За милосърдие без светска слава

След празника на св. Николай Мирликийски Чудотворец, на 6 декември започва истинската подготовка за Рождество Христово.
 
С наближаването на Коледа сърцата ни се размекват и сякаш ни се приисква да станем много по-благотворителни и милозливи. Св. Никола обаче чрез своя безпримерен подвиг ни е завещал едно от забравените правила на православието.
 
След смъртта на родителите си, които били състоятелни хора, светията употребил всичкото си богато наследство за добри дела. Когато правел това, той полагал старание да не го знаят тия, на които правел благодеяния. Помнел Божията заповед - да правим добро скришом и да не търсим за него светска слава. Но помним ли я ние днес. Става тъкмо обратното.
 
Светска слава търсят ред благотворителни прояви. Пари се събират за болни деца - шумно и с много скъпо струваща реклама и клипове. Сещаме се, че в институциите има невръстни дечица, лишени от родителска грижа и се юрваме да им носим подаръци. Роним сълзи пред публика за съдбата им. Няма лошо да помагаш, когато можеш. Още по-добре е да помагаш, когато сам се нуждаеш от помощ. Но кому е нужно за това да знаят всички. Ще дойде ли време за милосърдие без светска слава.
 
Милосърдието е най-добрият плод на нашата любов. Но милосърдието не се изчерпва само с благотворителността. Милосърдният служи на другите по различни начини - прощава им, утешава ги и ги поучава.
 
Светите отци ни учат, че е добре отначало да започнем да даваме на другите това, от което нямаме нужда. Така постепенно ще се научим да даваме повече. А след това и да се лишаваме, за да помогнем на някого. Така наистина ще се научим да благотворим. Можем да направим добро даже когато нямаме нищо. 
 
Притча разказва как един монах на път за своя манастир срещнал премръзнал старец. Поискал да му помогне, но в този час торбата му била празна. Смутил се добрият човек и не знаел какво да направи. Тогава взел двете ръце на просяка в своите ръци и ги държал, докато ги стоплил. Така монахът предал състраданието си и любовта си на бедняка.