Пазителят на граовските скрижали: Тук е центърът на света!

Близо половин век Симеон Мильов записва приказки и обичаи в Пернишко
 
Перник - център на Вселената? Не бързайте, засега е доказано само, че миньорският град е географски център на Балканите. Сензационната вест разкри наскоро шефът на местния исторически музей Симеон Мильов. Неговият приятел Бойко Дзивев, учител по математика, случайно се качил на близкия баир Голо бърдо и засякъл местонахождението си с GPS. После вкъщи изрязал огромна географска карта и повторил експеримента с пергел. За да е сигурен, Бойко потретил изпитанието по класическия метод с конеца, чрез който може да се намери средината на всяко неправилно плоско тяло.
 
"Неслучайно тук е намерен сребърният печат на цар Петър. По всяка вероятност тук е била и столицата на средновековната област. Тук е живял и комит Никола - бащата на царската династия на Самуил, Аарон и Мойсей". Мильов не спира да реди доказателства за древното величие на Пернишко.
 
63-годишният етнограф от малък е влюбен в земята и хората из този край. В продължение на близо пет десетилетия той обикаля и събира граовските приказки, песни, пословици и обичаи. Израснал е в Батановци, където първият му извор за народни умотворения са били прабаба му Беланеда и двете му баби. Като всички деца в граовските села е пасъл крави и тичал по ливадите. В 8-и клас влиза в Техникума по фина механика. "Много ми се искаше да уча рисуване, ама татко като рече: "Не!
 
Художниците ходят с бради и с такета- ти няма да си такъв!" Впоследствие човекът се съгласи и аз и брат ми си пуснахме бради, без да сме художници", разказва историкът, който е избран за "Личност на Перник" в областта на културата за 2009 г. И досега той залита по рисуването, дори прави изложби за приятели. "Не че е нещо особено, ама хората се радват, като видят моите картинки", скромничи той. След абитуриентския си бал Мильов опитвал различни поприща - шлосер в Брезник, стругар. До 1970 г., когато в Благоевград открили института за просветни кадри. "Ние бяхме в първия випуск с жена ми - отидохме и там се оженихме", казва той. На изпроводяк от Батановци родителите му отсекли: "Няма да си взимаш новия костюм, защото ще се ожениш". Само че той взел костюм назаем от приятел и тайно отишли вечерта в ритуалната зала, където ги венчал дежурният по община. "Беше необичайно, защото, като се викнеше "Горчиво", всички двойки в залата почваха да се целуват. Студентска му работа", смее се музейният шеф.
 
По-късно Симеон Мильов специализира етнография в Софийския университет и отново сменя поредица от професии - от началник смяна на циментов цех през общ работник до главен редактор на сп. "Струма". Намира призванието си в радомирската гимназия, където преподава история в продължение на 12 години. През това време той продължава обиколките си из селата, където събира бисерите на местния фолклор
 
Поискал да разбере що за хора са граовците, трънчаните, радомирците, които днес са известни с общото нарицателно "перничани". "Все ми се струва, че това са хора, които не живеят в историята, в линейното време, а живеят още в повторяемото, кръговото време. Те живеят в епоса, извън историята. Те живеят с идилията за колективното, че тук някога е било голямото семейство. По някакъв начин тази идилия на общото продължава и днес. Живеят в легендите и не щат да мръднат. Или ако мърдат, то е много бавно, а може би да е за добро. И затова са такива чешити", твърди етнографът. Според него особената душевност е свързана и с това, че селищната структура в Пернишко не се е променила от праисторически времена - до ден днешен хората продължават да живеят на същите места през хилядолетията. "Оказва се, че е пълно със свети места. Черквите, които съществуват, са една трета от всички светилища на територията на България", обяснява Мильов, който разкрива забравената слава на областта в книгата си "Шетба из Пернишко".
 
Най-интересни за него обаче са селските разказвачи и певци - ненадминати майстори на хумора, сатирата и забавата. Както и запазената от памтивека Сурва - страховитият кукерски празник. Първият път ги вижда като малко дете, и се чуди дали да гледа чудовищните маските, или да бяга. "Хем има много църкви и би трябвало да е християнско, а то не е. Граовецът притежава особена категория религиозност, в която личат отгласи и от по-древни религии", смята Симеон. Учителската му кариера е нарушена в началото на 90-те от случайна политическа изява - става зам. областен управител на Софийска област по време на управлението на Филип Димитров. "Ако човек реши да остане в политиката, не може да е вече същият и се превръща в друг. На мен не ми хареса загубването на образа и се отказах", подчертава той. Заравя се в етнографските си изследвания. "Събираш и изведнъж от теб потича като изворче", описва той писателската си кариера. Из трънско се е случвало и да гонят любопитния краевед. Веднъж в Туруковци разпитвал дълго време две сестри, но когато мъжът се прибрал вкъщи, обикалял нервно и по едно време подхванал учения с думите: "Ти какъв си? Я се легитимирай! И професор да си - айде да те нема!" Друг път в земенското Беренде отишъл в кръчмата да запише музикантите. След малко нахълтал кметът и го погнал: "Я си дай паспорта да те запиша. Айде, откъдето си дошъл, там заминавай!" След време кметът му се извинил: "Първо трябваше да дойдеш при мен в селото, а после да ходиш при всички останали".
Една от най-пикантните му теми е скришният фолклор. В книгата си "От дупка, за дупка, у дупка", той описва еротичната философия на граовеца. Докато записва приказките, се сблъсква с хорския свян. Случвало му се е старци да откажат да споделят някоя песен с думите: "Млад си още не мога ти го изпея." Налагало му се е да праща и съпругата му да записва по селата мръсни женски приказки, тъй като граовските дами не желаели да говорят пред мъж. Веднъж му провървяло с бабите от Друган. На Бабинден, докато месят "подница" (пита), пеят мръсни песни и мъж не бива да стои край тях. "Бабите, като си пийнаха - ех, тогава що мръсни песни и приказки записах. Те се надпреварваха да ми разказват, каквото знаят", признава той.
 
Според него граовци имат много особено чувство за хумор - чудиш се дали се шегува, или говори насериозно. Ако не влезеш в нещата, можеш да рипнеш да се биеш с него.Показателно е изразеното недоволство на граовски джентълмен: "Слушай, жено, повече нема да ме пращаш да одим за хлеб. Коя жена как ме срещне, все ме пита: "Мек ли е?" Или разговор между внучка и баба: "Бабо, ти като си била млада, давала ли си? - "Ех, дете, давала съм, ама сега ме е яд, че не съм молила", отвърнала старицата.Едно от любопитните му открития е обичай, който обяснява и кукерската мания в този край. Едно време в Батановци на Гергьовден момчетата, на които са им наболи мустачетата, на по 14-15 години, ги събират и им казват: "Един от вас днес трябва да открадне черна кожа от деда поп. Той ще се направи на ударен. Като я откраднете през нощта, тръгвате сами от църквата и обикаляте синора на селото. Там, където се срещат синори на няколко села, режете от кожата, заравяте в земята, палите свещ и продължавате. На сутринта ще се върнете".
 
Мильов смята, че този обичай всъщност е посвещение - пускат тийнейджърите сами през нощта да преодоляват препятствия. Тогава се сменя и статусът на момчето с този на момъка. На сутринта отиват в църквата и им прощават. За пръв път влизат в кръчмата, дават им да пият вино и ракия. След този ден те могат да сложат маска.
 
Щом са сложили маска, вече могат да се женят нищо че са още малки. "Всеки преход от една възрастова група в друга, от едно състояние в друго е съпроводен с обичай. Да те подстрижат, да сложиш маска и да станеш сурвакар. Като си сурвакар, вече можеш и да се жени. Човек, който не е сложил маска, няма как да го направи. Не е преминал изпитанието", разказва 63-годишният етнограф.
 
Директорът на Историческия музей има няколко мечти. Да види къде живеят децата му в Америка, а синът му да го дари с внуци. Другата е в музея да се направи европейско хранилище за експонатите. Третата е да изгради нов музей, в който историята да се разказва на теми - хлябът, лечебните води, овцата, семейството, светите места.Надява се също да се прочуе и крепостта на Кракра Пернишки. "Това е най-големият античен град - по-голям е от Севтополис, столицата на одрисите. Бил е могъщ културен, политически и икономически център на средновековна България", посочва той. Сега върви проект по реставрирането на крепостните стени и средновековните църкви.Всяка година заедно с ученици от пернишките училища копаят из древните руини в търсене на некропола на крепостта. "В Граовско има много какво да се копае, и един ден ще се разбере, че тук наистина е центърът на Балканите, и не само", убеден е Симеон Мильов.
 
Статия на журналиста Руслан Йорданов,  в-к "Стандарт"