Майка надви с любов лекарска присъда

Стволови клетки изправиха на крака увредено дете. Роденият с множество аномалии Петърчо от Перник има шанс да стъпи на крачетата си. Руски лекари и майчината любов направиха чудо и възкресиха обреченото на мъчения дете. Хидроцефалия, спина бифида, параплегия, аномалии на отделителната система- неврогенен пикочен мехур и рефлукс пета степен, а впоследствие и хипертония. Това са стряскащите диагнози, с които се ражда Петър Димитров Димитров.
 
Присъдата е страшна - пълна инвалидност, разширен уретер и връщане на урината, необходимост от пластика на пикочния мехур. След раждането майката София трябвало да вземе най-важното за родител в нейното положение, решение - да остави бебето или да му се посвети изцяло, лишавайки себе си от личен живот. Надделява майчината любов - въпреки противоречивите съвети на лекари и последващия развод, по-важна е ежедневната битка да стане чудото и малкият Петърчо да се изправи на крака. \"Всеки ден съм се молела на Господ. С Божията помощ заедно всички - лекари, общественост и добрите съпричастни хора успяхме. Петърчо вече пълзи с крачетата си\", не крие щастието си майката.
Само допреди три месеца момченцето, което в края на юни ще навърши 4 годинки, не можело да движи краката си. Пак пълзяло, но влачело долната част на тялото си. Сега всеки следващ ден движенията се усилват и стават по-сигурни. Битката за възкресяването му започва дни след раждането. Първо с дренажна клапа е коригирана хидроцефалията и сега Петърчо като всички деца на неговата възраст говори, философства, съчинява си истории, замисля хитринки. След три успешни присаждания на стволови клетки постепенно се появяват мускулен тонус и нервна чувствителност, заздравяват се имунната система и общото състояние на организма, подобрява се отделителната система. Още след първата операция отпада необходимостта от пластика на пикочния мехур. Операциите правят лекари от специализирана клиника в Санкт Петербург. 5000, 3700 и 3600 евро - толкова вземат медиците за трите последователни интервенции. Те ще продължат дотогава, докато малкият Петър не стъпи на краката си. При досегашното лечение руският екип прави отстъпки и калкулира манипулациите доста под реалните стойности. Връзката със специалистите и по-голямата част от парите осигуряват чрез Демократичния съюз на жените сегашната кметица на Перник Росица Янакиева и местната шефка на женската организация Цеца Младенова. Помагат десетки бизнесмени и обикновени хора, които са чули за проблема на София. Диагнозата и лечението не се покриват от Здравната каса. Оттам се поемат само разходите по рехабилитацията, и то частично, като дори нивалинът трябва да се закупи от пациентите.
\"Обърнах се за съдействие към \"Българската Коледа\". Оттам ни отпуснаха 1000 лева миналата година. Изпратиха ни към комисията за лечение на спина бифида, но оттам ни отказаха финансиране, тъй като за нашата диагноза досега нямало установени положителни резултати след присаждане на стволови клетки и затова не ни се препоръчва да правим операции\", каза София.
Резултати обаче има и те се виждат с просто око. \"Лекарите са учудени, но повечето от тях сякаш не искат да се задълбочат в проблема и обясняват подобренията по един доста абсурден, според мен начин - че детето израствало уврежданията. С толкова аномалии е цяло щастие да го задържиш на едно ниво, да няма повече увреждания, камо ли да се подобрява и да се излекуват вродените\", чуди се майката. Тя не работи. Води се като асистент на Петърчо и заедно с парите за увредено дете месечно в бюджета й влизат около 400 лева. Лечението варира между 1000 и 2000 лева. Това са разходите по ежедневната рехабилитация и медикаментите, без операциите.
Проблемът с Петърчо се открива едва в последния месец от бременността й. И днес тя няма обяснение на какво се дължат аномалиите. \"Разпитваха ме подробно - дали нямаме в семействата хора с подобни проблеми, не пия, не пуша. Не съм боледувала, докато бях бременна, не съм вземала и лекарства. По време на бременността се чувствах комфортно и бях много спокойна\", разказва София. Тя смята, че аномалиите са дошли от недостиг на фолиева киселина в организма й, която е трябвало да се компенсира с редовен прием на витамин B9, особено в най-ранните етапи на бременността. Заради увредения плод раждането е в София. Сега, връщайки се назад във времето, младата жена не желае дори да си спомня хамлетовския въпрос \"Да бъде или да не бъде\", който дни наред не й е давал мира. Силата - да си вземе бебето и да си го гледа, борейки се да му даде правото да живее нормално, като останалите деца, й дава доц. Кюркчиева от детската урология в \"Пирогов\". \"Картината, която ми описваха по болниците, беше страшна. Представях си, че синът ми няма да стане от леглото, че над него ще висят куп системи и апаратури, че ще викаме линейка едва ли не през ден\", разказва София. От описания й апокалипсис обаче факт станало само едно - тя й съпругът й се развели. \"Димитър беше отчаян и обезверен, не вярваше в това, в което силно вярвах аз - че детето може да се оправи, сякаш нямаше куража, да погледне истината в очите, и се разделихме. С времето обаче и той започна да вярва в чудеса и сега, макар че не живее с нас, ни помага много. С Петър е почти всяка събота и неделя, купува му лекарства, играе с него\". Рамо до рамо в битката й за Петърчо с нея неотлъчно са нейните родители. Макар че са възрастни, правят всичко възможно, за да й помагат.
Така с куража и любовта на майка си, обреченият Петър е на път да обори някои от закостенелите догми в медицината. Според последната електромиография (ЕМГ) данните за периферната нервна система са почти като на здраво дете със здрави крака. Във времето, свободно от всекидневните манипулации, изиграли важна, подкрепяща роля за надмогването на тежките диагнози, София извежда детето навън. Пуска го по пързалката, слага го в пясъчника да си играе, води го на село на чист въздух. Това са и най-щастливите мигове за Пепи - да си играе с други деца. Да вижда, че синът й се радва, е и най-щастливият миг за майката. София се реши да разкаже своята история, с надеждата че с волята на държавата в здравеопазването нещо може да се промени, че хора, които имат възможност ще й помогнат да обезпечи следващите етапи от лечението на детето. Освен от съпричастие и морална подкрепа тя се нуждае и от финансови средства. И не на последно място, София се надява да даде кураж на всички онези майки, които имат деца като Петърчо. Вместо да ги оставят в домове, да се грижат и да се борят за тях, защото чудесата се случват, не само по Коледа.
Диагнозата на Петърчо не позволява на родителите му да открият банкова сметка за дарения. Затова семейството разчита на доброволни помощи от хората. Всеки, който желае да се включи в спасяването на момченцето, може да потърси контакт с майката София Руменова на GSM 0896106164. Перничани вече го правят няколко години.
Елена Ангелова /Стандарт/