Пирамидите от мълчание на Славчо Чанев

Сл. Чанев: Няма страшно да бъдеш искрен

Интервю за списание Life@city
Въпреки че е роден в другия край на България - край Бургас, Славчо Чанев приема Перник като свой роден град. Тук е от 1971 година, както сам подчертава - не по стечение на обстоятелствата, а защото сам го е избрал. И се радва, че и Перник го припознава като перничанин. През последните 15 години е началник на сектор „Култура" в общинската администрация. Бил е учител, журналист, занимавал се е с обществена дейност. Съосновател е на първия пернишки всекидневник „Съперник" и е първият негов главен редактор. Тогава му се налага да мисли концепцията не само на вестника, но и на новия тип журналистика в нашия град. Радва се, че заедно със своите колеги е успял да създаде школа. Автор е на книги с поезия, проза и документалистика. Обича „да се рови" в историята. Пише и за деца, като смята, че детската тематика е благодатна и приятна. Срещаме се с него по повод излизането на новата му поетична книга „Пирамиди от мълчание".
Г-н Чанев, кога за първи път разбрахте, че можете да пишете? - По-скоро, че искам да пиша... Бях 10-12-годишен, в основното училище. Опитвах се да пиша стихчета. Вероятно това е бил и подтикът по-късно да се ориентирам към българската филология, каквато специалност съм завършил. Писането е въпрос на емоция. Сигурно затова моята първа книга излезе доста късно - бях на 40 години, когато събрах кураж за това... Първата и втората ми поетична книжка: „Окото на лампата" и „Игра на илюзии", са тристишия. Кратката форма позволява с много малко думи да кажеш много неща. Да изкрещиш на околния свят... „Игра на илюзии" имаше късмета да бъде преведена и на сръбски език.
 
Какво беше Вашето основно послание в тях? - Че няма страшно да бъдеш искрен. Така и тези, които не са съгласни с твоята теза, ще я приемат и уважават. Имаш шанс да стигнеш до повече хора. Не трябва да бъдеш изкуствен. Сега отвсякъде ни залива пустословие, да не кажа, че официално сме неискрени. Ако щеш и за да се прехранва, човек е принуден да прави низ от компромиси. Докато в писането можеш да си ти самият и да кажеш това, което те вълнува, да заявиш мнението си по различни житейски проблеми, да покажеш емоцията си.
 
Какво да очакваме в новата Ви поетична книга „Пирамиди от мълчание"? - Заглавието е една автозакачка... Мълчах достатъчно, натрупаха се пирамиди от мълчание и дойде време да кажа онова, което съм мислел през всичките тези години. Това е книга-калейдоскоп по форми и съдържание. 99 % от нещата в нея са нови, непубликувани, но обхващат голям период от време. Някои са писани 1975 година, други - през април 2010 година. И беше странно дори и за мен самия да открия, че няма разлика между Славчо Чанев от 1975-та и Славчо Чанев от 2010-та като емоция и душевност. Разлика има само в тленното, в нетленното няма разлика. Стихотворенията не са датирани и затова съм сигурен, че читателят няма да разбере кои са писани преди 35 години. Надявам се в тази книжка да има за всекиго по нещо. Защото по отношение на емоцията няма разлика между хората, вълнуват ни едни и същи неща. Въпросът е дали смеем да изразим истинското си „аз"... Книгата е оформена от дизайнера Людмил Веселинов от Перник, за корицата е използвана картина от сръбската художничка Мира Попович - Ковачевич. И двамата са много интересни млади автори. Мира и съпругът й Дамир Ковачевич, който е първи съветник в посолството на Сърбия у нас, са мои семейни приятели.
 
От какво се вълнува човекът СлавчоЧанев? - От всичко... Както всеки един божи човек се вълнувам и от проблемите на елементарното битие - имам ли какво да ям, как спя, и от духовните проблеми. И аз като всеки човек съм се влюбвал и съм разлюбвал, или съм бил разлюбван. Имал съм своите болки - духовни и физически. И съм се опитал това, което съм преживял и преживявам, да го изразя стихотворно.

Какво представляват краеведските Ви трудове? - През 2009 година излезе книжката „Сигмен - имена и хора". Тя е за историята на селцето, в което съм роден, за топонимията на околните местности и селища. Сериозно краеведско изследване се получи за проблеми, които от моя гледна точка са важни. Книжката е жест към моите родители, към близките ми. В същото време и моят син направи жест към мен, като финансира изданието. Това показва, че традицията е продължена и че синът ми изпитва уважение към близките си и към родината си.
 
Книжката „Здравей, аз съм Перник!" е сред любимите на пернишките деца... - Обичам Перник, уважавам Перник и много се ядосвам на ония перничани, които не познават и не зачитат собствената си история. Това беше подтикът да напиша нещо за историята на Перник. Още повече като попрегледах съществуващите издания - те не са толкова много, се оказа, че нито едно от тях не е насочено към подрастващите, към децата на Перник, а то значи - към бъдещето на Перник. И затова, заедно с художника Людмил Методиев, създадохме тази книжка. Тя е книжка играчка, книжка за оцветяване, за дорисуване. Като проследява основните моменти от цялата многовековна история на селището става и книжка за дописване... Поднесена е на детски език и се прие много добре. Вече няколко години поред първокласниците на Перник я получават на 15 септември като подарък от общината.
 
Как приемате журналистиката в момента? - Стана дума, че обичам историята, обичам литературата, че съм изкушен в поезията, в детската проза. Но истинската ми, голямата ми любов и страст е журналистиката. Години наред съм участвал в създаването на журналистика. Сега съм от другата страна - всеяден съм и следя абсолютно всичко, което излиза и в Перник, и в България по масмедиите. Още повече, че съпругата ми е журналистка - Албена Борисова, кореспондент на в-к „Труд"... Беше време на казионната журналистика - до 1989-90 година; беше време на журналистически бум, на свобода на словото - неосъзнато и стихийно, много опияняваща свобода. В момента сме някакъв трети период - не най-ласкав за медиите. Формално имаме свобода, но се страхувам, че не я оползотворяваме по най-добрия начин. В този случай човек трябва много да внимава какво казва, за да не обиди - от една страна, пишещите, от друга - четящите... Но истината е, че много реални житейски проблеми остават извън акцентите на нашите масмедии, въобще не се споменават или се споменават между другото. Направихме герои тъй наречените мутри и това е един от най-големите дългове на журналистите. Герои на нашето време са отрицателните герои. Журналистите, уви, „помогнаха" за това децата да се хвалят, че имат приятел мутра...
 
Как списание „Life@city" се вписва в съвременната журналистика? - Това списание е една от гордостите на Перник. Ново, модерно, съвременно, информативно списание, списание за реклама, но и съвсем не само за реклама... Комплименти за издателя и за хората, които го списват. Комплименти за куража вече три години да го издавате и да го разпространявате.
 
Какво ще пожелаете на екипа за третия рожден ден на списанието? - На списанието и на всички негови приятели - да сме живи, да сме здрави и да се радваме на Перник!
Списание „Life@city"-Перник