Въведение в храма на Пресвета Богородица

Празникът Въведение в храма на Пресвета Богородица - 21 ноември (4 декември) е празникът на родителите и децата, празникът на семейството и неговата отговорност да представи децата пред Боога.

Свещеното предание разказва за едни родители, които молили Бога за рожба, а срещу придобиването й обещали да Му я посветят завинаги.  Това са родителите на Пресвета Богородица Йоаким и Анна.

Преданието разказва как веднъж, когато праведният Иоким отишъл в планината, за да се помоли, съпругата му Анна влязла в градината. На едно дърво тя видяла гнездо, а в него чуруликали малки пиленца. Тогава Анна със сълзи на очи отправила молитва към Господа да я зарадва с чедо и обещала, че като стане това, тя ще го посвети на Бога.

Господ чул молитвите им и на света дошла малката Мария. Когато тя  навършила три години, според обещанието си родителите й тържествено я въвели в Йерусалимския храм. Те поставили малкото момиченце на първото стпало пред храма, а то свободно и самичко изкачило всичките 15 стъпала. На входа на храма по Божие указание я посрещнал сам първосвещеникът и я въвел в най-свещеното място на храма - "Святая светих".

 Оттам нататък Мария била възпитавана в страх Божи, постоянно се момела, изучавала словото Божие, занимавала се с полезности за общността сред която живее.  Живяла много скромно, с голямо смирение, кротост, търпение и с послушание изпълнявала волята Божия.

Затова и става дума – за разликата между въвеждането и въведението. Въвеждането в храма е събитие, слечка, в наше време епизодична и не добре осъзната поради православното ни невежество. Въведението е състояние. Състояние на духа и на същността човешка.  И затова не е достатъчно родителите да осигурят на рожбата си само свето Кръщение – защото така е модно. Освен Кръщението необходимо е и родителите да предадат на детето вярата, познанието, опита във вярата. Но когато това не може да стане, защото те не се го получили – кой трябва да го стори? Който има грижата за спасението на душите на ближния.  

Добре е на този ден да се помни, че с  решение на Св. Синод на Българската православна църква още от 1929 г. празникът "Въведение Богородично" в България се чества и като Ден на християнското семейство и на православната християнска учаща се младеж; според първоначалния замисъл - ден за християнизиране, за общение с Христа и Църквата Му. Денят бил неучебен и започвал със св. Литургия, на която учениците се причастявали.

И днес храмът е отворен. Има и семейства, макар половината от родените у нас деца да са от майка и татко без брак. Колко е жалко, че законотворецът опита да направи това законно. Дали тзи законотврец ще има волята да помисли и за въвежданетоо, и за въвдението на българското дете?