Перничани и софиянци в дуел за парче земя

Десетки семейства си скубят косите от абсурда на държавните чиновници. Раздаваните по суперфикция земи се оказват с двойна собственост. Стопани и реститути размахват нотариални актове с години по съдилищата. Вече цяло десетилетие обаче Темида не може да разплете правния възел, сътворен от няколко правителства. Магистрати подлудиха ищците с взаимно противоречащи се тълкувания на българските закони.

Анна и Симеон живеят по неволя в кошмара на героите на Джоузеф Хелър. Само дето перничаните не са жертва на собствените си действия като в романа „Параграф 22”, а сърбат попарата на недомислените закони. Държавата сама ги вкарва в капан, давайки им право на строеж върху национализиран терен. После услужливо им продава и терена. В същото време връща парчето земя на реститути. Разбрала за абсурда, в който е хвърлила собствениците, същата тази държава предлага заменка, но докато тя се случи, слага вето на трампите. Сега наследниците софиянци и перничаните са с два нотариални акта за един и същи двор. Вдигналите къща върху него са пред заплахата да останат без дом или да плащат втори път солена цена за него.

Адът връхлита Анна и Симеон Симеонови през 2000 г. Тогава те с ужас разбират, че домът, в който живеят от 1962 година всъщност не е техен. Тумба столичани идват пред портата им и си искат имота. „Останехме като попарени. Първо решихме, че има някаква грешка в адресите. После обаче ни връчиха съдебно решение, с което сме осъдени да заплатим къщата си или да се изнесем. Гонеха ни от собственото ни жилище”, разказва разтреперана Ани. Жената и до днес не може да говори спокойна за проблема, защото въпреки усилията на цялата фамилия, разрешение все още не е намерено. „На стари години искат да ни оставят на улицата. Целият ни живот сме си дали в къщата, а ни убеждават, че тя е на други хора”, недоумява Симо. Вече единадесета година двамата ходят по съдилища и не могат да се събудят от кошмара. Не проумяват как съдиите четат закона като дявола библията и всеки отсъжда различно.
Скоро след като разбрали, че могат да загубят имота си, започнали да схващат, че не са единствените, попарени от тъй-наречената „суперфикция”. Теренът от 555 кв.м. до външноградската магистрала на Перник е даден някога от тогавашния Градски народен съвет на дядото на Ани Боньо Петров. Като хиляди българи той получава право на строеж върху държавната земя. На мястото обща къща вдигат двете му дъщери, като едната, майката на Анна, веднага й прехвърля новия дом. Първият етаж от двуетажната нова постройка взима нейният братовчед. Всички си живеят сговорно 38 години и смятат, че поне имотно са си уредили живота. През 1998 г. Държавата дори им дава право да купят терена под дома си и в края на същата година двете семейства от двуетажната къща се сдобиват с нотариален акт на база решение на оббластнния управител на София, към който е бил по това време и Перник.
Приказката свършва преди десет години. През 2000 г. Доволните стопани получават призовка от съда, без обяснение за причините. По-късно разбират, че вече са осъдени да върнат или заплатят имота на „собствениците” от София. Оказва се, че четирима наследници от столицата също имат нотариални актове от далечната 1927 г. И си искат реституцията. Перничани остават попарени от решението на магистратите. То е от 1994 г., а потърпевшите въобще не са били уведомени за него. Парадоксално е, че призовкарите викат на процеса техния съсед Райчо Славов, който живее като наемател в жилище на „Жилфонд”. Неговият дом също попадал в парцела на наследниците от софийската фамилия. Той получава известие, но не и собствениците на останалата част от общия двор. Присъдата, дадена от пернишкия районен съд, се позовава върху факта, че общината е продала на практика вече върната по реституцията земя. Общината не реагира в законовия срок за обжалване и решението влиза в сила. По-късно столичани осъждат и областната управа за сделката с техния терен. По същото време по съдилища тръгват и Симеонови, за да бранят къщата си. Всичките три инстанции до Касационния съд са категорични, че наториалния акт на перничани е законен. Това би трябвало да сложи край на битката, но не би. Защото и реститутите размахват напълно законен документ за собственост. Светлина в тунела идва от общината. Чиновниците предлагат на столичани да заменят вече застроения им парцел с друг в непосредствена близост. Дори се изготвят всички нужни документи. Докато папките обикалят по канцелариите обаче държавата спира заменките. И оставя дублиращите се собствениците сами да се оправят в съда.
„Не мога да разбера защо ние трябва да плащаме за безумни министерски постановления”, пита се Симо. Човекът е далеч от историята на продажобите на земята по сурепфикция, което се прави по едно и също време с реституцията, без чиновниците да засичат терените и да се интересуват има ли вече нотариални актове за тях. Сега мъжът се чуди на къде да поеме. Обикаля адвокатите да търси съвет кого да съди – държавата ли или наследниците от София.

Анна ГЕОРГИЕВА /в.Стандарт/

Снимки