iPernik.com Новини от Перник за хората и събитията


Loading

Гърция наложи данък за българските стоки

Гърция наложи данък за българските стоки 03_1427802211

Жесток данък от 26% въведе Гърция за всички фирми, които купуват български стоки, като това може да унищожи търговските отношения между двете страни.

В понеделник министърът на финансите Владислав Горанов изпрати писмо до европейския комисар по икономически и финансови въпроси, данъчно облагане и митнически съюз Пиер Московиси. В него изразява позицията на България, че данъчните промени в Гърция нарушават правилата в ЕС. Те са обнародвани в Държавния вестник на Гърция на 21 март 2015 г.

Промените предвиждат да не се признават за данъчни цели разходите в полза на физическо или юридическо лице, регистрирано в държава с преференциален данъчен режим, освен ако данъчно задълженото лице не докаже реалност на разходите и те не са направено с цел укриване на данъци.

За да бъдат признати разходите за данъчни цели, върху тях се въвежда данък от 26%. Удържаният налог може да бъде възстановен до 3 месеца, ако се докаже пред гръцките данъчни, че сделката е обичайна и на пазарни цени.

В списъка на държавите с преференциален данъчен режим са включени три държави от ЕС - България, Кипър и Ирландия, както и Гибралтар и Лихтенщайн. В резултат на тези промени при внос от България гръцките дружества ще трябва да плащат предварителен данък от 26% върху всеки разход.

Промените ще ударят и българските превозвачи, които доставят стоки от и до Гърция, тъй като с данъка от 26% ще се облагат и плащаните на тях суми. Все още не е ясно по какви критерии данъкът ще може да се върне.

Новите правила на облагане в Гърция ще ударят и свързаните фирми, които имат дейност в двете страни. Така в Гърция ще трябва да се облагат всички лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, които се насочват към дъщерни компании у нас.

С новите правила в Гърция по презумпция се приема, че сделките се осъществяват с цел данъчна измама или отклонение от данъчно облагане, само на основание на това, че данъчните режими на облагане с корпоративен данък в тези три страни от ЕК са по-благоприятни в сравнение с режима на облагане на Гърция, се посочва в писмото на министър Горанов.

Допускането на подобна практика от една държава членка на ЕС би имало изключително силен негативен ефект и би подкопало цялостното функциониране на вътрешния пазар на общността, се посочва още в писмото. Въведеното облагане в Гърция нарушава принципите за свободно движение на стоки, услуги и капитали в ЕС, се посочва още в писмото. За гръцките данъкоплатци има огромен риск при сключване на сделки с фирми от България, Ирландия и Кипър те да бъдат третирани като фиктивни и разходите да не бъдат признати. Новите правила в Гърция нарушават принципите за свободно установяване в ЕС, за пропорционалност, за правна сигурност, както и за недискриминация, се посочва в писмото на министър Горанов.

Поправките в данъчното облагане на Гърция вероятно са продиктувани от факта, че през последните години има тенденция за прехвърляне на дейността на гръцки дружества в България заради сложната икономическа ситуация в южната ни съседка и по-благоприятната бизнес среда у нас, коментират финансисти. Въведената от Атина мярка не може да се счита за ефективна за предотвратяване на укриването на данъци и не оправдава нарушаването на основополагащите принципи на правото на ЕС, завършва Горанов.

Към настоящия момент не могат да бъдат изчислени в реален размер възможните щети, но ако законовите разпоредби в Гърция не бъдат променени в краткосрочен план, стокообменът между София и Атина ще падне с 20%, се посочва в писмото. Близостта между двете държави предопределя големия обем на търговия между тях. Стокообменът между България и Гърция за 2013 г. е 2,98 млрд. евро, а за 2014 г. - 2,818 млрд. евро.

€3,5 млрд. вложени у нас от южната ни съседка

3,58 млрд. евро са инвестициите от Гърция в България за периода от 1996-2014 г. Това е 8,2% от общия обем на чуждите вложения за периода, се посочва в писмото на министъра на финансите Владислав Горанов до еврокомисаря Пиер Московиси. Гърция е на трето място по чужди инвестиции у нас след Холандия и Австрия. Южната ни съседка е сред първите по преки инвестиции в секторите търговия, финансово посредничество и недвижими имоти. По данни на БНБ за 2014 г. нетните плащания към Гърция надхвърлят притока на преки инвестиции с 30 млн. евро. До края на 2014 г. в България са регистрирани 14 400 гръцки фирми, от които са заличени 225, а от 2009 г. до момента са регистрирани 9375 и са пререгистрирани 1729 фирми - общо 11 104 действащи търговски дружества с гръцко участие, се посочва в писмото на Горанов.

Изнасяме текстил, метали и храни

Износът от България за Гърция е съсредоточен в три основни сектора - текстилни изделия и материали, метали и електрическа енергия. Наблюдава се все по-голям дял на хранителните продукти като пшеница, слънчогледово олио, сирене, извара, месо, нефтени масла и тютюн.

Въпреки че през 2014 г. стокообменът с Гърция намалява с 5,5%, се запазва положителното търговско салдо за България - 144 млн. евро. Гърция заема първо място по стокообмен на България сред балканските държави и 5-то място сред търговските партньори на България в света, както и 4-то място в стокообмена сред страните от ЕС (след Германия, Италия и Румъния). По отношение на износа на България Гърция е на 5-то място с дял от 6,7% (след Германия, Турция, Италия и Румъния). По отношение на вноса е на 6-то място с дял от 5,1% (след Русия, Германия, Италия, Румъния и Турция).

Шамар за индустрията ни

Българските предприемачи с тревога посрещат новината за последните промени в гръцкото данъчно законодателство. Решението за авансово облагане на търговските сделки с държави членки на ЕС, които имат по-ниски данъци от тези в Гърция, ще удари сериозно българската индустрия. За това алармира Браншовата асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). Оттам са изпратили преди дни писмо до еврокомисаря и заместник-председател на Европейската комисия Кристалина Георгиева и до всички български евродепутати с искане да се проучи доколко новото облагане в Гърция съответства на европейските принципи и норми за свободно движение на стоки и капитали. От нашата металургична асоциация искат Брюксел да защити интересите на бизнеса в останалите държави членки и да не се допуска двойно данъчно облагане.
Кристалина Георгиева е информирала БАМИ, че техният апел е препратен към еврокомисаря за финансовите и индустриалните въпроси Пиер Московиси.

"Като съседна европейска страна българският бизнес има широки контакти и търговски взаимоотношения с гръцки фирми и свързани дружества у нас. Много от тези фирми са инвестирали в българската икономика огромни средства, включително в дейности от тежката промишленост с голям дял в производството и износа на България", се казва в писмото до Кристалина Георгиева, подписано от председателят на БАМИ Антон Петров. Той е представител на гръцкия холдинг "Виохалко", който има у нас няколко металургични предприятия - "Стомана Индъстри", "София мед", "Етем".

Българските търговци са притеснени, че авансовият данък, с който ще бъдат обложени техните гръцки партньори, ще предизвика стопиране на търговските контакти и отлив на инвестиции. Предвиденото възстановяване на авансовия данък в размер на 26% на практика ще бъде продължителен процес на доказване пред държавната администрация. Гръцките фирми ще трябва да докажат с документи, че обявената стойност на сделката е реалната пазарна стойност. "В тази ситуация много фирми ще имат ликвиден проблем и ще бъдат изправени пред фалит", прогнозира Петров. Работещи български фирми, свързани с гръцки собственици, също ще бъдат изправени пред финансови проблеми. Това ще намали конкурентоспособността им и ще доведе до загуба на пазари, спад в производството и освобождаване на работна ръка.

Експерти се съмняват, че мярката ще проработи

Гърция едва ли ще въведе на практика авансов данък от 26% върху сделките с държави с преференциален данъчен режим. Това смятат експерти, според които новото правителство в Атина по-скоро показва, че е загрижено да спре изтичането на капитали и да постигне финансова стабилизация. Предстои тепърва да се изработят необходимите промени в правилника за прилагане на данъчния закон. Те обаче може да се окажат такива, че да не дават възможност за облагане така, както е разписано в закона, допускат експерти.

БИЗНЕСЪТ

Може да поискаме излизане от ЕС

Кирил Жендов, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите

Излизаме от Европа. България, както и Гърция, са част от един общ европейски пазар и не може Атина да налага допълнително рестрикции към българските зърнопроизводители. Както и ние в България спазваме всички изисквания, така и гърците нямат право да ни режат. Ако мярката остане, не изключва големи зърнопроизводители да се обединят с искане България да не е част от Европа.

Реагирайте остро, чака ни има лавина от фалити

55-годишният гръцки предприемач Йоанис Козас от дълги години живее в Благоевград. Собственик е на фирма за преработка на маслини.

Този данък за нас е огромен проблем, той пречи на бизнеса, а губи и България. Защото много мои сънародници ще отидат в други държави, за да не фалират с този налог от 26%. Това е поредното безумие на гръцкото правителство, голяма тъпотия. Целта на тази мярка е да се пречи на бизнеса и да се удари България, тъй като у нас има много гръцки фирми. Много от тях работят на ишлеме, готовата продукция реализират обратно в Гърция. С този данък означава, че при всяка фактура ще трябва да се плащат 26% върху стойността в нея. Клиентите ми ще откажат да работят с мен, ще търсят партньори в страни като Албания. Аз ще фалирам, а България ще загуби 200 работни места. А такива като мен са стотици. Въвеждането на този налог е недомислен ход. Родината ни веднъж ни прогони в чужди страни да правим бизнес, сега иска да ни убие. Призовавам България и Европейският съюз да реагират много остро и веднага срещу безумието на гръцкото правителство, за да може по най-бързия начин да отпадне този огромен данък от 26%. Такова нещо няма никъде по света. Не бива Европа да позволи на гръцкото правителство да прави каквото си иска. Нашите управници търсят най-лесния начин да напълнят хазната - като измислят безумни данъци. А не мислят как да направят реформи и да спрат излишните харчове. Ако не се премахне този налог, то ще има лавина от фалити на гръцки фирми в България.

Превозвачи: Строят кабинки на границата, ще събират такси

Все още нямаме информация относно данъчните нововъведения в Гърция. Говори се нещо, коментира се нещо, но засега официално никой нищо не казва. Това заяви за "Стандарт" председателят на Българската асоциация на сдруженията в автомобилния транспорт (БАСАТ) Миролюб Столарски.

Че ще се въвежда нещо от южната ни съседка обаче се вижда, тъй като лично аз си дойдох в неделя от Гърция и установих, че гърците усилено изграждат кабинки от тяхна страна на граничните контролнопропускателни пунктове. След като строят кабинки, значи се готвят и да въведат някакви нови такси, но за кого, какви и откога, засега поне на нас, превозвачите, не е ясно, коментира още председателят на БАСАТ.

Нищо за никакви нови данъци в Гърция не знаем, каза Красимир Лалов, зам.-председател на Националното сдружение на българските превозвачи. Ръководството на ИА "Автомобилна администрация" не ни информира за абсолютно никакви новости, които ни засягат като превозвачи, научаваме нещата постфактум чрез лични контакти и от медиите, коментира Лалов.

Все още нямаме никаква информация за въвеждането на нови данъци в Гърция, заяви за "Стандарт" и Илиян Филипов, член на УС на Съюза на международните превозвачи и собственик на най-голямата компания товарни автомобилни превози в България - ПИМК. Въпреки че тази информация пряко ни засяга, тъй като приходите ни от навлата до и от Гърция са над 1 млн. евро месечно, допълни Илиян Филипов.

Източник: standartnews.com

iPernik отваря врати за всеки, който има да каже нещо!

Лична публикация - ще бъдете публикувани най-горе на първа страница на сайта!

Необходимо е единствено да Влезете с Фейсбук или да се регистрирате!

На тази дата в миналото

30-Март-2016

31-Март-2015

Вход с фейсбук профил:

[email protected] за споделяне на сигнали, запитвания, реклама, коментари, мнения, новини.