Антоанета Цонева, Институт за развитие на публичната среда: Партиите са против преференциалния вот на местни избори

Пети месец временна парламентарна комисия подготвя нов изборен кодекс и обсъжда варианти за ограничаване на т.нар. корпоративен вот и участието на формации, които обслужват икономически групировки, както и срещу купуването на гласове. За възможностите да се спрат тези практики в-к Дневник взе интервю с Антоанета Цонева, председател на Института за развитие на публичната среда. След местния вот през 2007 г. институтът излезе с два доклада - "Избори за продан, или смъртта на местната демокрация" и "Кметове на лизинг". Сега прави мониторинг на подготовката на новия изборен кодекс и поддържа сайта izborenkodeks.com
 
Какви мерки биха били адекватни срещу купуването на гласове и корпоративния вот? - Когато се говори за купената власт, трябва да се мисли за произхода на средствата, с които се върши това. Според изследвания на местните избори през 2007 г. хора, свързани с организираната престъпност, са инвестирали 150-200 млн. лв. за купуване на гласове.Това е пряко свързано с това до каква степен са ефективни действията на институциите срещу генерирането на мръсни пари от престъпния свят, които след това се вкарват в политическия процес.Чрез купуването на гласове и изпращането на "посланици" на икономически интереси, а не на политически представители в общинските съвети, институциите на местната власт могат да бъдат превзети отвътре, за да обслужват интересите на икономически групировки, отделни хора и фирми. Така политическите институции се подменят от мрежи с престъпен елемент - нарича се "завладяване на държавата", няма по-тежък разпад на политическото от това.
Възможно ли е новите изборни правила да ограничат този процес?- Когато говорим за ефективни мерки в борбата срещу прането на пари, стигаме и до финансирането на предизборните кампании. Нужни са много законови промени за финансирането на кампаниите в местния вот, за да се осигури публичен контрол и ограничаване на вливането на мръсни пари в изборния процес. В по широк смисъл като пране на пари може да разбира и купуването на избори. Законовите изисквания за финансиране на кампаниите за местния вот се нуждаят от множество промени, за да се осигури възможност за публичен контрол и ограничаване на вливането на мръсни пари в изборния процес.Затова предлагаме всички транзакции в кампанията да стават по банков път. Възраженията, че това би затруднило провеждането на предизборната кампания са неоснователни - банковите разплащания вече са развити в много голяма степен и няма да възникват технически проблеми - дори и социалните помощи вече се плащат по банков път.Това е ключово условие, за да останат документални следи от движението на финансовите потоци. Така ще се затрудни възможността за фалшифициране на финансовите отчети от страна на партиите, а Сметната палата ще може да осъществява реален контрол върху приходите и разходите от кампанията.Друго предложение е даренията да се извършват на основата на писмен договор и също да се превеждат само по банков път, като се води публичен регистър на дарителите, достъпен в Интернет. За разлика от парламентарните, при местните избори няма задължение за регистър на дарителите. Това също трябва да бъде унифицирано в новия кодекс. Сметната палата няма изрично законово задължение да извършва проверки на отчетите на партиите, коалициите и инициативните комитети, участвали в местните избори, и да уведомява обществото за резултатите от тях. Така че липсват работещи механизми за контрол от страна на държавата върху средствата, разходвани в предизборните кампании за местния вот. Това дава възможност на заинтересованите икономически групи и престъпни мрежи да наливат в изборите мръсни пари и безнаказано да купуват избиратели. Чрез регулация на финансирането трябва да се ограничат възможностите за политическа корупция.
Как може да се ограничи роенето на т.нар. бизнес партии?- Поради голямата раздробеност на общинските съвети групи, които представляват интереса на определени икономически групировки, успяват да влязат в местната власт и да станат част от т.нар. разпределителни коалиции. Така си осигуряват привилегирован достъп при разпределението на публичния ресурс. Това обяснява интереса им към общинското управление. Изпращането на силови бригади, които охраняват и купуват изборите, е част от арсенала, чрез който престъпни мрежи и икономически групи атакуват местната власт.Понякога вкарването на двама или трима съветници е достатъчно, за да се осигури влияние в разпределителните коалиции. Те често се формират ад хок за отделна сделка или решение и в крайна сметка двама или трима души могат да имат решаваща роля за осигуряване на необходимото мнозинство.Престъпните стратегии за завладяване на местната власт чрез купуването на избори са продуцирани от самите дефекти на модела на местно самоуправление, тъй като технологията за взимане на решения от общинския съвет затруднява търсенето на административна и наказателна отговорност от участниците в местната власт.Постигнато влияние се търгува. Такъв е примерът в Русе, където трима съветници бяха осъдени за изнудване на строителен предприемач, от който са искали подкуп от 15 хил. лв., за да му осигурят мнозинство за приемане на решение от общинския съвет. Интересно е да се види как са попаднали в общинския съвет. Виктор Епщайн влиза като независим кандидат, но впоследствие оглавява група общински съветници "Развитие" и става шеф на комисията по бюджет и финанси. Тодор Тодоров, който в предишния мандат е влязъл от гражданско сдружение "Професионалисти за просперитет на Русе", сега е издигнат от "Атака", напуска я и преминава в нова група "Възраждане". Николай Станчев е кандидат на Народняшка земеделска партия "Никола Петков".В коалициите, които бяха съставени по Черноморието, участваха национално представени партии. В Несебър в коалицията МОРЕ, която спечели най-много гласове и зад която се смята, че стои подкрепата на братя Диневи, влизат Зелената партия, НДСВ, БДС "Радикали". В коалиция ФАР в Созопол, която също спечели най-много гласове, влизат ССД, БДС "Радикали", движение "Нашият град".Във Варна баща и син Веселин и Христо Данови сключиха споразумение с прокуратурата заради участие във въоръжена организирана престъпна група, за склоняване към проституция, наркоразпространение и пране на пари. Заедно с тях беше обвинен и съветникът, влязъл от ДПС, Иван Славков. Веселин Данов влиза в общинския съвет от Народняшката земеделска партия "Никола Петков". През 2003 г. се заиграва с коалиция "Справедливост за Варна", на парламентарните избори през 2009 г. се появява като кандидат на "Обединение на българските патриоти", през 2005 г. също кандидат за парламентарист Данов се появява в коалиция "Да живей България", в която влизат "Българска партия на справедливостта" и Съюз на демократичните партии и движения "ЕРА-3".Тези примери са красноречиви как се използват партийните регистрации.
В такъв случай ще имат ли ефект обмисляните ограничения - да се въведе депозит за участие в местните избори и изискване формациите да регистрират кандидатски листи в поне 100 общини?- Въпросът е доколко това отговаря на международните стандарти за гарантиране на политическото участие на гражданите в местните избори и дали не ограничава права. Вече има становище на Венецианската комисия към Съвета на Европа, която се произнесе отрицателно по идеята на предишните управляващи за ограничаване на бизнес партиите, като се въведе изискване към формациите да имат структури в не по-малко от 100 общини.Според комисията така се ограничава възможността изобщо да се създадат нови партии на местно и регионално ниво и се нарушават права, гарантирани от Европейската конвенция за защита правата на човека. Ако една бизнес партия е твърдо решена да атакува и превзема местната власт, подобно ограничение не би й попречило.Тя ще калкулира какво е необходимо, за да регистрира листи на 100 места, ще плати на кандидати, които да регистрира, няма да води кампания там, където принудително се е регистрирала, и пак ще насочи ресурса си на местата, на които има интерес и може да "мотивира" избирателите. Друг ефект от подобна мярка ще бъде рязко увеличаване на броя на независимите кандидати.Това може да предизвика голямо разпиляване на вота на избирателите и да се стигне до парадокси, каквито имахме на изборите през 2007 г. в Сандански - там бяха регистрирани 40 партии и коалиции и 28 независими кандидати. Това доведе до такова разпиляване на гласовете, че "Евророма" взе десет съветници.
Как може да се разреши този проблем?- Пак се връщаме на темата за парите, натрупани от престъпна дейност. Случващото се в България е функция на будната кома, в която са изпаднали институциите, и безпомощността им да ограничат действието на организираните престъпни мрежи. Това само с промяна на изборните правила не може да стане.Наличието на такава връзка между мафията и местната власт и опитите за решаването на този проблем в Южна Италия е довело до приемането на закон, чрез който от март 1990 г. до септември 1993 г. са били разпуснати 72 общински съвета. Причината - представители на мафията са били членове на съветите или кметове. Тогава е въведен терминът "криминокрация", тоест криминализирането на властта.За подобна връзка между престъпна група и опитите й да превземе местната власт са много показателни събитията в Созопол и Несебър през 2007 г., когато силови групировки наемаха охрана на изборния процес. Тенденцията участниците в изборите да се подсигуряват с присъствието на силови структури беше официално разкрита от футболния бос и бизнесмен Ивайло Дражев. Когато беше кандидат за депутат от Обединение на българските патриоти, искаше Златомир Иванов-Баретата да бъде негов застъпник.Мотивира се така: "Когато участваш в такава мръсна игра, каквато са изборите, трябва да играеш с най-силните играчи, които да ти дадат гаранция." Затова предлагаме ограничаване на броя на застъпниците. Очевидно е, че големият брой застъпници на отделните кандидати създава легални мрежи за купуване на гласове и контролиране на вота. Те присъстват и в изборната секция и около нея и напътстват избирателите как да гласуват. Това е начинът за контрол на избирателите.Защото купуването на гласове не е класическа пазарна транзакция - даваш пари и получаваш резултат. То се нуждае от допълнителен контрол върху поведението на избирателя, който се осигурява именно през тези мрежи от застъпници, които обграждат изборните секции и респектират с присъствието си избирателите.
Това не ограничава ли и честните играчи?- За да се прережат тези мрежи е приемливо всяка кандидатска листа да може да регистрира не повече от двама застъпника в една секция , а не както е сега - всеки кандидат за общински съветник да може да регистрира свой отделен застъпник във всяка една секция. Смятаме, че двама души, за всяка партийна листа, са достатъчни за проследяване на честността на процеса в конкретната секция.Сега застъпниците се регистрират в последния момент, тоест те не изпълняват своята роля да агитират за кандидата по време на кампанията, да прокарват неговата платформа и програма, а се регистрират в последните дни на кампанията - очевидно целта е тази мрежа да се използва в изборния ден и легитимно да се купят гласове. Ограничаването на броя на застъпниците ще затрудни значително организацията по купуване на гласове, защото за да се контролира вота и да се осигури представителство в общинския съвет, е необходима организация.
 
Какви други мерки предлагате срещу купуването на местната власт?- Идеята ни е за разделяне на по-големите общини на отделни избирателни райони, с по-малък брой места, което ще ограничи регистрирането на 30-40 кандидатски листи и десетки независими, които разпиляват гласовете и подпомагат стратегиите на купувачите на гласове. Например в София на парламентарни избори има три многомадатни избирателни района, а на местни цялата община е един район. Защо? Ще дам пример. В община с население от 50 хил. до 75 хил. жители законът предвижда да се избират 33-ма съветници. Предложението ни е да се формират примерно четири избирателни района - в три да избират по 8 съветника, а в един - 9. Изборите и разпределението на местата протичат както при парламентарния вот. Разликата е, че има по-малки многомандатни избирателни райони в рамките на общината, където всички партии и коалиции представят свои кандидатски листи и кампанията се води в конкуренция за представителство в съответния район.Така съветниците могат да представляват интересите и на конкретен район в общината. Заложен е и принципът, че всеки кандидат може да участва само в една листа и т.н. Тази нова система за избор на общински съветници изисква доста подробно обяснение - всички предложения към Изборния кодекс, включително и нашите, могат да бъдат видени на поддържания от нас сайт www.izborenkodeks.com
Така не става ли "по-евтин" общинският съветник?- Не, защото общинската избирателна квота, която трябва да бъде премината, за да се спечели място в общинския съвет, се запазва. Освен че предлагаме такова ново деление, което да повиши отговорността на съветниците към местната политика и възможността на гражданите за контрол върху тях, искаме да се въведе и преференциален вот - избирателите да могат да посочват трима предпочитани кандидати от партийната листа, т.е. да могат да я пренареждат.Тук обаче не срещаме подкрепата на нито една партия - те се съгласяват на преференция само на парламентарни и евроизбори. В същото време на местно ниво хората познават кандидатите най-добре биха могли да направят по-информиран избор. Но тъй като партиите не са съвсем сигурни в кандидатите, които предлагат, те се опасяват този подход да не доведе до силна вътрешна конкуренция и негласно споделят, че това може да накара кандидатите сами да прибегнат до нелегитимни техники за генериране на вот.Ако избирателите могат да разместват листата, това означава също, че няма да може да бъде гарантирано мястото на избраниците на спонсорите на кампанията например. Твърдата партийна и коалиционна подредба може да бъде разрушена и това също не устройва партиите.Така обаче хората се лишават от възможността истински да избират.
Това прерайониране как ще затрудни купуването на гласове и контролирането на вота?- Всички мерки трябва да действат едновременно - възможност за посочване на предпочитани кандидати, прерайониране, по-малко застъпници. Чрез разделянето на общината на избирателни райони ще се затрудни силно използването на т.нар. корпоративен вот, компактно насочван към една листа или независим кандидат, тъй като избирателите са разделени и гласуват в отделни райони.Корпоративният вот налага регистрация на независими кандидати или листи във всички избирателни райони. Това обаче ще разпилее този вот между отделните райони и ще затрудни постигането на избирателната квота, т.е. вкарването на съветници.Ограничаването на броя на застъпниците също е мярка за затрудняване на стратегиите, използващи контролиран вот, защото препятства лесното конструиране на мащабна мрежа от хора, които на практика контролират под различни форми избирателите пред и вътре в изборните помещения.
 
Интервю: ДНЕВНИК