Не сме на една позиция за гръцкия данък за наши фирми

Правителството не единно за въведения от Гърция превантивен данък върху всички плащания от гръцки към български фирми.

Между становищата на ресорните вицепремиери и министри има разнобой дали България трябва да разчита на подкрепа от Европейската комисия (ЕК) и да действа по-остро, или да заложи на двустранни преговори и разбирателство по "съседски". Заради лутането за подхода заетата от финансовото министерство официална позиция по новото гръцко законодателство има статут на най-обикновено писмо и не е заведено като официална жалба в Брюксел.

Това стана ясно на проведено вчера извънредно заседание на парламентарната комисия по бюджет и финанси, което трябваше да обсъди реакцията на България. Както "Сега" писа, Гърция реши да облага с превантивен данък от 26% всички плащания от гръцки към български фирми с мотива, че сделките могат да са фиктивни. Данъкът ще може да се възстановява след проверка в тримесечен срок. При този режим България и още две европейски страни с нисък корпоративен данък - Ирландия и Кипър, са приравнени с офшорните. Миналата седмица финансовото министерство обяви, че счита това законодателство за дискриминационно и е сезирало ЕК.

Липсата на съгласие какви мерки да се приемат лъсна още с първото изказване по темата на вицепремиера по координация на европейските политики Меглена Кунева. Тя се опита да внуши, че България не трябва да се надява толкова на подкрепа от Брюксел, а да действа повече на двустранно ниво. Кунева изтъкна, че Кипър вече е започнал такива разговори, а Ирландия била заела изчаквателна позиция и нямало сигнали, че ще подкрепи България. След това вицепремиерът отвори темата и за ниската данъчна ставка у нас, която не се харесвала от отделни страни в Европа. "ЕК винаги застава на страната на хармонизацията, не иска да има големи разлики между страните и предпочита данъчните ставки да са близки", обясни тя в опит да убеди депутатите, че страната ни няма големи шансове да бъде чута в Брюксел. "Тъй като законът в момента не се прилага, няма от какви действия да се оплакваме", заключи Кунева.

Позицията й предизвика критики и от страна на управляващите партии, и от опозицията. Според Менда Стоянова от ГЕРБ търсенето на обезщетения впоследствие не е добър ход и България трябва да действа незабавно и превантивно. "По-ниският данък не може да е повод за рестрикции", изтъкна тя. От финансовото министерство пък предупредиха, че България не бива да храни илюзии, че може да постигне исканията си на етап изготвяне на поднормативната уредба за прилагане на новото гръцко законодателство. Каквото и да пише в тези правила, те не могат да променят закона, изтъкна зам.-министърът на финансите Кирил Ананиев.

На позицията на Кунева, че България не трябва да разчита толкова на подкрепа на Брюксел, застана депутатът от БСП Румен Гечев. Според него с ниската си ставка за корпоративния данък България няма да получи активно съдействие от ЕК. Затова Гечев настоя България да извади на масата на преговорите и реципрочни мерки. "Дипломатически совалки се правят, когато на масата има сложени различни алтернативи", аргументира се той. За обмисляне на реципрочни мерки се обявиха и депутатът от ДПС Йордан Цонев, който счита за недопустимо приравняването на България на офшорна зона, както и лидерът на Патриотичния фронт Валери Симеонов, който обаче счита, че натискът следва да е в Брюксел.

Въпросът кой да изготви реципрочни мерки на свой ред раздели управляващите. Меглена Кунева се опита да прехвърли топката в парламента, като изтъкна, че нищо не пречи на депутатите да излязат с подобна законодателна инициатива. И депутати от мнозинството, и представители на опозицията обаче считат, че не е работа на парламента да води външноикономическите отношения на страната. От коментари в кулоарите в крайна сметка се разбра, че по евентуални реципрочни мерки ще се работи на ниво експерти в изпълнителната власт. Депутатите стигнаха до консенсус и пратеното от МФ писмо до Брюксел да бъде заведено като жалба от името на държавата за извършено от друга страна членка нарушение на договора за функциониране на ЕС. По процедура срокът за получаване на мотивирано становище по подобна жалба е 3 месеца, но от МФ твърдят, че щяло да има отговор в рамките на 1 месец. На базата на полученото становище се решава дали да се подаде иск до съда на Европейския съюз. Алиосман Имамов от ДПС обаче предупреди, че България не трябва да влиза в икономическа война с Гърция, защото няма да я спечели.

СМЕТКИ

По данни на финансовото министерство въвеждането на превантивния данък ще доведе до задържане на стотици милиони евро по сделки между гръцки и български фирми. "Не трябва да се забравя, че става въпрос за облагане не на печалбата, а за целия оборот по сделката. Годишният стокооборот между България и Гърция е 2.8 млрд. евро, при 26% превантивен данък това се равнява на задържани за поне три месеца 800 млн. евро", коментира зам. финансовия министър Кирил Ананиев. От икономическото министерство изтъкват, че законът засяга и 14 400 гръцки фирми, регистрирани у нас.

Източник: segabg.com