Организират изследователска експедиция в Голо Бърдо

Изследователска експедиция организират български експерти в Голо Бърдо, но не в планината над Перник, а в едноимения район на Албания и по-точно - близо до Преспанското езеро.
 
Тази новина се оказа доста вълнуваща за жителя на пернишкото село Студена Тодор Ковачев. Пенсионираният управленец от пернишката металургия наскоро издаде книга за своя род под заглавие „Крепостта на ковачите". От години Ковачев смята, че потомци на родовете от родното му село живеят в албанското Голо Бърдо.
 
По информация в медиите, по време на посещение на президента Петър Стоянов в Албания, Ковачев той научил, че по селата с българско население в Албания има фамилии Корчови, Ръсини, Арнаудови - каквито фамилии и до днес има в Студена.
 
Няколко пъти той занимавал с темата сегашния министър без порфейл, отговарящ за българите в чужбина Божидар Димитров. Писал му е писма. Обаждал се и в аторското му предаване по БНТ „Памет българска" - когато успее, но отговор не е получавал.
 
Ковачев е убеден, че в Албания живеят преселници от Студена. Той смята, че това са хора, които са избягали заради масова епидемия на чума през средните векове, когато голяма част от населението е погинало от заразата. Според него никак не е случайно и това, че районът се казва Голо бърдо - точно както и нашенската планина.
 
Експедицията, за която съобщават медиите, има за цел затвържадаване на отношенията между България и българите в Албания и ще се води научният сътрудник в Института за етнология и фолклористика на БАН Веселка Тончева с подкрепата на министър Божидар Димитров.
 
Веселка Тончева в книгата си "Българите от Голо Бърдо. Традици, музика, идентичност" твърди, че хората, които живеят в албанското Голо Бърдо са българи според традициите, говора и обичаите.
 
Днес българи живеят из цяла Албания, но има три района, където са мнозинство от населението, като съществуват включително и селища само с българско население.
 
Най-много българи живеят в Голо Бърдо. В този географски район има 30 села, от които 15 са български, а останалите са смесени. Българите там са към 15 000, от които 2/3 мюсюлмани, и около 1/3 - християни, които имат съхранено българско самосъзнание.
 
В района на Мала Преспа има 10 села с българско население, наброяващо около 4000 души - православни християни.
 
Домашният език, езикът на общуване на улицата продължава да е българският за тези хора. Те имат български носии, пеят български песни, наричат езика си български.
 
Според официалната албанска статистика само 7 хил. души са признати за македонци, а останалите са обявени за албанци. Но лицата от български произход са между 50 и 100 хиляди души./Градски вестник