Явор оцеля при две катастрофи, трябва му ръка робот

„Ще се справя с всичко. Два пъти Бог ме спасява от сигурна смърт, значи има нещо на ум. Най-голямата ми болка ще остане това, че няма да карам мотор. Никога повече.” Това е  изповед на 26-годишен млад мъж, измъкнал се от фатален край само преди няколко месеца. След дълго време в кома, с премазана цялата лява страна на тялото, Явор  Иванов се бори да се върне в нормалния живот. Явор е от многохилядната армия жертви на катастрофи. На два пъти се измъква от ноктите на смъртта.  Намирам го в дома му в очакване на последната операция и в компанията на трите му костенурки. Около него се суети семейството му. Щом проходя, отивам на дълга разходка, заканва се младежът.

Живеех за моторите. Адреналинът от вятъра в косите ме крепеше. За миг животът ми се преобърна. Сега оценявам по-дребните неща. Радвам и се на малките успехи. Не, че ме е страх отново да полетя на две колела, но заради близките няма да го направя повече, признава перничанинът. Иначе Явор изглежда като всяко друго възмъжало момче. Разказва без притеснение за тежкия инцидент, изхвърлил го от пистите завинаги. С куража на младостта той приема съдбата без вайкане и суеверия, като напълно вярва, че ще влезе отново в нормалния ритъм на живот. Сега накуцва, подпирайки се само на една патерица. Едната му ръка е отрязана и няма как да държи втора. С количките приключих бързо. Това не е работа, отсича моторджията. Той очаква последната операция на раздробения си крак, за да може отново да ходи. Мечтае за роботизирана протеза за лявата си ръка, която да замени до голяма степен изгубената естествена.

Нещастието връхлита Явор в Кресненското дефиле на 15 май тази година. Заедно с 15 други рокери, перничанинът тръгва към Градещница. Отиват там, за да ядат пържоли и да се повозят по атрактивните завои. Те са страхотно удоволствие за всеки любител на моторите. Лошото е, че има голямо движение и трябва да си много внимателен. Винаги съм бил сигурен в собствените си умения. При друг не съм се качвал, с изключение на редки случаи, защото им няма вяра, разказва младежът. Адреналинът е на maxЯвор е най-пръв в колоната. Пред него се движат три коли. В съдбовния момент, рокер от групата решава да го изпревари и го забърсва с мотора си. Явор изхвърча и пада върху единия от автомобилите. После се прекатурва на шосето и останалите две го прегазват последователно. Цялата му лява страна е смазана. Кракът е натрошен на парчета, откъснати са част от костта и мускулите, сухожилия и нервни връзки. Долната част се крепяла само на една артерия. Ръката е пресована неспасяемо. От травмите и шока, Явор си гълта езика. Спасява го друг моторджия. Групата веднага вика линейка. Пострадалото момче е откарано в Пирогов с кръвно 0 на 40. Малко след това изпада в кома, докато е в шокова зала. Цели 13 дни се лута между живота и смъртта, но се събужда. После повече от месец прекарва в интензивното. Прелята му е 8 литра кръв. Не знаех ден ли е или нощ. Ориентирах се по времето само по един часовник на стената. Когато санитарката ме изведе за първи път в коридора, отворих прозореца, погледнах слънцето, усетих вятъра и се разплаках, споделя кошмара си студентът.

Дотогава животът му върви по ноти. Тренира упорито футбол и волейбол. Завършва строителния техникум  в Перник. После записва „Публична администрация” в Бургаския свободен университет. Сам се издържа като работи във фирма за покривни конструкции. Хвали колегите си и шефовете, че не са го изоставили след инцидента. Помагали му много и го чакали да се върне на работа.

За първи път се качва на мотор едва в 6 клас. Яхва „звяра” „Симсон” на дядо си Драгомир. Да се справя с мощната машина го учи брат му Димитър. Не му е лесно на баткото след катастрофата. Заради случката с Явор и той , както и много от приятелите, захвърлят моторите. Някои дори вече са ги продали, разказва перничанинът. Не бива да изпитват угризения. Дадоха ми нещо, което е невероятно като изживяване. Това е влюбване за цял живот, разказва Явор и очите му искрят. Със страст обяснява за първия си собствен мотор, подарен му от Димитър. После започнал сам да си купува и подбирал само пистови. Никога не съм се качвал на писта и не съм се състезавал, защото работя от понеделник до петък и нямам свободно време. Това лято планирах да опитам на пистата в Серес или в Калояново, но съдбата ми попречи, не крие огорчението си студентът. Категоричен е обаче, че когато стане баща, никога няма да разреши на децата си да се качат на мотор. Признава, че е прекалено опасно и не би поел такъв риск. Сега разбира и отпора на родителите си, когато се запалил по високите скорости на две гуми. Семейна война е била на път да се разрази след първия инцидент, претърпян в Бургас. Преди две години на път за лекции, кола блъска с голяма скорост Явор отзад, докато момчето почти спирало с мотора си. Докато той лежал на асфалта потрошен, шофьорът започнал да се вайка за щетите по сеата си. Случайно минаваща оттам жена извикала линейка. Лекарите закърпили раните на моторджията, сложили му винт в глезена, гипсирали и счупените му пръсти. Още щом захвърлил гипса обаче, Явор отново яхнал мотора. Твърди, че не мрази виновниците, въпреки, че два пъти си пати жестоко от чужди грешки. Разследването установило в Бургас, че виновник е шофьора на сеата, но перничанинът не завел гражданско дело срещу него. Всеки има съвест и ще трябва да живее с угризенията й, махва с ръка момчето. След катастрофата в Кресненското дефиле, мотористът, който го блъснал дори не му се обадил да попита как е, а били близки преди това. Без капка срам дори писал обиди във Фейсбук.

Истинските приятели обаче не изоставили Явор. Катастрофата направил с „Хонда”, която малко преди това купил. Сега моторът е в следствието в Сандански. По него нямало големи щети. Тайфата се заканила да го потегне след като го освободят криминалистите и с парите да помогне на Явор да плати скъпата протеза за ръката си. Кракът ми вече се възстановява. Предстои ми скоро последната операция, на която ще ми слагат изкуствена кост. Тогава ще мога да стъпвам на него. Казват, че с рехабилитациите след операцията ще съм на крака до следващото лято. Как чакам само да мога да ходя сам. Веднага отивам на разходка сред природата, крои планове Явор. За протезата обаче са му нужни много пари. Оферти за миоелектрична протеза, която се командва с импулси от мозъка му изпращат две наши фирми вносителките. Едната е за 122 хиляди лева, другата – за 130 бона. Сега всички близки, приятели и целия Перник се е юрнал да събира сумата, защото трябва да се бърза. Протезата трябва да се постави до една година от ампутацията, иначе мозъкът забравял част от функциите, които трябва да изпълнява ръката.  Има отворена дарителска сметка, чиито постъпления могат да се използват само за лечение и закупуване на роботизираната ръка. След дни тръгва и SMS линия за Явор. Преди няколко седмици моторджии от цяла България се събраха в Перник на благотворително шоу. Те направиха истински спектакъл с мотори и АТВ-та и успяха да осигурят около пет бона за приятеля си. Феновете на „Миньор” също превърнаха всеки мач на любимия си тим в касичка за помощ на Явор. Парите са много, дано повече хора да помогнат, пресмятат от агитката. Те и рокерите се надяват, че всеки с възможности би подал ръка на куражлийското пернишко момче в битката му за нормален живот.

Автор: Анна Георгиева, източник: в. "Стандарт" 

Дарителска банкова сметка

на Явор Александров Иванов:

BG53UBBS80021050534330