Монахът-брокер Никанор: Кризата ще си ходи на приливи и отливи

Йеромонах Никанор (Христо Мишков) е роден през 1975 г. в София. Завършил е училище по мениджмънт, след това Международни икономически отношения. Работил е като финансов анализатор, брокер и дилър на ценни книжа. В момента служи в Църногорски манастир "Св. Св. безсребърници и чудотворци Козма и Дамян" в село Гигинци.
В началото на 2010 година пред Дарик радио той българските измерения на глобалната финансова криза.
Следите ли в последно време какво се случва на финансовите пазари, имате ли компютър в манастира, за да видите какво става на Уолстрийт?
Имаме някакъв, малко слабичък е интернетът, но нямам никакво време за това нещо. А и не ми е работа, право казано. Единствено, когато с бивши колеги се виждаме, ми е интересно да чуя тяхното мнение. Дори не знам индексите кои къде са.
Преди време като се отказахте от светския живот, загърбихте това поприще, някакви инвестиции оставихте ли зад гърба си?
Казва се в Светото писание, в Евангелието, че човек, който слага ръка на работа и се обръща назад не е достоен за царството Божие. Практически с почти всичко, което беше мое, се разпоредих тогава. Е, останаха някои неща. Те позволиха да направим известни дарения в манастира. Иначе това би било една язва. Човек се отрича от света и ако знае, че някъде нещо е оставил, то ще те гложди непрекъснато, колкото и да си мисли, че може да го забрави. Един интелигентен инвеститор за какъвто се имам аз, никога не би оставил нещо някъде да седи. Инвестицията е все едно да гледаш животни, да имаш градина - непрекъснато трябва да следиш състоянието й. Трябва да следиш състоянието на пазара. 
Вие в какво инвестирахте тогава?Моята работа беше да търгуваме с американски депозитарни разписки. Това са европейски компании, които се търгуват на американския пазар, на NASDAQ, разбира се и някои щатски компании. То се казва финансова спекулация - търсиш начин да отгатнеш посоката на тренда на пазара. В един покачващ се пазар 50-60 на сто от акциите се движат нагоре успоредно с пазара, но при падащ пазар 80-90 % са надолу, след като знаеш общата тендеция, вече трябва да си избереш и инструмента - акцията.
В крайна сметка ние работим с човешка психология. Една компания може да е прекрасна, но ето Кремиковци вече не струва пет стотинки, а струваше милиарди, а желязото вътре е същото. Кое определя тези две крайно различни състояния - мнението на хората какво може да произведе това предприятие. И навремето комбинатът се е считал за много нещо, сега хората не искат да дадат 5 пари за него. И това няма значение от обективна страна, защото важно е колко хората са склонни да платят за акциите му! 
Каква трябва да е съдбата на Кремиковци като сам заговорихте за него?Ако питате някое от семействата на работниците, то трябва да съществува. Нали, обаче вече сме навлезли в пазарна икономика и за това всеки стопански субект трябва да се самоиздържа. Ако един стопански субект поглъща национален доход - каква може да му е съдбата?! Доколкото знам той много е задлъжнял...
Вярвате ли на твърдения на анализатори, че светът вече се отърсва от финансовата криза?Мнението, което имаме с мои колеги е, че финансовата криза може да продължи под формата на последователно сменящи се движения. Точно ще си кажем хоп - оправиха се нещата, тръгна нагоре и в един момент, в който не очакваме, пак ще се тръгне надолу. Предпазлив съм да кажа, че нещата потръгват. Когато има криза от характера на тази, в която се навлезе преди две години, обикновено там някакви диспропорции, които са съществували, трябва да бъдат оправени. Те се оправят посредством и фалити, ако щеш. Тези държавни намеси, които бяха - спираха късите проджаби, наливаха пари... Не вярвам, че държавата може да разреши една обективна икономическа криза, това само налива масло в огъня.Все още не сме видели крайният песимизъм, нямаше го. За да кажем, че кризата свърши, трябва да го имаме това чувство на краен песимизъм. Това говори, че страничното, лъжливото движение може да се окаже вероятно прогноза.
Според нашия финансов министър напролет ще се усети промяна в България...Може, защото аз пак казвам първо ще се усети промяна нагоре, после финансовият министър ще каже - наесен ще имаме малко промяна надолу. Човекът, знаете къде е работил, разполага с богат инструментариум.
Той е много коментирана личност. Как гледате на поведението му?Далеч е от мен и проблемите ми с възстановяването на манастира. Ще му се зарадвам ако беше отпуснал повече пари за вероизповеданията и ако сега направи нещо с тези европейски проекти, в които църквите могат да осъществят по въпроса с ДДС. Докато то се възстановява на фирмите, църковните настоятелства нямат регистрация по ДДС и когато получим условно 100 000 лева субсидия да реконструимаме някакъв храм, 20 000 ще платим като ДДС. Така ЕС индиректно инвестира в българския бюджет. Това не е по правилата на ЕС, но е добре за финансовия министър, защото така пълни бюджета. Но от негова страна се иска адекватно, отговорно отношение. Чувам, че трудно се стигало до него, но ще се наложи по някакви църковни линии да се свържем.
Като отидете, живот и здраве, притеснявате ли се, че може да ви нарече синодални старци понеже като феодални старци определи хората в БАН, не се ли притеснявате от характера му?Аз се имам за много спокоен човек. Не вярвам някой да може да ме извади от равновесие. Зависи от човека и как погледне. Не можем да отидем с някакви очаквания, че това, което искаме може да се изпълни. Ако иска, ще ни приеме с необходимото внимание и уважение като личности и човешки същества. Ако иска, може и да ни измете от там като каже консервативни старчета. Негова воля, но аз бих казал, че този човек все пак трябва да е наясно, че Господня е земята и за да успеем в нещата, трябва да се уповаваме на Бог, защото нищо, което се върши против Бога, не е успяло.Тази глобална система, която правят - тотално ще се срине, ще се провали в целта да осигури някакъв хубав живот на хората, защото тя се прави напук на Бога.
Справя ли се в ресора си Симеон Дянков?С уговорката, че съм встрани от пулса на финансовия живот, не усещам някакви катаклизми. Трябва да намери начин да отпуши системата, защото има натрупани много междуфирмени задължения, държавата е задлъжняла много към фирмите. Много се надявам в това забавяне да няма политически мотиви, защото така цялата икономика се връща назад. 
Сега в условия на криза хората са предпазливи в инвестициите, колко време ще продължи това?За мен на пазара всичко е психология. Не е колко струва обективно, а колко сме склонни да платим за него. Това ми говори на мен, че става дума още за криза, щом хората ги е страх да инвестират. Трудно ми е сега да ви отговоря колко време ще трябва. Това е времето, което е необходимо да се свърши тази пазарна корекция, която е от две години. Казах ви, че не следя пазара, но може би - още една, две години. Нещата ще тръгнат, когато сме смели и инвестираме.В нашата страна имаме сериозни проблеми от демографски характер. Видяхме, че големи средства се инвестираха в строителството, голяма част от тях са от неикономически произход - това е най-хубавият начин да минат тези пари, в строителството да бъдат вкарани. Това всичкото, което се направи и сега замря, как го виждаме,обаче, кой ще напълни тези жилища и ще отиде в тия курорти?! Къде ни е населението?! Къде са младите хора?! Пада квалификацията на младежта... Младежите са изключително..., абе некадърни, не могат да се оправят в живота.
В предишното интервю  казахте, че България ще се оправи като дойдат нови, други хора, кога ще стане това?
България може да се оправи, само ако българите си дойдат. Говоря за някакъв страшно апокалиптичен сценарий, защото ние измираме и ни няма вече. Страшно е! В нашия край има по трима, четирима човека. Измираме, деца не се раждат. Почти всяка жена има по четири аборта, това е нещо нечувано. Ако сметнем бегло, 5-6 милиона деца сме загубили в последните 20 години, заради тия пусти аборти. Ставаме народ от пенсионери.  Даваме пари да спасяваме Кремиковци, а ако 1/10 от тях бяха отишли за духовно просвещение и израстване, много повече щяхме да си помогнем.
Когато кризата на Уолстрийт достигна катастрофални размери, много хора започнаха да влизат в храма по-често. Наблюдава ли се и у нас подобно явление?
В злочест час човек се сеща, обръща се към Бога. Въпросът е това да го правим и когато сме добре.
В какво си струва да се инвестира в условия на  криза?
То е казано, правилната инвестиция е в две посоки – здравеопазване и образование.
Пренасянето на презокеански практики тук, работещ механизъм ли е според Вас, знаем финасовият министър откъде идва?
Отговорът не е еднозначен. Нещо, което някъде е сработило, е хубаво да бъде заимствано. От друга страна въпросът е това пренасяне много добре да се обмисли, защото хората в САЩ са едни като психология, а у нас – други. Просто, който не е бил там, той не знае голямата разлика между българина и американеца. Когато на американеца му се поставят някакви правила, той мисли как да ги изпълнява по най-добрия начин. Психологията на нашего брата е как да отреже главата на правилата. Те са много по-роботизирани и можеш да ги излъжеш лесно.
Българинът не е такъв и някои известни финансови трикове тука могат да не сполучат. Пак казвам, много зависи чуждият опит кой и как го прилага на местна почва. Да се надяваме, че финансовият министър ще се справи. С него сме завършили в София едно и също учебно заведение, той се разви след това в академична посока, работил е в държавни и наддържавни институции, докато моя милост е работила в частния сектор. Има голяма разлика между тези два типа хора с всичко, което искам да кажа по този начин.