Милиони левове гният в недостроения язовир Раянци

"Каква е тая лудост, дето ни съсипа селото?! Сложиха управниците преди много-много години, не помня вече кога, едни грозни железа, прокопаха тунели и унищожиха гората. Красива природа имаме, планина, чист въздух, всичко отива по дяволите. Ей там трябваше да има язовир, ама останаха само железата", казва 80-годишната Стойна Райкова от пернишкото село Калотинци.
 
Жената живее сама на пътя от Перник за земенските села. На двадесетина метра около нея няма къщи. На около пет метра са част от полуразрушените съоръжения на започнатия да се строи преди две десетилетия язовир "Раянци".Седем човека са останали да живеят в Калотинци. В съседното село Раянци, на което носи името язовирът, няма жива душа.Страшно е да се върви из него. Пътят, който и без това е ужасен и труднопроходим, пред Раянци свършва. Започва изпитание за колите - камъни и останки от някогашен асфалт. Единственият шум са гласовете на птиците.Къщите са затворени с големи катинари. Някои от домовете се рушат."А колко много строители идваха тука навремето... Работеха ден и нощ и ни казваха, че ще построят язовир за чудо и приказ. И ние ще пием от него. Жилища им бяха построили на работниците. Радвахме им се. Храна и ние им давахме. И изведнъж - спряха. Изчезнаха някъде и оставиха постройките да ръждясват. Жилищата им се разрушиха. А тунелите, дето водата щяла да минава, кой знае, може и да се рухнали", разказва баба Стойна.
 
Милиони левове гният в този прословут язовир. Когато започнало строителството преди 24 г., били вложени 13 млн. долара. Но парите недостигнали за цялостното му изграждане. Строителството било спряно по средата на работния цикъл, а скъпите съоръжения били оставени на произвола на съдбата и на благоволението на природата. Професионална небрежност и безстопанственост довели до разруха построеното.Корозия руши подпорните стени през годините и заплашва да срути подкопания участък. Тунелите, през които е трябвало да тече водата, се рушат. Железата отдавна са ръждясали. Бетоновият център срещу къщата на баба Стойна прилича на декор от филм на ужасите.Тишина цари около руините, дори стъпки на животни няма по калта в тунелите."Ама то си е жива трагедия. Можеш да се разплачеш. Язовирът и той като държавата - пълна разсипия", философства баба Стойна.
 
А преди години историята започва оптимистично.Строителството на язовира стартира с бързи темпове и по предварителни разчети трябвало да завърши през 1993 г. Амбицията на авторите на проекта била голяма - водоемът се изгражда, за да задоволи с промишлена вода нуждите на тогавашния Комбинат за тежко машинистроене край Червена могила. 541 метра трябвало да бъде дълъг язовирният тунел. Предвиждало се водоемът да бъде огромен воден комплекс със супермодерни пречиствателни съоръжения, който да снабдява с питейна вода Перник, Радомир, Земен, Ковачевци и още 20 села в региона. После се приема и възможността той да дава вода на голяма част от Кюстендилска област, защото се намира на стратегическо място. Едва на 5-6 километра от кюстендилското село Трекляно, което е на границата с Пернишка област.
 
110 хил. души по проект ще могат да ползват вода. Комбинатът за тежко машиностроене инвестира в бъдещия водоем. Имотите на жителите на няколко села, попадащи в обсега на язовира, са отчуждени. Започва изграждането на нов обходен път, тъй като старият щял да бъде залят от водите на язовира. Според специалисти най-добрият изход за модерно водоснабдяване е именно този огромен водоизточник, който по предварителен замисъл е с капацитет 660 л/сек за питейна вода и 575 л/сек за промишлена.
 
През 1989 г. обаче строителството спира поради липса на пари. Оттогава обектът е замразен за по-добри времена.По-добри времена обаче, по българска традиция, така и не идват. Поне до днес. През годините няколко пъти искра надежда се появява за бъдещи инвеститори, но бързо угасва.
 
Въпросът за размразяване на строителството се повдига непрекъснато. През 1997 г. тогавашната общинска управа дори обмисля консервиране на язовира. Но изчисления показват, че то ще излезе по-скъпо, отколкото ако строителството бъде продължено.
 
При предишната областна управа обявиха, че испанска фирма проявила интерес към доизграждането на водоема. "Валориса" е част от холдинга "Сасир Байер Мосо", който се занимава с проектиране и строителство на пречиствателни станции за отпадни и питейни води, жилищни сгради и хотели", обясни бившият губернатор Иван Димитров."Откакто аз встъпих в длъжност испански инвеститори няма. Няма и други кандидати. А язовирът е жизненонеобходим. Правим всичко възможно да разработим проект по европейска програма и да възобновим строителството на "Раянци". Защото с бюджетни пари това не може да стане", казва сегашният областен управител на Перник Иво Петров.
 
В момента са необходими още 45 млн. евро за довършването на водоема. Поне половината от тях вероятно ще трябват за възстановяване на вече построеното.Перничани обаче се надяват строителството да започне, защото "Раянци" е от жизнена необходимост за областта. Язовир "Студена" дава питейна вода само на Перник и прилежащите му села. Останалите селища в областта се снабдяват от собствени водоизточници.
 
За баба Стойна остава споменът за денонощния труд и ентусиазма, с който работниците са изграждали язовира. "Стара съм. Кой знае дали ще дочакам да го видя построен?! Нашата планина се казва Китка. Бива ли такива ръждясали железа да има под нея?! Хубаво ще е да се ширне язовир. Млади хора ще започнат да идват. Аз от години останах сама. Моят старец ме гледа от стълба", казва баба Стойна и сочи некролога на мъжа си на електрическия стълб пред дома си. Мечтае тя отново да види млади хора. И магазин може да отворят в Калотинци. Сега баба Стойна е затворила портата с катинар, "да не влезе някой да я отвлече или ограби".Хляб и основни храни идват от град Земен веднъж в седмицата. Стоките се разкарват с коли от къща на къща. Останалите калотинци също са на възраст и не излизат от домовете си. Така стоят и чакат по-добри времена.
Текст и снимки: Албена Борисова - Труд