България чества Деня на народните будители

1 ноември е честван като Ден на народните будители. Празникът е посветен на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение и всички тези, които са съхранили през вековете духовните ценности на нацията.
 
На 1 ноември България чества Деня на народните будители. Той се отбелязва за първи път в Пловдив през 1909 г. На 13 декември 1922 г. ХІХ Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците, съгласно който: "Първи ноември да се празнува като всенароден празник на заслужилите българи ..... Да стане един постоянен национален празник в памет на всички труженици за българското национално и просветно културно възмогване и преуспяване ...". Предложението за промяната е направено от Правителството на Александър Стамболийски на 31 октомври 1922 г. Инициатор на промяната е тогавашният министър на народното просвещение Стоян Омарчевски.
 
От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис III е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. е забранен.
 
След дълго прекъсване със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. 1 ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на Петър Константинов.
 
В Перник предимно ученици са онези, които ще отбележат празника. В Петък от основните училища в с. Кладница и с.Драгичево изнесоха презентации, съответно на тема “Великите българи” и “Народните будители”.  В Езиковата гимназия имаше беседа, радиопредаване в СОУ "Д-р Петър Берон".
 
Със спортни, художествено-творчески и исторически викторини, турнири и инициативи се отчетоха и всички останали школа в общината.