Блог на latinka

На път какви ли хора не срещаш! Някои забравяш веднага, други ти стават приятни, но има и такива, които не знаеш да съжаляваш ли, да ги презираш или просто да ги отпишеш от графата на нормалните хора. 

Този миг сигурно ще го помня много дълго. Пред Новогодишните празници в един от големите магазини народа пазаруваше като за последно. Изчаквах позната близо до касата, когато към нея се приближиха жена на средна възраст с момиченце на около 10-12 години.

Обещах на Галичка да и направя албум със снимки от селото, в което лятото прекарвахме детството си. Бяхме се загубили в живота. Тя – в Русе, а аз – в Сливен.

Снимки

Така си спомням една воденица на село и така я нарисувах. Студена, така се казва това плъзнало по поречието на Струма родно село на майка ми. А тая воденица, която малко прилича на истинската, се наричаше Кашовата.