Старият Джак си намери стопани в приюта за кучета

За разлика от нещастното куче с отрязани лапи в Дряново, дакелът Джак извадил късмет. Изхвърлен от стопаните си като непотребен поради старост, минал пред 9-те кръга на ада по улиците, но попаднал в приюта за кучета край Перник - на сдружение "Дай лапа", пише в обширен материал електронното издание е-vestnik.bg.
 
Името си Джак получава в приюта, кръстен е на известна марка уиски, защото бил стар и отлежал... Животът тук въобще не му допада, той постоянно се навърта около кошовете с одеялата и търси семейния уют, на който е свикнал. Неговите собственици, които са го изоставили, ако бъдат открити, попадат под наказателна отговорност по Закона за защита на животните - пускането на свобода на животни, които са отглеждани от хора, в случай, че предварително не са подготвени за оцеляване в естествена среда, се наказва.
 
След като била качена снимката на Джак в сайта на "Дай лапа", няколко часа по-късно се обадила жена, която желаела да приеме в семейство си кучето. Тя настояла да осинови дакела и дори помолила администратора на сайта да свали неговата снимка, за да не го поиска някой друг. Когато пристигнали да вземат новия член на семейството, бъдещите родители донесли храна и медикаменти за останалите обитатели на приюта. Попълнили документите, с което се задължават да осигурят старините на Джак. И да си пият уискито в негова компания, шегуват се в приюта.
 
По-рано временният приют край Перник е бил изолатор за временно настаняване и умъртвяване на кучета. Но този краен подход с изолаторите се смята вече за неефективен, винаги остават улични кучета, които продължават да се размножават.
 
Елица Енева и екипът от ветеринарни специалисти, доброволци и членове на сдружение ‘'Дай лапа'', имат друг подход, който набляга на кастрацията. Те са превърнали бившия изолатор в кастрационен център и временен приют за кучета. Всички тук са доброволци, съвестни данъкоплатци на общината (плащат данък за изолатора), набират средства чрез спонсорство и дарения и са безкрайно отдадени на каузата - подай лапа, спечели кучето за свой приятел.
 
Когато вземеш прегладняло куче от улицата и направиш живота му охолен, превръщаш го в приятел, който няма да те ухапе и цял живот няма да забрави доброто, което си сторил за него. Принципна разлика между кучето и човека. На каузата "дай лапа", стани приятел с кучетата, са се посветили доброволци. Те се грижат за кучетата, прибират ги в приюти, обезпаразитяват ги, ваксинират ги, кастрират ги и накрая ги връщат по места, в средата, която са маркирали за своя.
 
С помощта на дарителски средства успяват да оборудват и да обособят помещение, в което се извършва кастрацията. Неговата големина е колкото около операционната маса да има място за ветеринарния хирург и неговия асистент, така че да не си пречат. Цялата интервенция около премахването на репродуктивните органи трае около половин час, провежда се под пълна упойка и е напълно безболезнена. Кучетата се възстановяват бързо и не преживяват никакъв шок. Според доброволците животните не страдат емоционално от загубата на половите си органи. Кастрацията се препоръчва и за домашни кучета, тя няма негативни последици за животното. По света е широко разпространено кастрирането на домашни кучета, у нас - все още не. Кастрираните кучета живеят по-дълго и се привързват силно към стопанина.
 
Кастрираното и обезпаразитено куче се познава по отрязаното ъгълче на ухото, този метод е предпочитан, защото при схватка с друго куче или при съприкосновение с остър предмет, кучетата често губят нашийника си. Куче с премахнати репродуктивни органи няма да позволи на други себеподобни да се настанят в неговата маркирана територия, като по този начин районът се овладява и се ограничава безконтролното размножаване.
 
Елица разказва, че не са малко случаите, откакто работи в приюта, да осигуряват подслон за кучета, изхвърлени на улицата от стопаните си. Много често тези кучета се задържат закратко в приюта - колкото за ветеринарен преглед, кастриране и обезпаразитяване. Заради Интернет - веднага започват да звънят хора, които искат да ги осиновят. След като тяхна снимка бъде качена на сайта на сдружението, започват въпроси по телефона от кандидати-осиновители.
 
Взимането на домашен любимец не е като да си купиш плюшена играчка от магазина, това преди всичко е отговорност. Той ще бъде част от семейството ви поне 10 години. Преди да предприемете подобна стъпка, се уверете, че нищо няма да ви принуди да изоставите този беззащитен член на вашето семейство, да го оставите на произвола на съдбата и безхаберието на закона. Това съветват хората от сдружението.
 
Кучетата имат житейска история и се борят да спечелят нашето внимание, не могат да го кажат, но искат да зачитаме техните права, защото те са доказали, че са верни на стопанина си. Но човекът е устроен да зачита само своите права.
 
Кучето прекарва много малка част от живота си със своите ближни - майка, баща, братя и сестри. По-голямата част от от него кучето живее в апартамента, в къщата, на двора, животът му преминава сред хора. Ако няма късмет да попадне на добри стопани, които да се грижат за него, то се озовава на улицата. Там, където ги блъскаме с автомобила, стъпваме в изпражненията им, радваме се на новородените кученца и ги съжаляваме. Кучешки живот, който те сигурно нямаше да искат, ако можеха да избират.
 
Източник: е-vestnik.bg