iPernik.com Новини от Перник за хората и събитията


Музикално-поетична вечер с Павлина Соколова в галерия “Марин Гогев” гр. Перник

Павлина Соколова

Една музикално-поетична вечер, под мотото "Рециклиране на чувства", организирана от НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ 'СЪЗНАНИЕ-1922'.
Присъстващите ще имат възможност да се насладят на чувствена и докосваща поезия, в която всеки намира по мъничко от себе си. Искреността на споделянето на емоции, състояния и ситуации е запазена марка на стиховете на Павлина Соколова.
“Рециклираните чувства” са на моменти пронизващи, в същото време и много духовно извисени, преживени и носещи сетивност.
Ще звучат произведения от четирите книги на младата авторка. Пленените от тях, ще могат да ги имат, събрани в четирите и книги: “Колко малко е нужно”, “Луностишия”, “Между редовете” и “Странички от дневника”.
Програмата започва в 18:00 ч.
Линк към събитието: https://www.facebook.com/events/447833448726748/

интервю с Павлина Соколова за glashatai.com: http://glashatai.com/article/961-pavlina-sokolova-stihovete-mi-sa-kato-p...

източник: http://glashatai.com/

ПИТО-ПЛАТЕНО

Кой кръстил го e Дявол аз не зная.
Огледах го - съвсем на мъж прилича.
Почти като Адамовците в Рая.
Е, само дето в черно се облича.
И погледът му е като на хищник.
(Във превод значи "Всичко ми е ясно!")
Разплакал е поне стотина бивши,
и за любов сърцето му е тясно.
Признавам си, че ме заинтригува,
затуй до него аз се доближих.
Да видим колко точно ще му струва
появата във този кратък стих...
Навярно моя поглед няма превод.
(нито е влюбен, нито безразличен),
и тъй наречения Дявол в него,
плах и объркан - взе да криволичи.
А аз се забавлявах от сърце!
Премигвах и от Ева по-невинно...
Не бяхме в Рая. Нямах във ръцете
ни ябълка, ни даже чаша вино...
Целунах го... И той се разтрепери!
Сълза видях очите му да дращи...
През ум ми мина "Майстор си намери!".
Не му го казах. Всичко беше ясно.
Обърнах се... (И гърбом съм красива).
Усмихнах му се (дяволски почти).
За пръв път аз от някой си отивах
без грам вина, без сълзи на очи.
А Дяволът? ...
Той падна на колѐне
(за миг на ангел даже заприлича).
Отвърнах само: "Пито и платено!
Сега разбра какво е да обичаш."

* * *

БОДЛИ

Приятелство, доверие и стомна
унищожиш ли - те не се лепят.
(Повтарям си го, за да го запомня)
За кой ли път, Боже, за кой ли път...
Сега аз съм най-черната от всички.
И ей-тъй, по неволя помъдряла.
Приятелство, написано в кавички
ми се присмива, че съм оцеляла
след няколкото копия в сърцето,
и болка, колкото световъртеж.
Присвих се на кълбо и ги посрещнах.
Превърнах се досущ на таралеж -
стърчат от мене копията... не само
за да напомнят как наивна бях.
Предпазват ме... Като другарско рамо
(такова, дето винаги мечтах)
Глупаче си, глупаче, мила Линка!
И никой няма да те промени.
Пусни да излети и таз калинка
и загърни се в своите бодли!
Какво като до лудост те боли
и сякаш си обрулена череша?
Приятелството вече се дели
на истинско, и... списък с интереси.
Но ти бъди бодливото глупаче,
наивно, дорде свят му се завие!
Ще те научат дните да не плачеш
щом копието в тебе се забие!
Така оставам - свита на клъбце.
Превърнах се от цвете - в таралеж.
Но ти живей, живей, живей, сърце!
Сълзи ли? Не. Това са капки скреж.
Събирам ги. Стена от лед строя.
(за чупене си нямам вече стомни).
До мен допускам днес... само студа.
И таралежите себеподобни.

* * *

АКО ЗНАЕХ

Ако знаех, че утре ще свърши света
всички песни в душата си щях да изпея,
всяка болка, обида и грях - да простя.
Малко повечко може би щях да се смея.

Ако знаех, че утре ще свърши света
премълчаните истини щях да разкажа,
вместо стихове аз за Любов да редя
всяко чувство потискано щях да покажа.

Ако знаех, че утре ще свърши света
бих събрала накуп всички стари предмети,
и кибритена клечка ще хвърля над тях
за да греят, там Слънцето дето не свети.

Ако знаех, че утре ще свърши света
щях да бъда безумна, обичаща, смела...
И за ден на душата ми ще позволя
да навакса това, дето съм и отнела.

Ще отворя сърцето си за Любовта
като Феникс, възкръснал от пепел - красива!
Ако знаех, че утре ще свърши света
аз ще имам цял ден... за да бъда щастлива!

* * *

Ще ти разкажа всичко.
Не сега.
А някой ден, когато нямам нищо.
Когато ще остана по душа.
Когато тя спре стихове да пише.
И ще поиска просто да поседне
на чаша вино с някой непознат,
с най-чистите очи ще го погледне,
и му се довери, като на брат.
И го проводи, без да я е страх
до най-неизветрeлите си спомени,
и му признае всеки сторен грях
от глупост, от наивност, или обич...
Когато от дъжда съм по-дъждовна,
или като детето си съм чиста,
когато като вятър съм свободна
и най-добър приятел не е... листа.
Когато нямам име и лице,
и мисълта за самосъхранение.
Днес просто съм със половин сърце,
и си го браня сякаш то дете ми е.
Но някой ден ще ти разкажа всичко!
И нищо, че ти малко след това
ще ме разкъсаш цялата на срички,
и моя ще е цялата вина.
Ще бъда пак каквато само съм
в онази малка църква срещу блока.
А после ще те пратя в някой сън.
И ще потъна в тишина дълбока.

Павлина Соколова

Снимки

iPernik отваря врати за всеки, който има да каже нещо!

Лична публикация - ще бъдете публикувани най-горе на първа страница на сайта!

Необходимо е единствено да Влезете с Фейсбук или да се регистрирате!

Вход с фейсбук профил:

[email protected] за споделяне на сигнали, запитвания, реклама, коментари, мнения, новини.