Пернишка пророчица: Затъваме. Правителството не ни е виновно. От хората е

Вера Кочовска е родена на 27 юли 1945 година в гр. Перник. Баща й Крум Балкански умира рано и момичето е прието в дома за сираци в с. Кочериново, Благоевградско
 
На 12 години претърпява автомобилна катастрофа, лекуват я в миньорската болница в Перник.Близо 2 месеца е в кома
 
Постепеннно разбира, че вижда вътрешните органи на хората в обем, цвят и функциите им. Малко след това открива, че може да чете чужди мисли и да прави прогнози какво ще се случи в бъдеще
 
Вера Кочовска е оградена отвсякъде със святи образи. Иконите пълнят жилището й в центъра на Плевен - по стените няма празно място. Също като в храм, казва дъщеря й Деси. Преди 6 години московски специалисти направиха сензационно откритие - снимаха и документираха третото око на прочутия феномен.
 
По-късно изследователите й доказаха, че това око вижда в четвърто измерение. И признаха: подобни способности се проявяват у един на 50 000 души.
 
През 1993 г. Кочовска изуми и японските учени. Оказало се, че докато работи с пациентите си, едната й ръка се затопля, а по другата избива студена пот. "Това може да се случи единствено при двойно кръвообращение, което е абсурдно. Значи тази жена не принадлежи на човешкия род", произнесоха се капацитетите. При изследванията в Токийския технически университет най-прецизната апаратура уловила, че при сеансите сърцето на Кочовска е в състояние на прединфаркт. Тогава светила в медицината й направили електрокардиограма. Шокът бил пълен: докато Вера лекува, на диаграмата се появява права линия, а апаратурата отчита клинична смърт.
 
Кочовска е работила и върху научни анализи в областта на физиката, химията и биологията в Шуменския университет. В кристалографията без специална апаратура тя е разгадала структурата на различен тип кристали. С биополето си променяла състава на химическите разтвори, а въздействието й наподобявало облъчване с ултравиолетово и инфрачервено лъчение.
 
Смаяни били и вирусолозите, когато тя описала микроорганизми, видими единствено с електронен микроскоп. Плевенчанката била особено полезна за археолозите, тъй като "прогледнала" надълбоко в многото културни пластове на светинята на България - Шуменската крепост, и с календарна точност представила картини от минали събития. Започнала от създаването на крепостта, минала през бита, поминъка, обичаите на древните населници и стигнала до опожаряването й. Изрекла единствено ключовата дума "пекня" - знак, че вижда страшния изпепеляващ огън в Средновековието. По-късно археологическите разкопки потвърдили "виденията".
 
Именно Вера насочила учените, че Мадарският конник е най-важният енергиен и духовен паметник на България. Днес жената, върнала в живота хиляди, е с крехко здраве. Но искристосините й очи не спират да работят като рентген и да хващат болката. Преди да придобие феноменалната си дарба след инцидент и дълга кома, очите й са били кафяви. Влизам при нея без цветя. Веднъж се скара: "Не ги искам, откъснатите цветя са мъртви!"
 
Наумила съм си, като се поразприказваме, да я попитам дали харесва премиера, правителството, какво мисли за властта.
 
Още не съм прекрачила прага, а тя вече е прочела какво ми се върти в главата. "За политика няма да питаш!" - отрязва и дава срок за разговора ни: "Имаш 10 минути."
 
- Никаква политика, добре. Тогава ще ви питам за нас, българите. Светът признава, че сме умни и талантливи. А нямаме радост, разрушават ни завист и омраза... Ставаме все по-тъжни. Докога, госпожо Кочовска?
- Хората сами са си виновни. Защото са безверници!
 
- Но нали ходим на черква, кръстим се, палим свещи, целуваме иконите?
- Виж какво, можеш да влизаш в църквата колкото щеш. Но не носиш ли Бог в сърцето си, все едно няма нищо. Без вяра сърцето е празно.
 
- Как да я изградим? Откъде да дойде зареждането? Дайте ни съвет!
- От себе си към себе си - този път трябва се извърви. Което е най-трудното.
 
- Може ли злият човек да се промени и да стане по-добър? Как да стопи черната завист в себе си? И за алчния сте предупреждавали: "Ковчегът няма джобове." Възможно ли е сами да се изчистим? Да помъдреем?
- С вяра всичко може.
 
- Какво е вярата за вас самата?
- Святост. Светлина.
 
- Имал ли е българинът тая вяра?
- Изпълвала го е в далечното минало. Когато мъжете са били храбри и силни, а жените са пазили честта си. Вярата тогава е помагала в много неща.
 
- Но днес сме я загубили. Защо ли ни е напуснала?
- Сега всеки гледа да излъже другия. Да го ограби. Няма нищо свято.
 
- Но ако един се промени, а другите останат лоши, нали ще го теглят надолу? Ще затъваме ли още?
- Затъваме, но не ни е виновно правителството. От хората идва. Дърпат надолу в бездната.Който и да дойде на власт - промяната зависи от нас самите. Ако ние вървим надолу и продължаваме да се мразим, да завиждаме - нищо няма да направим, който и да поеме управлението.
 
- Звучите мрачно. И все пак, ще се оправим ли? Ще успеем ли да излезем от бездната?
- Слушай добре. Човек се преражда, за да се учи. Лошите души се прераждат по-често. Добрите - по-рядко. Но идваме на този свят, за да се учим. Лошите няма как да се променят. Тези новите и добри души, които сега са на 15-20 години, ще променят нашия живот. Идва ново поколение - това са преродените и светлите души.
 
- Значи има надежда и тя е близо.
- Но не забравяй за вярата. И се отбий в църква да вземеш бял тамян, нали те болеше главата, когато влезе при мене?
 
- Благодаря, но вие отнехте болката още в първата минута. Стана ми леко и сякаш ме заредихте с енергия.
 
Източник: Труд