Първото училище в Перник

В края на 19-ти век нашият град бил все още малко,незначително селище – село Перник,разположено по двата бряга на река Струма.
Първото име на Перник е Димитрово, а първото училище е открито около 1865г.,когато стремежът към свобода и просвета владее цяла България.
Разбира се,инициаторите за отваряне на училище
в Перник срещнали най-различни трудности.Не
всички родители искали да пращат децата си на
училище,липсвала специална сграда,нямало
специално подготвен човек за учител и т.н.
Но пречките една по една били преодолени.
Намерена била и сграда за училището…малка и
паянтова,но с общи усилия била ремонтирана.
Най-голяма трудност била срещната във връзка с
намирането на учител, „граматик”,както го наричали
по онова време.За да излязат от това затруднение,перничани се опитали да склонят учителя от мошинското училище бай Стойчо да дойде в Перник.Предложили му възнаграждение 35 гроша вместо 25,колкото му плащали мошинци,и той се съгласил.Освен това се задължили всеки ден да го хранят и да му бъде осигурена безплатна квартира.С тези интересни факти ни запознава П.Кузманов.
С други факти ни запознава Г.Стоянов,а именно,че първото класно училище в града е открито през 1 908 година като през 1 920/1 921 година е въведено обучението на две смени.От 9 септември 1 944 година започва голям подем на народното образование.

След близкото запознаване с интересната история на училищното дело в града, дори в най-тежките и мрачни векове за България, ясно изпъкват две светли и основни фигури,стоящи в неговата основа-фигурата на народа и тази на учителя.
Из страниците на вече несъществуващия вестник „Димитровско знаме” с гордост привличат вниманието на читателя заглавия като „Училището-могъщ идеологически институт” и „Ковачница на висококвалифицирани кадри” в една от тези статии се натъкнах няколко абзаца,който правят впечатление-няколко малки абзаца с голямо съдържание-съдържание за основните фигури крепящи образованието на плещите си,няколко абзаца изпълнени с гордост,признателност ,дух и стремеж,а именно:
„ Непрекъснато расте ролята на училището…
Зад всички тези обобщени постижения в областта на образователното дело в окръга стои неизменно духовното,нравствено и идейно присъствие на 2 190-те учители,които всеотдайно и мъдро с професионален такт и търпение ,с огромна любов формират новия човек.
Високо признание за тяхната дейност са петимата заслужили учители,20-те старши учители и 500-те носители на високи държавни отличия,сред които само с орден „Кирил и Методий”-139 учители.”

В тези редове сякаш се открива липсващата брънка в образователната система днес,брънката правеща и пътя на селското училище към разцвета почти невъзможен-признателността,която сякаш с всеки изминал ден избледнява все повече и постепенно се забравя както от хората,така и от институциите.

автор:Елизабета Огнянова