Въведение Богородично (Ден на православната младеж и семейство, 21 ноември)

По стародавна традиция днес отбелязваме църковния празник Въведение Богородино. Това е денят, в която праведните богоотци Йоаким и Анна завели своето чедо - пречистата Дева Мария в старозаветния храм, за да се възпитава „по Бога". Така те изпълнили своето обещание, защото сърдечната им молитва за разрешение на безчадието била свързана с оброка - ако Бог им даде рожба, да я възпитават при храма в закона Господен. Това наглед частно дело впоследствие придобива всемирно значение. Възпитана в Божиите повели и възраснала във вяра и благочестие, тя се удостоила да стане Майка на Богочовека, да бъде посредница за помирение на отпадналото човечество с Бога. Затова в тропара на този празник се пее: „Днес е начало на Божието благоволение и предвещание за спасението на човеците..."

За да се окаже на висотата, необходима за великата й мисия в света, за да придобие най-чистото и непорочно сърце и светла душа, Божият промисъл отделя първо място на нейното възпитание. И то възпитание при храма - близо до Бога.

Затова, празнувайки този ден, ние обикновено взимаме повод да говорим за семейството и възпитанието на децата и младежта.

Цяло едно поколение у нас израсна далеч от храма, далеч от Бога. Съзнателно бяха потискани и християнското възпитание, и дори самото говорене за Бога. Последиците от това всички виждаме. Те са навсякъде около нас. Младите имат такива ценности и вървят в такава посока в живота, които не вещаят нищо добро. Съвсем ясно личи безверието, безрелигиозността и безотговорността. Такова поведение подхожда на загиващо, а не на току-що възродил се за нов живот общество. Ширещите се поквара, любостяжание, престъпност и жестокост - изобщо всички отрицателни явления, които наблюдаваме постоянно наоколо, са плод на липсата на страх Божи, на пропуснатото във възпитанието.

Страхът Божи, който е начало на премъдростта, трябва да се предава от родители на деца. От страниците на светата книга - Библията, премъдрият Иисус, син Сирахов, съветва и едните, и другите: „Който обича сина си, нека по-често го наказва, за да се утешава отпосле с него. Който поучава сина си, ще има помощ от него... Не му давай воля в младини и не гледай през пръсти на неразумието му... Учи сина си и труди се над него, за да нямаш огорчения от неприличните му постъпки" (Сир. 30:1, 1, 11, 13). А към децата: „Който почита баща си, ще се очисти от грехове, и който уважава майка си, е като оня, който придобива съкровища. Който почита баща си, ще има радост от децата си и в деня на своята молитва ще бъде чут... С дела и думи почитай баща си и майка си, за да ти дойде от тях благословия, защото бащина благословия утвърдява домовете на децата, а майчина клетва разрушава до основа" (Сир. 3:3-9).

Какво ще бъдат за нас нашите деца през живота ни - радост или скръб? Чест и слава за нашето име ли ще бъдат те след нашата смърт, или срам и позор? Ето на тези въпроси ни навежда древната библейска мъдрост.

В природата на детето има заложени два вида семена - на доброто и на злото. И едните, и другите биха могли да се развият при съответните благоприятни условия. От родителите зависи какви условия ще създадат и кои семена ще покълнат в детските сърца.

Истинското възпитание е това, което се извършва в духа на евангелското учение. А според него в сърцата на децата трябва да се вложат плодотворните начала на вярата и любовта към Бога и ближните.

От най-ранна възраст те трябва да се предпазват от множество зловредни влияния. Главната грижа и отговорност за това се налага на родителите, а след това и на учителите. Но докато властимащите намират най-различни поводи и причини всячески да отказват да допуснат православното вероучение в училищата; докато множеството вълци в овчи кожи, че и без такива, от псевдорелигии, секти и паразитиращи общества безнаказано и необезпокоявани ловуват най-вече сред младежите, единствената стена, която можа да им се изпречи, единствено авторитетно и ползотворно е било и трябва да бъде здравото християнско семейство.

Защото, ако времето, в което трябва да дадем на детето си религиозно-нравствено възпитание, ние пропиляваме в тюхкане за това, че властниците не са си на мястото и не допускат вероучението в училищата; ако вместо да водим детето си в храма, за да се поучава от проповедта и осветява в тайнствата, роптаем срещу православните си пастири, че не са тръгнали от врата на врата или по стадионите, подобно разни лъжепророци и сектанти - неусетно детето ще е пораснало без никаква религиозно-нравствена просвета, ще се изплъзне от нашата опека и сфера на влияние и пропуснатото тогава може да се окаже впоследствие пагубно. Докато има такива родители, които (иначе представящи се за християни) казват: "Няма да кръстя детето си сега - докато е малко, нека порасне и тогава само ще избере". А къде е твоята християнска убеденост? Къде е твоята родителска отговорност?

Домът, семейството са тези, които трябва да поставят здравите основи на възпитанието, върху които ще се гради по-нататък личността. Свети апостол Павел казва на родителите: „възпитавайте в учение и наставление Господне" децата си (Еф. 6:4). Възпитавайте ги в духа на доброто и божественото. Това е най-святото дело на вашия живот. Него сте длъжни да извършите достойно за своя, на Църквата и на обществото полза. Доброто домашно възпитание е условието за обществения и държавния напредък. Добре възпитаните семейства съставляват възпитано и благородно общество. Такова общество изгражда образцова правова и висококултурна държава. Основата на всичко това е семейството. То е длъжно да осигури на бъдещото общество честни и достойни граждани с висок морал. Това се постига чрез непреходните и вечни евангелски истини.

Но не трябва да се забравя, че за доброто възпитание на децата не са достатъчни само сухи съвети и наставления. Заедно с това са необходими и живи примери и то от родителите. Защото съветите и наставленията могат да се забравят, но примерът заляга незаличимо в паметта. Добрият съвет трябва да се потвърждава и с добър пример. Колкото и да учим и съветваме децата на въздържание, кротост, милосърдие и християнско благородство, те не биха усвоили тези добродетели, ако виждат у нас примери за противното. Напразно ще даваме съвети за почитане на традициите, за изпълнение на църковните и граждански закони, ако ние вършим обратното.

Блажени Йероним пише на родителите: „Помнете, че вие можете по-добре да научите с пример, отколкото с думи".

Православни родители, помнете, че децата са велик дар от Бога - първо за родителите, а след това за Църквата и Отечеството. Нека се грижим за този дар. Ако искаме нашите мили рожби да бъдат радост и утеха за нас, слава и гордост за народа, мъдри строители на обществото и държавата, нека се погрижим да ги опазим от лоши влияния, да просветим и облагородим преди всичко техните сърца със словото Божие. В него те ще намерят опора и сила за добротворство. В него ще намерят и оръжие, и помощ против порока и злото. Нека ги научим на благоговейна почит към Бога. Защото „страхът Господен отпъжда греховете" (Сир. 1:21). Защото телесното обучение - по думите на св. ап. Павел - по-малко е полезно, а благочестието за всичко е полезно: то е „обещание и за сегашния и за бъдещия живот" (1 Тим. 4:8).

Нека ги направим верни синове на Църквата. Защото, който е верен син на Църквата, той е предан ратник и за Отечеството. Няма самоотвержение и добродетелен подвиг там, дето липсва вяра и любов. Затова нека с общи усилия се постараем да възпитаваме и да затвърдим у младежта жива вяра, действена любов, християнска нравственост и гражданска доблест. По този начин ние ще подготвим от подрастващото младо поколение любящи майки и бащи за семейството, честни и благородни членове на обществото, верни синове и дъщери на народа и отечеството. Амин.

Прот. Симеон МИНЧЕВ

*Словото е произнесено на 21 ноември 1995 г. в зала „България" при честването на Деня на християнското семейство.

„Църковен вестник", бр. 48/1995 г.