Св. преподобни Симеон Стълпник

В Деня на църковното новолетие - 1 септември, се чества св. преподобни Симеон Стълпник (357-460г.) и паметта и на преподобна Марта, неговата майка.
Преподобни Симеон Стълпник се родил в 357 година. Родината му е пограничната област между Сирия и Киликия, в Мала Азия. Родители му били благочестиви християни, бедни и прости хора. Като дете той бил пастирче на чужди стада, но още от тогава той бил призован от Бога за подвижнически живот. Още от дете всяка заран той влизал в храма на молитва. В един празничен ден той чул думите на Господа Иисуса Христа: "Блажени бедните духом ... Блажени кротките ... Блажени гладните и жадните за правда ..." . Това силно го развълнувало. „Дали мога и аз да стигна до такова блаженство, за което Спасителят говори?", запитало малкото момче стоящият до него в молитвен унес старец. А той му отговорил, че това е напълно възможно като се отдаде на пост и молитва, на смирение и бедност и като се отдалечи от греховния свят в непрекъснат разговор с Бога.
 
Като станал на 18 години, Симеон постъпил в манастир. Полагал непрестанни усилия да търси напрежение и оскъдици. Прекарвал времето си в пост и постоянна молитва, но все му се струвало, че малко се труди за Христа, Който пострадал за нашето спасение.
 
Един ден Симеон оставил своята манастирска килия, изкачил се високо в планината и в усамотение се отдал на молитви. С опасения да не би поради умора да се породи в душата му желание да слезе долу, при братята в манастира, той се привързал с верига за голям камък.
 
Този негов подвиг станал достояние на местния епископ, който се качил в планината да го види. Като го видял окован, му рекъл: „Защо е това? Човек трябва да владее себе си и без окови! Не чрез верига трябва да се приковем към онова, което считаме за своя длъжност, а чрез воля и разум."
 
Смирено Симеон приел бележката на архиерея, снел веригата от себе си и променил начина на подвига си. Той продължил своя постнически и молитвен подвиг, като още по-силно се свързал с Бога и подчинил волята си на Божията воля. Похотите на плътта си побеждавал чрез доброволен труд из тоя планински кът и чрез въздържание.
 
Слухът за неговия постнически и молитвен подвиг се разнесъл из цялата околност. Към него започнали да се стичат поклонници, но кротък, благ и смирен, Симеон се плашел от човешките похвали. Не искал да ги чува, за да не се възгордее и да падне в смъртен грях.
 
Тогава решил да си изгради стълп - кула и там, на върха й да живее, та посетителите да не го смущават, да не слуша похвалите им, да остане завинаги в смирението си. Събрал камъни и от тях изградил стълп и върху него тясна килия. Но поклониците не го оставяли на мира и той започнал да се издига на все по-високи стълпове. Последният бил висок около 12 метра. Върху стия стълбове преподобният се молел непрестанно, най-често изправен, с поглед устремен към безкрайните небеса. Бог укрепил душата му сред тежките страдания и го дарил с удивителна мъдрост, с чудотворна сила.
 
Слухът за подвига на преподобни Симеон Стълпник се разнесъл надлъж и нашир. Към неговия стълп продължили да прииждат огромни маси народ от близки и далечни страни. Идвали богати и бедни, силни и слаби, учени и прости. Едни дохождали при него за съвет, други за утеха. Трети донасяли болни - да се помоли за тях.
 
Кротък, скромен, смирен, той слизал от височината на стълпа си, заставал пред тях. Изслушвал всички с любов и благост, като им давал да разберат, че считал себе си най-малък и най-недостоен от всички. Със забележителна нежност и горящо сърце ги поучавал на закона Господен. Молел се за болните и те получавали изцеление.
 
Свети Симеон прекарал на стълпа няколко десетки години. Блажено починал на 103-годишна възраст - в 460 г. На погребението му сред народа имало човек, който бил ням и глух от 14-годишна възраст. Когато внесли тялото на преподобния в храма, нещастният човек се изцерил веднага. Чудото силно развълнувало целия народ. Църквата тържествувала и славела Бога.
 
След няколко години бил построен в Антиохия храм на името на св. Симеон Стълпник. В тоя храм били пренесени светите му мощи. А на планината, където се намирал последният, най-високият стълп, бил изграден манастир, където са станали много чудеса, особено изцерявания на неизлечимо болни.
 
Същия ден се празнува паметта и на преподобна Марта, майка на св. Симеон.