Еничарин прогонил минерален извор от Брезнишко в Горна баня

В брой 125 от 5 юли т. г. "Градски вестник" помести интересно четиво за историята на храма „Света Петка" в град Брезник. Той е общински център и на моето родно село Сопица. Благодаря от името на читателите за информацията с историческите данни.

Особено ме заинтересува съобщението, че управителят (господарят) на Брезнишкия район по турско време около 1804 г. Кара Феиз е взет за еничар от съседното ни село Слаковци, още невръстно дете. Този факт изненадва населението от двете села, но е разбираем от историческа гладна точка.

Подобно нещо е описал и писателят Антон Дончев в неговия роман "Време разделно". Събитието става през турското робство, около 1600 г. в района на Якоруда. Там потурченият като дете българин Кара Ибрахим, с масови убийства цели да принуди българите християни да приемат исляма. Разпознава даже сестра си, но стремежът за власт не го възпира от зверските му деяния.

За този "умилостивен" и също жесток Кара Феиз има и друга легенда, която съм разказал в книгата ми "Наше село Сопица". Случката, според преданията, допълва начина на управство на българина-турчин Кара Феиз. В село Извор, съвсем близо до град Брезник, е имало и сега го има, неголямо езеро - там съм ловил риба. По времето на Кара Феиз, в средата на езерото бликала топла минерална вода. Веднъж дъщерята на турския управник (навярно същата, която е лекувана в Билинския манастир) се къпела в езерото. Дали се е уплела в някакъв подводен храст или по друга причина, се удавила. Това се разчуло из околността. Разгневеният и покрусен Кара Феиз заповядал да се острижат 1 000 овце и с руната им и с големи камъни запушил минералния извор.

Подземната минерална вода обаче никой не е в състояние да спре. По пукнатини в земята си пробива път и от село Извор, през село Режанци, достига и да село Сопица. Между селата Слаковци и Сопица има каменна кариера. Там един ден си играели деца, едното от които е Никодим, сина на починалия преди 5-6 години свещеник Иван Никодимов от Сопица. Децата дочули силен шум от вода и побягнали. По същото време Николая (така му казваме) от Сопица започнал да копае в двора си бунар. На два метра дълбочина също дочул шум от бликаща вода и затрупал бунара.

По пътя от село Дивотино за град Банкя, в дясно преди манастира, има невисока скала. Казват, че човек ако легне и долепи ухо до скалата, дочува шум от падаща вода. Това е същата минерална вода, запушена в село брезнишки Извор и намерила изход в Горна баня.

Тамошната вода е годна за пиене, не много топла и лековита. Не се вмирисва и разваля. По време на Втората световна война, немски самолети цистерни доставяха горнобанска вода за армията на генерал Ромел в Африка.

В землището на село Сопица, в съседство с местността "Кална бара", някога се е намирало голямо имение на Кара Феиз. Обработвали са го ангария жителите на селата Сопица, Слаковци и Бабица. Имението се казвало "Чифлик". И сега тази местност носи това име. От онова време е останала жетварската песен "Карай, Райо". Пеехме я на младини. Ето и самата песен:

"Карай, Райо, море,

далеко е крайо.

На край каже, море,

зелена ливада.

У ливада, море,

дърво ябланово.

Под дървото, каже,

бистра, студена вода..."

Славчо Стоилов / Градски вестник