Накъде селското училище?

Селските училища в нашата страна вървят по две различни пътеки едната от които води към прогрес,обновление и разцвет,а другата към разрушение и забрава.За огромно съжаление по пътеката на забравата вървят много по-голям брой от нашите селски училища и съвсем малка част от тях успяват да вървят по стръмната пътека на разцвета,а това неизменно води до тяхното намаляване с всеки изминал ден.
Накъде вървят селските училища в България?-за мен те вървят по пътеките,които ние-българите сме им проправили и им проправяме,всяка пътека води на някъде,но не винаги по-отъпканата води до по-хубава гледка,пътят към върха винаги е стръмен и труден,но гледката от там винаги е неописуема с думи.
Дали нашите селски училища са хубава гледка или не,дали ние сме отговорни за това или не,дали на тях се гледа като на училища „второ качество” или пък не-всеки ще отговори сам за себе си!
Моят отговор е,че пътят на селското училище е различен за всяко едно и не бива да се поставят под общ знаменател,както страната ни е различна във всяка нейна област,както всеки град е различен,така и всяко село е различно и всяко училище в него е уникално,съградено с вяра,надежда,желание и любов към учението.За да бъда по-изчерпателна и да не редя празни думи със смисъл далечен за мен ще разкажа за пътя на селските училища,които са близки до мен-за училищата в моят роден град Перник.
В края на 19-ти век нашият град бил все още малко,незначително селище – село Перник,разположено по двата бряга на река Струма.Първото име на Перник е Димитрово,а първото училище е открито около 1865г.,когато стремежът към свобода и просвета владее цяла България.
Разбира се,инициаторите за отваряне на училище в Перник срещнали най-различни трудности.Не всички родители искали да пращат децата си на „школо”,липсвала специална сграда,нямало специално подготвен човек за учител и т.н.Но пречките една по една били преодолени.Много бащи били склонени да изпратят децата си да посещават новооснованото училище.Намерена била и сграда за школото…малка и паянтова,тя била ремонтирана и пригодена за началните нужди на школския живот.Най-голяма трудност била срещната във връзка с намирането на учител, „граматик”,както го наричали по онова време.За да излязат от това затруднение,перничани се опитали да склонят учителя от мошинското училище бай Стойчо да дойде в Перник.Предложили му възнаграждение 35 гроша вместо 25,колкото му плащали мошинци,и той се съгласил.Освен това се задължили всеки ден да го хранят и да му бъде осигурена безплатна квартира.С тези интересни факти ни запознава П.Кузманов.

С други факти ни запознава Г.Стоянов,а именно,че първото класно училище в града е открито през 1 908 година като през 1 920/1 921 година е въведено обучението на две смени.От 9 септември 1 944 година започва голям подем на народното образование.Откриват се много нови училища,построяват се нови училищни сгради.Народната власт създава обстановка за широко разгръщане на народното образование,като.
разтваря вратите на всички училища за децата на народа,създава материална база,необходима за преподаване и усвояване на трайни знания и правилно възпитание.

След близкото запознаване с интересната история на училищното дело в града, дори в най-тежките и мрачни векове за България, ясно изпъкват две светли и основни фигури,стоящи в неговата основа-фигурата на народа и тази на учителя.
Доста по-късно през не чак толкова далечната 1985 година се натъкваме и на ясната поява на третата основна за образованието фигура-тази на държавата.

Из страниците на вече несъществуващия вестник „Димитровско знаме” с гордост привличат вниманието на читателя заглавия като „Училището-могъщ идеологически институт” и „Ковачница на висококвалифицирани кадри” в една от тези статии се натъкнах няколко абзаца,който правят впечатление,каквото съвременна статия не ми е правила,няколко малки абзаца с голямо съдържание-съдържание за основните фигури крепящи образованието на плещите си,няколко абзаца изпълнени с гордост,признателност ,дух и стремеж,а именно:

„Развитието на образователната система в окръга е дело на съзидателните усилия на цялото общество.Държавно-общественото начало все повече се утвърждава като основополагащ принцип в управлението на образованието.Успешно изпълняват своите функции Окръжният, 6 общински, 2 районни съвета за народна просвета и 82 училищни настоятелства,в които участвуват 315 обществени,стопански и културни дейци.
Непрекъснато расте ролята на училището…
Зад всички тези обобщени постижения в областта на образователното дело в окръга стои неизменно духовното,нравствено и идейно присъствие на 2 190-те учители,които всеотдайно и мъдро с професионален такт и търпение ,с огромна любов формират новия човек.
Високо признание за тяхната дейност са петимата заслужили учители,20-те старши учители и 500-те носители на високи държавни отличия,сред които само с орден „Кирил и Методий”-139 учители.”

В тези редове сякаш откривам липсващата брънка в образователната система днес,брънката правеща и пътя на селското училище към разцвета хлъзгав и несигурен тази брънка според мен е признателността,която сякаш с всеки изминал ден избледнява все повече и постепенно се забравя както от хората,така и от институциите и в техните взаимоотношения.
Липсата на тази признателност кара хората да си обръщат гръб,същото е и с институциите и изведнъж трите фигури крепящи цялата образователна система на своите плещи сякаш започват да я крепят само с по една ръка и това я прави нестабилна и рушаща се.

На същата тази страница от същия този вестник вниманието ми привлече и трето заглавие „Огнище за знания и родолюбие”-185 години килийно и 140 години светско училище в село Студена”.За жалост същото това „огнище за знания и родолюбие” сякаш „изгоря” то беше закрито миналата 2012 година точно преди 24 май,с 167 години като класно училище зад гърба си.Но въпреки,че това селско училище не успя да извърви своята пътека към разцвета,а се свлече към разрухата и забравата то заслужава да бъде запомнено,защото неговата история е ярка също като името,което носи:ОУ „Васил Левски”.
В далечната 1800 г. един монах от с.Студена открива в малката черква килийно училище с няколко ученика. Историята не е запазила името му, но значимостта на делото му е безспорна. Децата, обучавани от него пишели върху пясък или с дървена пръчка, а когато изучели азбуката започвали да пишат с пачи или орлови пера, но вече с мастило. Целта на монаха била да подготви свещенослужители, които да проповядват християнската вяра на български език. Но Монахът-учител пробудил и родолюбие, и жажда за свобода у своите възпитаници, което накарало турските власти да затворят училището. И не само това...
Турците наредили да бъдат заличени ликовете на българските царе, иконописани в строената през периода 1225-1250 г. църква Нещастия сполетели жителите – около 1812 г. върлувала епидемия от чума и холера. Много хора си отишли от този свят, а един от тях бил и учителят...
Силата на вярата:останал жив само един ученик и той продължил делото. Училището отново било отворено вследствие протестите на местното население , жадно за четмо и писмо.
Дано тази жажда да успее да възроди училището и днес!
Но не е редно да се гледа само надолу по пътеката,трябва да се вдигне и поглед нагоре.Редно е да се погледне към едно селско училище,което макар и бавно и трудно все още върви по пътеката към разцвета си.Това е ОУ „Св.Климент Охридски” в село Кладница,което съществува от 133 години.
Училището в село Кладница е открито през 1879 г. само година след Освобождението.На мястото на селския хамбар е построена сграда с две стаи - една за класна стая и една за живеене на даскала.Децата, събрани под този покрив, са точно 30. Дотогава е имало килийно училище в манастира над селото.През 1906 г. общината отделя няколко декара ливади и ниви, а също така и част от гора за нуждите на училището.Броят на учениците постоянно расте. Това довежда до необходимостта от строеж на нови помещения, което става през 1911-1912 г.

Към старите постройки се пристрояват нови стаи.Новата училищна сграда е завършена окончателно през 1914 г.Учебното дело в Кладница минава на по-висок етап през 1930-1931 г.Открива се първи прогимназиален (пети) клас.Поради липса на класна стая големите ученици провеждат занятия в къщата на бившия кмет Иван Ваклинов Милкин.Въпреки многолюдната си челяд (имал е 7 деца) той отстъпва новата си къща за училище и живее в стара къща! През учебната 1932-1933г. развитието следва естествения си ход.Открива се трети прогимназиален (седми) клас.Основното училище става пълно. Този клас учи в къщата на секретар-бирника Кирил Стоименов.През учебната 1936-1937г. в училището в Кладница се основават ученически дружества: въздържателно,на Червения кръст,християнско и др.Слага се начало на ученически хор.

Две училища стоящи в основата на просветното дело в града;две селски училища борили се гордо през годините за своето дело и съществуване,две училища съграждани и подържани с много труд,желание,вяра,обич и душа;две селски училища благодарение,на чието съществуване са се образовали и формирали хиляди хора,но за съжаление само едното от тях продължава своето дело.

Накъде отива селското училище в България?Накъдето го отведем ние българите!

автор:Елизабета Огнянова

Снимки