Туберкулозата мутира

На 24 март през 1882 г. немският микробиолог Роберт Кох открива причинителя на туберкулозата. За това този ден е обявен за Световен ден за борба с туберкулозата. През последните години жълтата гостинка, както „поетично" наричат тази коварна болест, отново е сред социално значимите заболявания в световен мащаб. От 2008 със субсидии от Глобалният фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария у нас се разгърна дейност, която подпомага "Националната програма за контрол на туберкулозата в България".
 
Разговаряме с д-р Галина Петрова, DOTS мениджър (координатор) на програмата в обл.Перник.
 
 
- Д-р Петрова, в последно време е модерно да се говори за мутанти. Известно е, че и туберкулозният бацил напоследък претърпява промени. Какво представлява т. нар. резистентна тубркулоза?
- Лечението при туберкулозата е комплексно. Лекува се с 3-4 или 5 медикамента в комбинация. Напоследък се оказва, че туберкулозният бактерий търпи изменения и вече става нечувствителен към лекарствата, които сме ползвали до момента. Може да е резистентен към 2 или повече медикамента. Тази мулти резистентна туберкулоза е проблем в световен мащаб, защото нейното лечение става с туберколостатици от втори ред, което оскъпява лечението 10 пъти. В България тези лекарства се подсигуряват от Глобалния фонд за борба с туберколозата.
 
- Перник вписва ли се в тази „модна тенденция"?
- Миналата година в област Перник се доказа пациент с мултирезистентна туберкулоза, който бе изпратен за лечение в специализарана клиника в Габрово, но въпреки всичко той почина. За съжаление изходът на туберкулозата не е гарантиран както досега.
 
- Защо сте го изпратили в Габрово?
- Министерство на здравеопазването е определило 2 лечебните завдения, които работят с тази особено опасна инфекция, това са специализираните белодробните болници в гр.Габрово и в гр.София - Белодробната клиника на ул. „Иван Гешов" 17 .
 
- На какво се дължи „мутирането" на туберкулозата?
- Това е резултат най-вече на системтното нелечение на болните. Често те самоволно прекъсват лечението си. Проявяват безотговорно отношение към собственото здраве.
 
- А как се разбира, че става въпрос за резистентна туберкулоза?
- Храчки от болния се изпращат в националната референтна лаборатория в София.Там се уточнява дали изолираните в храчката туберкулозни бацили са чувствителни на обичайните туберколостатици или не.
 
- Колко често се проявяват такива случаи в нашата страна?
- За цялата страна около 100 човека са с мултирезистентна туберкулоза. 49 от тях започнаха лечение през 2009г в гр.Габрово. По- голям обаче е броят на болните, които са резистентни само към един от туберколостатиците.
 
- Какъв беше вашият пациент?
- Това беше болен, който многократно е лежал в болницата, самоволно е прекъсвал лечението си и поради влошено състояние е постъпвал отново. При него се доказа, че е резистентен на обичайното лечение. Беше изпратен за лечение на най-подходящото място, но въпреки всичко изходът беше фатален.
 
- Каква е вашата оценка за резултатите от осъщесвяването на „ Националната програмата за контрол на туберкулозата в България"?
- Програмата започна през 2003г. През 2008г. Министерството на здравеопазването спечели чрез представен проект субсидии от Глобалния фонд за борба със СПИН, малария и туберкулоза. В резултат на това се усвояват средства, които подпомагат Националната програма. Благодарение на тези субсидии във всички областни градове бяха назначени DOTS мениджъри и патронажни сестри, бяха закупени атомобили за нуждите на работата с болните и близките им на място.
 
- Има ли вече конкретни резултати?
- Смятам, че постепенно постигаме намаление на епидемиологичните показатели, каквато е целта на програмата - да постигнем заболеваемост 27 на 100 000 население до 2014г. В момента за Европа този показател е 19/100 000, а в България той е 39 на 100 000. В някои страни, например в някои от бившите съветски републики, ръстът на туберкулоза е много висок, за Румъния е 117 на 100 000. В резултат на започнатата работа резултатите на занижаване не идват веднага. Напротив, в началото, особено през първата година, в резултат на активната дейност се откриват повече случаи и едва на следващата година очакването е да се понижи заболеваемостта в резултат на всички мерки, които се предприемат.
 
- Кажете, моля Ви, какво е изражението в числа?
- За 2007г. пациентите с активна ТБК за област Перник са 99, от тях бацилоотделители, т.е. заразни за обществото са 35. През 2008 общият брой на болните е 117, с бацилоотделяне са 26. И през 2009г. общият брой на болните вече е 77.
 
- Кое отнема най-много време и усилия?
- Много прецизно се обработва епидемиологичното огнище. При всеки новооткрит болен екипът от две патронажни сестри прави изследване на всички контактни, защото с най-висок риск за заболяване е семейството на болния и неговите колеги на работното място. Обикновено в рамките на 1-2 до 3 години постъпва с туберкулоза член от семейството или близък на вече заболял човек с бацилоотделяне. Сега при доказване на пациент с туберкулоза всичките му контактни се изследват, с което се търси евентуално заразен, при нужда се провежда профилактично лечение. Смятаме, че това е начина да спрем разпространението на болестта.
 
- Колко трае лечението?
- Диагнозата туберкулоза се нуждае от продължително лечение. Затова се налага да мотивираме пациентите за това, да обясняваме какви са рисковете и перспективите им. Но въпреки, че лечението е 6-8 месеца, а в тежките случаи до година, болните отчитат много бързо субективно подобрение и след месец се чувстват клинично здрави. Затова те често самоволно напускат болницата и прекъсват терапията. Някои от тях са още заразни и когато бягат от болницата подлагат на риск околните. Тогава медицинският екип издирва избягалия пациент, мотивира го да си продължи лечението отново в болница. Ако той категорично откаже, лекарствата му се отнасят на място и се следи дали ги взема редовно. Много важно е да се спечели за каузата някой близък - роднина от семейството или съсед, който да контролира дали болният си провежда терапията редовно. Патронажните сестрите провят домашни посещения поне веднъж в месеца.
 
- Откриват ли се заразени сред близките на болния?
-Наскоро в Перник се откри ново епидемиологично огнище - около едно квартално питейно заведение. Там цяла компания мъже на средна възраст в период от няколко месеца постъпиха за лечение с активна белодробна туберкулоза. Събирайки се на по чашка в кварталната кръчма, един от друг, един от друг - станаха наши пациенти.Има още няколко стари епидемични огнища в кв. Рудничар на Перник, в Брезник и Батановци.
 
- Има ли гаранция, че ще откриете заразени сред близките на заболелия?
- Познаваме семейство от Брезник, в което всичките членове са с туберкулоза.Бащата постъпи като придружител в болницата, защото жена му беше в много тежко състояние. Направихме му изследвания и без да има каквито и да било оплаквания открихме, че е заразен и има туберкулозни бацили в храчките. След това обаче в продължение на една година ние не можахме да го открием, за да си продължи лечението. Той работи като строител и непрекъснато сменя обектите. Пътува със строителната бригада на различни места в страната. И понеже е единственият работещ в семейството, категорично отказа да започне лечение в болница.Чак след година постъпи в клиниката. Беше дошъл с колегите си да работи по ремонт в областната болница. Поради кръвохрак му правят рентгенография и го изпращат при нас.
 
- И той в продължение на една година е бил потенциално опасен?
- Ние сме го открили преди година и половина и ежемесечно патронажният екип посещава семейството му. Носени са му лекарствата на място. Обяснено му е ,че тази диагноза ще му даде право на група инвалидност. Но той категорично отказва лечение, защото е единственият работещ в семейството и се чувства относително добре. През тази година и половина той е сеел заразата, но в страната ни няма законов механизъм такива пациенти да бъдат подложени на задължително лечение.
 
- Какво трябва да се направи в такъв случай?
- Ние сме категорични, че в тази насока трябва да се промени законодателството. През тоталитарно време тези случаи се съобщаваха на милицията и принудително се довеждаха за лечение. В последните години нещата излязоха от контрол. И сега патронажните сестри се опитват да компенсират тези пропуски като ходят, издирват опитват се да мотивират болните .
 
- А колко е опасен туберколозният бацил?
- Туберкулозата е съществувала още преди новата ера. В египетски мумии има открити измения по костите, които говорят за костно-ставна туберкулоза. Болестта може да порази различни органи - очите, кожата, костите, ставите, червата, бeлия дроб, бъбреците, лимфните възли и мозъка, мозъчните обвивки. В храчките на болни с тежки форми на белодробна туберкулоза се съдържат милиони бактерии. За 24 часа такъв болен може да отдели до 7 милиарда бацили. Известно е, че туберколозният бактерий е изключително издръжлив на въздействието на външни фактори и може да остане жизнеспособен до 6-8 месеца, смесен с прахта по улиците.Унищожава се най-добре от пряката слънчева светлина и много високи температури. При пациенти, прекарали туберкулоза и провели пълен курс на лечение в организма им се формират калцификати, в които туберкулозните бацили остават и при отслабване имунитета на организма могат да се реактивират даже след 20 години.
 
- Как става заразяването?
-Източник на заразата са болните хора и животни. В 85% от случаите заразяването става по въздушно-капков път. При кашлица, кихане, разговор пациент с тежка форма на ТБК отделя туберкулозните бактерии във въздуха. От пръските хората, които се намират в близост, могат да се заразят непосредствено по въздушно-капков път. Заразата може да се вдиша и чрез прахта в стаите и улиците, където туберкулозните бактерии остават дълго време жизнеспособни. Заразяване е възможно и по хранителен път - чрез консумация на непастьоризирано мляко от болни животни.Трябва да направя уточнението, че не всички болни са заразни. Става въпрос само за тези с тежка форма на белодробна туберкулоза с наличието на каверни в белия дроб.
 
- Колко струва лечението?
- Когато болният е диагностициран, Министерство на здравеопазването предоставя лекарствата напълно безплатно. За лечението на болния в специализирано лечебно заведение МЗ заплаща 600 лева на месец. Пациентът подлежи на стационарно лечение от 1 до 4 месеца до пълно обезбациляване, след което лечението продължава в домашни условия до 6-8 месеца.