Посещавай с радост Божия храм!

В навечерието на празника на св. Иван Рилски Чудотворец - 19 октомври, Перник ще бъде удостоен с великата чест да получи частица от мощите на светията покровител на града за вечни времена като дар от Рилския манастир и с благословението на негово Светейшество българския патриарх и софийски митрополит Максим. Това е събитие, което от гледна точка на историята се родее с вечността, защото покровителството на св. Иван Рилски и чудодейността на неговите мощи са от векове и за веки веков.
През последните години все повече хора търсят път към храма, посещават черквата и участват в празничните богусложения. Но понякога вместо с радост, те пристъпват в Божия дом със страх и суеверие, вместо с любов и радост, защото не знаят как да се държат в храма.
 
Както в обществото съществуват правила на поведение, които трябва да бъдат спазвани, така и в храма има такива правила и те не са страшни, а ни правят съпричастни към вярата и Божиите закони, правят ни по-добри, добротворни и благочестиви.
 
Когато отиваме в храма облеклото ни трябва да бъде скромно и чисто. Трябва да се стремим да украсяваме не външността си, а вътрешния си мир. В църквата не бива да изпъкваме със скъпи дрехи и бижута, нито да носим грим, защото това не е модно ревю, а дом Божи, където всички сме равни.
 
Добре е жените да са облечени с поли, а не с панталони (но ако единствената алтернатива е много къса пола, тогава изберете панталона). Добре е, ако имаме възможност, да идваме 10-15 мин. преди да започне богослужението, за да си купим свещи от храма, да се помолим пред светите икони и пред други светини в храма. В църковния двор не е позволено да се пуши, да се хвърлят боклуци, да се говори на висок глас. Не бива да обсъждаме и критикуваме другите.
 
Влизайки в храма се прекръстваме един или три пъти, молейки се: "Боже, бъди милостив към мене грешния". Прекръстването става внимателно и благоговейно, без пресилено съсредоточаване нито пък бързо и небрежно. Кръстният знак правим с дясната ръка, събирайки първите три пръста (палец, показалец и среден), а другите два прибрани към дланта. Поднасяме ги най-напред към челото, след това към стомаха, след това към дясното рамо и накрая към лявото рамо. След кръстния знак се покляняме леко и казваме на ум гореспоменатата молитва. Според православната традиция след прекръстването  пръстите не се целуват, както правят мнозина, подражавайки на видяното в латино-американските сериали.
 
Храмът е мястото на особено Божие присъствие. Затова храмът се обича от цялото сърце и винаги се посещава с радост, особено в неделни и празнични дни.
 
Когато се влезе в храма, се запалва поне една свещ и се казва: „Господи, дай ми да живея в светлината на Твоята истина!Ако има възможност, се запалват повече свещички - една за здраве на живите близки и познати и друга за успокоение душите на починалите близки. Не се обиждайте, ако служител в храма угаси вашата свещичка преди да е изгоряла, защото твоя дар вече е приет от Бога.
 
Във време на богослужението не се озъртаме наоколо, не приказваме, а заставаме смирено и благоговейно. Средоточаваме се в молитвата си и внимаваме в реда и съдържанието на божествената служба. Молитвите си придружаваме с прекръстване.Когато свещеникът благославя народа, навеждаме смирено главата си.Когато се чете "Символът на вярата" и "Отче наш", ние си ги повтаряме на ум и по този начин взимаме участие в общата молитва в храма.
 
В неделя и празнични дни, до светлата Литургия не бива да се яде нещо, за да може да вземе от свещеника благословена нафора (парченца надребно нарязан хляб (просфора), които са благословени частици от тялото Господне.
Преди да излезем от храма трябва да се прекръстим с лице към светия олтар.
Светият кръст трябва да се почита и да не се срамуваме да се кръстим колкото се може по-често: когато се събудим от сън, когато започваме работа, преди и след учение и пр. С това ние даваме израз на нашата почит и любов към светия кръст.Със същата почит се отнасяме и към всички неща и предмети в църква, като посветени на Бога.
 
Когато минаваме покрай Божия храм, сприме за момент и се прекръстваме.
 
Към свещениците се отнасяме винаги с почит като към Божии служители. За да покажем, че сме благовъзпитани, така се отнасяме и към всички по-възрастни хора.
Православният християнин носи на шията си кръстче. Носи със себе си и малка иконка на Господа, или на Божията майка, или на друг някой светия. В стаята над леглото си слага кандилце и го пали поне в неделя и празнични дни. Всеки ден чете по нещо от светото евангелие.
 
Особено важно е редовно да се причастяваме. Когато ни предстои да се причастим, се приготвяме най-усърдно. Тогава повече от всеки друг път четем молитвите си, стараем се да бъдем по-добри от всякога и ако някого сме обидили, искаме прошка преди да пристъпим да приемем светото причастие.
 
Вечер преди да си легнем, си спомняме дали този ден сме изпълнили обещанието, което се дава в утринната молитва: да бъдем добри, усърдни в работата и в делата си, да сторим някое добро дело. Ако сме изпълнили това, сладкият сън е наградата.Ако сме се провалили в нещо, искаме в молитва си прошка от Бога и обещаваме да не повтаряме провинението си.