Отшелникът Георги избра Малки Станчевци пред Перник

Село Малки Станчевци изглежда като архитектурен макет - само къщи, безшумни и безплътни, пише "Дневник" в материал за изоставените села на България.
 
От време на време притичва някое коте. Кучетата лаят само ако се стреснат от силен шум. В селото няма магазин, училище, кръчма, поща, лекар, църква. Хората са възрастни, но говорят свободно, без да се притесняват. Сякаш отдавна не са го правили и искат да наваксат. И всички определят битието си като доизживяване.
 
"По адресна регистрация сме четирима в селото", разказва Георги. Георги живее от 10 години в селото, иначе е от Перник. Слаб, с дълга бяла брада и очила с големи диоптри. Почти след всяко изречение се смее. Казва, че му харесва да живее в селото, защото сам е избрал да се откаже от "придобивките на цивилизацията. Не от липса на възможност, а така пожелах". Георги живее в бунгало в края на селото - без ток, хладилник или друг електроуред.
 
Въпреки личния си избор и той определя селото като село на доизживяване, със затихващи функции. Дава примери, че преди да се засели, тук е имало редовен автобусен транспорт, а сега е само в събота и неделя. Имало е радиоточки, сега не работят. "Във всяко село имаше по една къща, в която имаше стационарен телефон и той се ползваше от всички при нужда.Въпросът не е само че липсва поминък, няма ги хората", заключава Георги, който е категоричен, че въпреки тежкото битие, не би се върнал в родния град.