Адвокат Хари Харалампиев: Домашният арест е също форма на задържане

Адвокат Хари Хараламбиев е роден в Перник, но живее и работи в Пазарджик. Има клиенти от цялата страна. Наричат го мерцедесът на правосъдието. Той бе един от защитниците на българските медици в Либия. Сега защитава Илиян Тодоров за убийството пред столичната дискотека „Соло”. Хараламбиев е член на Съюза на писателите. Има няколко книги, сред които са „Вътрешно око”, „Ако имате търпение, отсъдете. Съдебни пледоарии” и „ Марианската падина или измеренията на справедливостта”.

- Адвокат Хараламбиев, казвате за българската демокрация, че е в морална анемия. Защо?

- Защото нещата от живота най-ярко показват, че нашата демокрация е в анемия. Спомнете си какви скандали станаха през отминалата вече 2010 година. Занимавахме се с досиета, уволнения по върховете на властта, българската Академия на науките е пред срив. Какво още да говорим, това ли е същността на българската демокрация?

- Като че ли отбягвате да отбележите и скандалите в съдебната система. От една страна връзките на магистратите с „кадровика” в съдебната власт Красьо Черния, а от друга – имотите на децата им на първа линия край морето?

- Въпросът за имотите никога не ме е интересувал и ще го оставя без коментар. Колкото до така наречените скандали в съдебната система, винаги съм твърдял, че тя стои здраво и не се нуждае кой знае от какви реформи. Някои смятат, че когато се получи оправдателна присъда поради недобре изготвено досъдебно производство, всичко това е плод на нереформираната съдебна система. Под „нереформирана” аз разбирам тази съдебна система да бъде поставена на послушание. Все още обаче българският съд се държи прилично. Докога – не мога да кажа.

- Искате да кажете че сега засега съдът ни е независим?

- Всеки уважаващ себе си съдия трябва да е обладан от тази мисъл, че той се подчинява единствено и само на закона, на вътрешното си убеждение, на разума и на здравия юридически усет.

- А какво е мнението ви за досъдебното ни производство?

- Преди време казах, че е огромна грешка закриването на следствения апарат към прокуратурата, който съществуваше доскоро. Там работеха изключително интелигентни, знаещи и можещи следователи. Някои решиха, че е най-добре да се създаде единен следствен апарат към МВР.

- Чиято работа обаче да се наблюдава от прокурорите, нали така?

- Да. Какво се оказа обаче? В момента дознанието е в отчайващо състояние, затова защото в по-голямата си част дознателите все още има какво да учат. А това неминуемо гравитира и около некачественото съдебно производство. Аз мисля, че сгрешихме с ликвидирането на следствения апарат. Сега има знаещи и можещи следователи, които бездействат, тъй като в прерогативите им е единствено и само да гледат дела за шпионаж, които просто не се случват у нас.

- Надявам се да не предлагате да върнем старото статукво.

- За да се изградиш като юрист, трябва да имаш изпепеляващо вдъхновение и амбиция. Да се самоподготвяш, да мислиш 24 часа като юрист - било то прокурор, съдия, адвокат или дознател. Сега всичко е в ръцете на дознателите. Те трябва сами да се подготвят, да са обладани от амбицията да бъдат най-добрите – нещо, което не съзирам.

- А защо нашите дознатели нямат амбицията за това?

- Най-добре е те да отговорят, но мисля, че им липсва себеотдаденост. Защото нашите професии искат голямо себераздаване, понякога и за сметка на личния живот.

- Пред вашия поглед минават хиляди страници от дела. Не се ли прокрадват между тях лоши взаимоотношения между прокуратурата и дознателите?

- Естествено е, че когато се провежда едно досъдебно производство, господар му е прокурорът. Следователно непрекъснато трябва да е в час какво става с него. Очевидно е, че не всякога дознателите навреме докладват казусите на прокурорите, не всякога търсят тяхната помощ и поради това се получават понякога неудачни досъдебни производства.

- А какво става в съдебните зали, там как стоят нещата?

- Ще отговоря с оглед моята професия. Мисията на адвоката в съдебните зали е да внуши доверие и честна промисъл. Ако чрез пледоариите си той успее да помири правосъдието със свободата, инстинкът за която е по-силен от самата свобода, усилията му не са останали напразно. За мен съдебната зала е храм. Тя дава най-точният и безпощаден отговор кой кой е в съдебната система. За мен залата е велико и магнетично нещо.

- Аз присъствах на едно ваше дело на което вие изнесохте една блестяща пледоария за своя подзащитен. Тогава съзрях у съдиите благосклонност, за го оневинят. Просто това витаеше във въздуха. Докато подсъдимият не взе думата и не направи всичко на пух и прах. Той бе осъден.

- Вие говорите за едно обвинение в предлагане на подкуп. Понякога адвокатът нарочно оставя своя клиент да каже всичко онова, което го вълнува. Понякога то не съответства с тезата на адвоката. В крайна сметка поздащитният сам отговаря за това, което говори.

- А сега имате много важно дело. Защитавате подсъдимия Илиян Тодоров, който е обвинен в убийството на двама младежи пред столичната дискотека „Соло”. Защо се заехте с този случай?

- След като съдебният състав замени мярката за неотклонение „задържане под стража” с „домашен арест” на Тодоров, се разпространиха хлевоусти мълви. Мисията на всеки един адвокат е да изяснява на своите клиенти какво се случва в съдебната зала. Там аз застъпих тезата, че законодателят се е отказал от тежестта на извършеното престъпление като основание за задържане под стража. Недопустимо е то да е здължително при определени престъпления. Съдът е този, който преценява необходимостта от тази мярка. В противен случай съдебният контрол се обезсмисля. Задържането под стража има наказващ характер. Всяка една мярка за неотклонение е процесуална принуда. Тя обаче не може да бъде наказание. Аз се позовах на решение на Конституционния съд от 1992 г. Според него самият домашен арест е също форма на задържане.

- Наистина ли е толкова болно това момче, както се говори?

- Той не е толкова безнадеждно болен. Без да съм капацитет твърдя, че неговото страдание е на неврологична основа. Съдебно-медицинската експертиза доказа, че една от причините да не се овладее тази болест е ужасното състояние на арестите и затворите. България непрекъснато бива укорявана точно за това, тъй като нашите места за задържане не отговарят на европейските изисквания. Не отговаря на никакви човешки изисквания.

- Тази ли е причината да слушаме за злокобни болести, налегнали арестантите, пък като излязат на свобода оздравяват веднага?

- Навярно има и такива случаи, но аз не съм имал такива клиенти.

- Знам, че вие не сте привърженик на постоянно променящото се законодателство. Как обаче ще коментирате новия закон „Кушлев” за отнемането на средствата, придобити по незаконен път?

- Без да познавам закона в детайли, ще кажа, че той изхожда от презумпцията, че всички са бандити и всеки, който е забогатял трябва да се сбогува със своето имущество. Има честни и почтени бизнесмени, които работят денонощно и изкарват прехраната си и градят своето благополучие с честен труд. И на тяхното имущество ли трябва да се посегне?

- През новата година най-после ще си купите ли часовник, мобилен телефон и компютър?

- Нито едното, нито другото, камо ли пък компютър.

- Защо отказвате тези блага на техниката?

- Аз не ги отричам, но тези достижения на техниката правят хората зависими от тях. Аз виждам как по улиците някои хора говорят по мобилните си телефони толкова съсредоточено, сякаш решават световни проблеми. А когато човек се вслуша в онова, което говорят разбира, че това са празни приказки. Някак си съм встрани от постиженията на техниката. Повече гравитирам към духовното. Споделям написаното от големия американски писател Кърт Вонегът. Според него човек трябва да бъде достатъчно смел за да се бори срещу неща, които може да промени, достатъчно търпелив, за да понесе нещата, които не може да промени и достатъчно умен, за да разбере разликите между двете. Аз съм ги разбрал.

Фани Чоджумова - novinar.net - 02-01-2011

Снимка: Aни Петрова