Бончев и Краус познали къщата на ужасите

"Държаха ме в мазе в пълна тъмнина. Не можех да избягам по никакъв начин. Успях веднъж да счупя белезниците." Това казва бившият президент на "Литекс" Ангел Бончев, който в петък вечерта заедно с Михаил Краус бе отведен от полицаи да разгледа "къщата на ужасите" в с. Гоз, което се намира на 3 км от гр. Брезник и го няма на картата, пише „Труд".
 
"Докато пътувах от София през Перник за Брезник, времетраенето ми се видя много по-голямо. Най-вероятно похитителите са минали по пряк път през Божурище и Сливница, по който се стига за половин час. Срещата, която бе определена на съпругата ми, пък бе на бензиностанцията в Драгичево. Оттам при отвличането тя също е пътувала пак толкова време - към 25-30 минути", добави Бончев. Той обаче е бил предупреден да не дава изявления какво е видял в "къщата на ужасите".
 
И Бончев, и Краус са познали обстановката, научи "Труд" от участници в разследването. Синът на бившия транспортен министър дори видял няколко книги в къщата, които похитителите му давали да чете. Той не е бил държан на тъмно като Бончев, добавиха нашите източници.
 
Всички опити вчера да се стигне по-близо от 200-300 м до постройката бяха блокирани от жандармеристи с автомати. До къщата се отива само по един път, който бе заварден от патрулите, видя екип на "Труд". В далечината се виждаше само син микробус с надпис "Криминалистична лаборатория"."Страшно е. Като се изсипаха полицаи с пушки и автомати, рекох си - какво ли стана. Та ние сме шепа хора, да не убиха някой старец или да не изнасилиха някоя баба?! Ужас! И сега ги гледам полицаите как кръстостват, въоръжени са до зъби", казва 79-годишната Надежда Андреева от село Гоз.
 
Само седем възрастни самотни хора живеят тук и всички са в стрес. Къщите на Надежда Андреева и на 80-годишната баба Райна са на около километър от вилата, в която са били държани заложниците.
 
Село Гоз е разположено на махали по раздалечени хълмове. Повечето къщи са пусти, защото стопаните им отдавна са починали. Другите постройки пък са вили, собствениците на които рядко идват. Никой от виладжиите не зимува там."Колкото и да вика някой, да си съдере гърлото, няма кой да му помогне. Нощем селото е замряло. Дори светлини няма. Напълно удобно място за престъпления", убедени са гозчани.
 
Дори и с кола с вериги за сняг достъпът до селото е невъзможен. Пътят до входната табела е в утъпкан сняг, но оттатък следват само преспи. Така баби и дядовци газят с часове през снега, за да стигнат до единствения магазин и да си купят хляб и храна.
 
Шок и ужас цари в Гоз и в Брезник. Хората не смеят да излязат навън. В кафенетата в Брезник полицейската операция е тема номер едно. "Да внимавате, като ходите в Гоз. Има къща, дето държали отвлечени хора и ги изтезавали", предупреждават екипа ни неколцина посетители в кръчма на изхода на Брезник.
 
Къщата на ужасите е собственост на столичанина Борислав Бориславов, казват хората от селото. "Никой не го знае кой е той. Преди години купи къщата, тя е нова и хубава. Идва чат-пат през лятото. Иначе застуди ли се, не се вясва. С никого не говори. Дори не го виждаме кога е дошъл. С една голяма кола идва тука. А какъв е, не знам", разказва Надежда Андреева. "Може човекът да не е знаел какво се случва в къщата му", добавя баба Райна.
 
Кой е Борислав Бориславов не знаят и в кметството на Брезник. Криминалистите също отказват да коментират дали името на собственика е истинско и дали е сред задържаните при операция "Наглите".
 
Полицейската операция по разкриването на "къщата на ужасите" в Гоз е била извършена при пълна секретност. Нито местните полицаи, нито колегите им Перник, нито кметът на Брезник Христо Миленков са били потърсени за съдействие.
 
Днес в село Гоз беше и екип на БНТ, за да види една от къщите, в които наглите държали жертвите си. По непотвърдена информация в нея е намерена много важна биологична следа на един от отвлечените. Телевизионерите показаха ледената пустош в почти безлюдното село, но и нагорещената атмосфера... заради дулата на сгъваеми автомати. И те свидетелстват, че селото е изключително добре прикрито. Пътят е такъв, че по него много рядко минават коли. Къщата на ужасите се охранява от тежко въоръжени жандармеристи.
 
Една от няколкото жени в селото вижда нещо, което познава само от филмите, нарича го шмайзер. Полицаите били повече от всички други хора, идвали тук по светло зимно време в последните пет години. По оживено ставало с падането на нощта.По думите й коли бучали нощно време, но никой не смеел да излезе и да види какво става.