Възстановяват паметната плоча на легендарен граничар от пернишко

Церемония по възстановяване на паметната плоча на граничаря Вергил Ваклинов ще се проведе на 3 юли 2010 г. в местността Римския мост, съобщи за Агенция "Фокус" един от инициаторите Ивайло Христов. Мостът се намира на р. Доспат между селата Бръщен и Црънча.
 
Вергил Борисов Ваклинов е роден на 11 юли 1931 г. в пернишкото село Планиница.
 
Възстановяването на плочата на Ваклинов е гражданска инициатива на ветерани от Гранични войски и на хора, тачещи паметта и историята. На мястото е имало паметна плоча на Ваклинов. По неизвестни причини тя не съществува вече няколко години. Инициаторите на това дело ще извършат и освежаване на намиращата се там плоча на граничаря Дончо Ганев, загинал на римския мост. Събитието ще бъде почетено от представители на Гранична полиция от Доспат и Смолян. Запланувано е поднасяне на венец и цветя в присъствието на почетен наряд от Гранична полиция. След това участниците ще изкачат на връх Ваклинова чука (1368 м), намиращ се на около 1 км югоизточно от с. Бръщен, където през нощта на 1-ви срещу 2-ри юли 1953 г. в престрелка с бандитска група са смъртоносно ранени младши сержант Вергил Ваклинов и неговият верен другар - служебно куче Вихър. На 4. 07. 2010 г. ще бъдат поднесени цветя и на паметника на граничаря и неговото куче в с. Ваклиново.
 
Предисторията на събитията:
 
На 09.09.1944 г. в България се осъществява смяна на властта. Комунистическата  власт, както и всяка друга, има своите противници. Голяма част от тях са в чужбина, откъдето осъществяват контрадействия. Зад гърба на противниците (комунисти и антикомунисти) стоят Великите сили - САЩ, Великобритания и СССР, които поддържат това противоборството преследвайки собствените си геополитически цели.
 
Една от главните сцени на разигралите се събития по онова време е държавната граница между България и нейните южни съседи - Гърция и Турция.
 
В периода 1946 - 1955 г. има постоянно нахлуване на т.нар. диверсионно-разузнавателни групи през гръцката и турската граница. Те са съставени хора, които са избягали от България след 1944 г. Обучени в школи, под ръководството на инструктори от американското и английското разузнаване, такива групи са прехвърляни в България с различни цели и задачи. Тези, действащи в района на гр. Гоце Делчев са подготвяни в разузнавателния център в гр. Драма и подучастъка в с. Зърнево (днес Като Неврокопи). Обстановката на държавната граница е усложнена. Само за периода 1947 - 1950 г. броят на въоръжените стълкновения там е 1446. В схватките с такива групи загиват много български граничари. Най-известният сред тях е Вергил Ваклинов - емблематична фигура в историята на Гранични войски от онова време.
 
След завършване на средно образование известно време работи в мина „Куциян". През 1950 г., е призован на редовна военна служба в редовете на Гранични войски. По собствено желание е изпратен в Школата за инструктори на служебни кучета в гр. Берковица, която завършва със звание младши сержант, След това е разпределен да служи на застава край с. Бръщен на българо-гръцката граница.
 
В края на юни 1953 г. Ваклинов е приет в болница в гр. Дупница, където претърпява операция. По собствено желание е изписан преждевременно, тъй като служебното му куче Вихър отказвало да приема храна от другите войници.
 
На 1. 07. 1953 г. вечерта група от четирима диверсанти се завръща в Гърция, след като е изпълнила задачата си в България. На Римския мост тя се натъква на наряд от граничната застава край с. Црънча в състав ефрейтор Александър Александров и редник Дончо Ганев. В завързалата се помежду им престрелка Ганев е убит, а Александров и един от нарушителите са ранени. Четиримата нарушители захвърлят част от багажа, успяват да преминат моста и се отправят към границата по посока на местността Чуката (сега Ваклинова чука).
 
В същото време в местността Ливадите на около 1 км. от моста се намира граничен наряд от съседната застава в с. Бръщен в състав младши сержант Вергил Ваклинов, редник Трайко Стаменов и служебното куче Вихър. Чувайки изстрелите, те се отправят към района на престрелката. В близост до римския мост кучето открива следите на нарушителите и заедно с водача си тръгват по тях. Малко след това Ваклинов успява да задържи жив един от нарушителите. Граничарят продължава преследването на другите трима по посока на държавната граница при в. Чуката. По-късно през нощта Ваклинов е намерен тежко ранен от своите другари, а на 200 м. от него и кучето Вихър убито, като близо до него е открит и трупа на един от нарушителите. Останалите двама успяват да преминат на гръцка територия.
 
Раненият граничар в продължение на часове е носен на ръце до с. Марулево (сега Ваклиново). Предупредени за случая, местните хора окосяват голяма поляна, на която каца санитарен самолет, който да го транспортира до болница. Въпреки положените усилия от другарите му, от местното население и от властите, Ваклинов умира по време на полета за София.
 
С министерска заповед, младши сержант Вергил Ваклинов е повишен посмъртно в звание младши лейтенант и получава отличието „Герой на Гранични войски". В негова чест, през 1960 г. село Марулево е преименувано на Ваклиново, а връх Чуката над с. Бръщен - Ваклинова чука. Също посмъртно, редник Ганев е повишен в звание старшина. Заставите, в които са служили двамата граничари, започват да носят техните имена.
 
Във връзка с разигралата се трагедия Военна киностудия прави игрална новела озаглавена „Римския мост" с режисьор Мирчо Манолов. Сценарият е създаден по повестта на Димитър Бъзовски „От рудника до граничната бразда". На Ваклинов е посветено стихотворението на Милан Бонев „Балада за граничаря и кучето му". Случката има силен отзвук и сред местното население, което съчинява песен за нея. Тя се пее в няколко варианта с неголеми разлики в текста.
 
Паметници и паметни плочи на Вергил Ваклинов има още и в родното му село Планиница (Пернишко), в Школата за инструктори на служебни кучета в Берковица, в двора на бившия граничен отряд в гр. Гоце Делчев, в двора на ГПУ - Доспат (бившата комендатура), както и в заставата, в която е служил