастир е на седмото място - преди Пернишката крепост.

От днес - 9 февруари, в продължение на една седмица  "Стандарт" обяви втори тур на вота за топ 10 на чудесата на България. Всеки ще може още веднъж да даде своите 10 предложения за най-значими обекти от историческите и архитектурни съкровища на страната ни. Изборът този път ще е между 30 от сегашните 50 обекта - тези, които до момента са спечелили най-много гласове.

Резултатите ще бъдат обявени на специална дискусия на 16 февруари. На една маса ще бъдат събрани представители на властта, научните среди, туристическия бранш и неправителствените организации. Преди това обществен съвет от историци, археолози, неправителствени, браншови организации и представители на министерствата на икономиката и туризма, финансите, културата и регионалното развитие ще каже експертното си мнение за превръщането на всеки от обектите в атракция за чужденците.

Земенският манастир засега е на  12-то място.


СРЕДНОВЕКОВНАТА КРЕПОСТ ПЕРНИК

За първи път името на Перник се среща още в апокрифната българска летопис. Името на крепостта във вариант Периг се споменава в народното житие на св. Иван Рилски, датирано от 1183г.

Почти е сигурно, че Перник влиза в пределите на българската държава при хан Омуртаг около 829г. като гранична крепост.

Времето на укрепването на хълма и превръщането му в крепост не е точно установено. Предполага се, че това е станало във втората половина на 9-ти век. Вероятно за управители на крепостта са били назначавани сановници от прабългарски родове. Имената на първите управители на крепостта не са известни.

В края на 10 и началото на 11 век твърдината се управлява от Кракра, който водил самостоятелни военни действия срещу Византия. През 1016 г. крепостта удържала 88-дневна обсада, но през 1018г. Кракра и началниците на 35 крепости  от Горнострумската укрепителна система, която той управлявал, се предали на византийския император и капитулирали.

Смята се че разрушително земетресение от 23 септември 1063 г. е съборило крепостните стени, но по-късно те отново били издигнати. Крепостта била разрушена около 1185г по заповед на сръбски жупан Стефан Неман, който завзел тези територии.

Крепостта е съществувала преди Кракра и е продължила да съществува и след него. Покрай гласуването на "Стандарт" отново се появиха дискусии за името на крепостта и крепостния хълм. От години  перничани са свикнали да наричат средновековната крепост над града с името на най-популярният й управител Кракра. Но всъщност тя винаги е била  крепостта Перник, а не „Кракра”. Изследване по този въпрос правиха  известната етноложка Цветана Манова и историкът Зорница Стоянова. Обект на техните търсения беше войводата Кракра в културната памет на перничани. една от целите им беше да проучат в какъв контекст и по какъв повод се е появило името на болярна и като мезотопоним - название на средноголям географски обект, имащ значение само за хората около селището, където се намира.

За историците от особена важност е обстоятелството, че местният велможа е бил братовчед на цар Самуил. Затова те припомнят староотческия рефрен:  той е принц роден и боговете му са братя.

При културната памет няма фиксирана долна, нито горна граница, затова много трудно може  да се разбере кога точно перничани са нарекли крепостта „Кракра”, обяснява етнологът Манова.

Известно е, че в началото на 20 век на хълма са му викали Крепок, Градо, Калето. Тогава все още не се е сращело името на болярина като име на хълма. В народната памет то вече е утвърдено, но е редно да се знае, а и спазва, че това е Средновековната крепост „Перник”.  Съображения може да се добавят и от чисто рекламен характер, но те ще имат своето сериозно основание.  

Както вече iperni писа, предстои подписване на договор за осъществаване на проект по Оперативна програма „Регионално развитие” за около 4,5млн лв.  за превръщането на крепостта в туристическа атракция.

Ако имате желание можете да гласувате в класацията ТУК.