Меглена Кунева - искрено и лично

Тя като мен, аз като нея или по-скоро един кандидат-президент като всяка една от жените от поколението на дългия български преход

Варна, юли, фестивал на изкуствата. Меглена Кунева е тук на предизборна обиколка, след като първа обяви кандидатурата си за президент на България. Много неподходящо време за лични изповеди. Въпреки всичко се съгласява да говорим. Нека се срещнем довечера, казва, каня ви на симфоничен концерт във Фестивалния център. Аз закъснявам, налага се да изслушам симфоничната поема „Вълтава“ на Сметана права в коридора. По време на аплодисментите влизам и се насочвам към първото свободно място пред очите ми – на предпредпоследния ред. И под звуците на Концерта за цигулка и оркестър на Дворжак обхождам с поглед тиловете на всички жени пред мен – търся Меги, убедена, че и в гръб ще я позная. По лъскавата черна коса, спусната по раменете. Облечена е в бяло сако и черна пола с воали. Носи голяма бяла кожена чанта и ниски кремави обувки. Споделя сияеща колко музиката е отмила умората й от деня, колко е висока класата на варненските изпълнители, колко обича Дворжак.

А аз си мисля как жена от такава класа – възпитана, деликатна, високообразована и стилна – от само себе си изключва нездравото любопитство към личния й живот. Както и разговора на „ти“, макар че Меглена Кунева като един типичен представител на зодията си – Рак, не само дава вид, а истински слуша събеседника си, но и бързо скъсява дистанцията в общуването. Впрочем с нея сме астрални близнаци – родени на една и съща дата, така че ще видя доколко от мен самата мога да открия у нея.

 

Стилът Меглена Кунева

Защо носите косата си по един и същ начин – сравнително дълга и пусната?

Така е най-лесно. В краен случай мога да я прибера на ниска опашка, както ходех дълги години. Много харесвам каре с права коса. Но трябва да е в идеална форма, за да седи добре. Моята коса е чуплива, не се получава, ако не е изправена специално. А нямам време винаги. По-лесно е да изправиш по-дълга коса, а и по-малко личи, ако се начупи. Не мога сама да си събирам косата в кок, правила съм го на фризьор при тържествен случай – абитуриентски бал, абсолвентски. Отдавна съм разбрала, че предпочитам да не закъснея за среща, отколкото да се явя с току-що направена коса. Две минути след началото ще спрат да ме гледат и ще започнат да ме слушат. И ще запомнят думите ми.

Преди да се включи в кандидат-президентската надпревара, Дилма Русеф си направи пластични корекции. Вие не се ли изкушавате да промените нещо във външния си вид?

Майка ми, която е лекар, казваше, че човек си прави операции само по витални индикации, т.е. за да спаси живота си. Пластичните операции, както много други неща, са въпрос на личен избор и не искам да морализаторствам. Аз самата не съм изкушена. Възрастта, остаряването са част от живота. Чета много биографии, така сякаш се запознавам с още хора. Та ето ви един цитат от Анна Маняни, прекрасната италианска актриса. Докато гримьорката се труди над застаряващото й лице, тя й казва: „Моля ви, не скривайте моите бръчки, те ми струват толкова скъпо.“

Оставяте впечатлението, че сте консервативна в облеклото си. Вродената ви елегантност не ви ли е предизвиквала да експериментирате с нещо по-екстравагантно от костюма?

Харесвам екстравагантно облекло, но ако е с вкус, на подходящия човек и на подходящото място и време. Екстравагантността всъщност е висш пилотаж. Шанел е била екстравагантна с нейните фалшиви бижута, панталона, ниските гарсонски обувки. Ив Сен Лоран с неговия смокинг… Не е екстравагантно да отидеш с анцуг на театър. Лошо е. Безвкусно и незачитащо. Дрехата е важна, защото тя първа казва какво мислим за себе си и за другите. Навремето мама казваше: “Облечи се, ще ходим на театър.” Хората са се обличали в неделя за църква, имали са едни по-хубави дрехи, пазени за там.

Колкото до моята екстравагантност в облеклото, нямам такава фантазия. Избрала съм си консервативна професия. Искам дрехата да не ме натоварва с мисълта за себе си. Тоест да знам, че ми е в стила, че ми отива, че е адекватна на мястото, че съм показала  знак на уважение. Но след това да я забравя и да се концентрирам в разговора, да запомня уникалността на човека, с когото говоря, да отнеса атмосферата му.

Ако екстравагантност значи да вървиш срещу течението, за мен това са каузите. Ако съм убедена в правотата си, го правя. Докато успея. Полудявам, ако видя да унижават някого. Особено от позицията на силата. Спомням си кога го осъзнах ясно: в прогимназията един учител си изпусна нервите и тръгна да отпаря ухото на мой съученик. Че съученикът ми беше прекалил, ясно, ама чак толкова?! По-добре да викне родителите, отколкото физически да го унижи. Както и да е, не се стърпях и казах, че няма право да бие деца. Даже му казах, че го пише в конституцията. Той ме нарече адвокат. Явно нещо като укор, ама се оказа пророчески прав.

Отклонихте се, аз се опитах да ви накарам да дефинирате стила си.

Мек, пастелен. Бежово, слонова кост, шампанско са ми любимите цветове. Единствените ми бижута са халката и пръстенът, който родителите ми подариха за абитуриентския бал – той е с камъка на зодията ни, опал. Не нося висящи обеци, както и много високи обувки.

Опитвали ли сте да замените очилата си с контактни лещи?

Да, няколко пъти, колкото да установя, че не е за мен. Не можах да свикна, не ми е комфортно. Пък и не съм суетна, нямам тази важна мотивация. Сега имало нови, много удобни. Няколко приятелки ме агитират. Може пък да опитам, има своите предимства – например да можеш да носиш слънчеви очила. Моите винаги са с диоптър.

Имали ли сте понякога нужда от съвет на професионален стилист по отношение на външния си вид?

Майка ми. Винаги майка ми. Аз съм много силно повлияна от нея, бяхме много близки и още като съвсем малка по време на пазаруване получавах първите си уроци по стил. Тя никога не е била привърженик на многото дрехи – малко, но да отговарят на възрастта, на професията и на случая. Това е и досега най-добрата рецепта.

 

Семейството на Меглена Кунева

Чела съм повече за баща ви, включително и разказвано от вас. За майка ви почти нищо.

Напротив, аз много говоря за нея. Тя присъства във всяко изречение, толкова много ми е повлияла. Имах нещастието да прекарам само 26 години от живота си с баща ми и щастието да имам майка 53 години. На родителите си дължа всичко. Знам какво биха казали по всеки повод. И се старая да не ги разочаровам. Мама казваше, че нямам по-добра приятелка от нея, говорехме много и за всичко. И приятелките ми бяха много близки с нея.

Тя помагаше ли ви в отглеждането на детето?

Когато се роди Сашо, тя още работеше – беше лекар инфекционист. Но ми помагаше във всяко решение, кое съм вземала за сина си, с цялото си отношение към образованието и към живота. Напълно себеотрицателен човек. За нея образованието беше най-важното и там беше абсолютно безкомпромисна. Беше й все едно дали си оправям леглото и дали стаята ми е подредена, но за липсата на възможно най-добрия възможен резултат в училище беше безкомпромисна. Имаше тежък работен график, но си спомням, че в осми клас реши да ме изпитва по анатомия. Аз се разбунтувах и казах, че съм напълно способна сама да си науча уроците. Но тя настояваше, че по всеки предмет човек трябва да има речник. И тя, и баща ми четяха много и имаха отношение към езика и изказа.

Синът ви чете ли?

До седми клас четеше само ако има вътре история, т.е. това, на което аз казвам истинско четене. Сега – главно професионална литература.

С какво се занимава синът ви сега?

Започна докторантура по икономическа статистика. Сам си го избра и казва, че му е интересно. И обича много математиката. Това не го е наследил от мен.

Мога ли да полюбопитствам защо сте останали само с едно дете?

Много точен въпрос. По системата на отлагането. Хайде не тази година, хайде не другата, защото… И изведнъж се оказахме на 40, когато ни остана само да съжаляваме. Не толкова заради нас, а заради сина ни, че е сам, без брат или сестра. Казвам го, защото може да послужи на някого. Ние си мислим, че времето е безкрайно. Уви, биологичното не.

Разкажете ми за съпруга си, напоследък упорито се говори, че сте разделени.

Не е вярно, че сме разделени с Андрей. Ето го (показва снимка) – не обича да се снима и това е май единственият начин да го покажа с риболовния му трофей.

Как се срещнахте, как се влюбихте и събрахте с Андрей Пръмов?

Той ме впечатли – голям умник е, със страхотно чувство за хумор. И после се влюбихме. Освен това му се доверих. Това е най-добрата причина да се ожени човек – доверие и да е влюбен.

Нямаше ли възражения срещу връзката ви със син на секретар на ЦК на БКП, все пак вашето семейство е репресирано от тази партия? Вярно ли е, че и баща ви, и дядо ви са били изпратени в лагер по време на социализма?

Когато се запознах със съпруга си, неговият баща отдавна беше престанал да бъде в такава роля. Към онзи момент вероятно той е бил питан как така се жени за внучка на врагове на народа. В моя род няма нито един партиен член, не само в най-тясното ми семейство. Искрено не го разбирах този въпрос дълго време. За мен е очевидно, че човек трябва да се жени по любов. Мен не ме е женил комунизмът и затова не ме развежда демокрацията. Не съм се ползвала с привилегии за нищо. Нито преди, нито сега. Абсолютно за нищо. Като ги слушам тези въпроси и коментари за брака си, мисля, че много хора външно се отричат от комунизма и го напускат, но той не ги напуска.

Защо не приехте фамилията на съпруга си, както е направила Уляна Пръмова?

Заради баща ми, на първо място. А и аз имам силно чувство за принадлежност към родителите си. Добре, че имам толерантен мъж.

Колко години сте заедно и как успяхте да съхраните брака си?

Двайсет и седем години. Оженихме се през 1984. Не бих казала, че бракът ни е минал през някакви специални изпитания. Нито че е имало период, в който да сме били разделени физически. Освен може би трите месеца, в които заминах за Щатите да уча. Това беше най-дългата ни раздяла. Иначе през трите години, в които работих в Еврокомисията, се опитвахме да се виждаме възможно най-често.

Имали ли сте кризи в брачното съжителство?

Да чукам на дърво, не. И това се дължи до голяма степен на Андрей, тъй като аз, като всяка жена, си имам трудни черти в характера, а той винаги е успявал да постигне баланс с това. Имаме си и много силно доверие. Разбира се, спорим в какъв цвят да се боядисат стените, но въпросът, на който най-много съм държала, е детето да се образова и да е толерантен. В това отношение с Андрей винаги сме били на едно мнение. Е, проявявали сме търпение, докато беше на 15 и не успяваше да се намери в хаоса на собствената си стая, но в крайна сметка винаги ни чуваше.

Обиждат ли ви клюките през жълтата преса? Семейството ви стана техен обект.

Интересно, нали? Десет години в политиката и нито дума. И сега изведнъж такава мръсна вълна. Показателно е. Но както се казва, по собствениците им ще ги познаете. Или по интересите. Което е едно и също. Знам, че слуховете работят, че черният ПР стана професия. В един такъв вестник публикуваха снимка, за която твърдяха, че съм с Илия Павлов на някакво празненство. В живота си не съм го виждала. Жената, която е на снимката, даде интервю в друг вестник, каза, че е тя, а не аз. И какво от това?

Продължиха, включиха си и телевизията. Аз съм направила каквото зависи от мен. Нямам фирми, приватизации, назначени от мен приятели на постове, изобличаващи познанства и снимки, апартаменти, купени незнайно как, докато съм била във властта. Имам обаче резултат от свършена работа, наградите от ЕС, най-високите отличия на Франция, Италия и Малта, на Португалия и Испания. Те не се дават случайно и на компромисни хора.

 

Деликатни подробности за Меглена Кунева

Определението момичешка фигура – абсолютно вярно, отнесено към вас – плод на специални усилия или на ген е?

Ген, майка ми имаше такава фигура. Но не е важно дали си слаб или дебел, важно е да си в добра физическа форма. Аз винаги съм искала да спортувам, може би е време да помисля и за такава инвестиция в здравето си.

Ще имаме ли шанс да видим Меги Кунева да танцува на Виенски бал?

Танците не са най-силната ми страна, но много обичам да гледам хора, които умеят да танцуват. Но за няколко стъпки защо пък не? Ако трябва, ще тренирам.

Стои ли у вас пианото ви?

Не, аз престанах да свиря, затова родителите ми го подариха преди много години. То не просто е вещ, трябва да бъде при хора, които го обичат и го използват.

Може ли човек да ви види със слушалки в ушите?

Да, само че повече заради френски, отколкото за да слушам музика. Човек винаги трябва да прави поне по две неща едновременно.

Чух ви да говорите руски, френски защо учите?

Защото е богат, фин и нюансиран език. Аз го владея на много добро работно ниво, но бих искала да чета и поезия на френски. Езикът е живот.

Какво четете в момента?

Две автобиографии – на Клаудия Кардинале и на Хилари Клинтън. Така се случи, след като свърших Жоржи Амаду, реших да си почина с малко по-различно описание на реални неща от живота.

А какво четете в оригинал?

Чета главно на английски. По няколко книги наведнъж. Наскоро четох и една пиеса на френски, на Жорж Пенак.

А поезия?

Четох последно Тома Марков. Обожавам Константин Павлов, смятам, че е велик поет. Харесвам Христо Фотев. Спомням си, че когато той си отиде, току-що бяхме приключили преговори по една от главите. И си казвах: Господи, отиде си един огромен човек, прекрасен. Приех го като национална загуба. На фона на това победата, която бяхме постигнали, ми се стори някак малка. Трябваше да говоря колко е хубаво, че сме затворили еди-коя си глава, но повярвайте, сърцето ми биеше точно на обратния полюс.

Давам си сметка, че не е възпитано да задавам този въпрос, но нека все пак го направя: вие сте католичка, защо?

Това е все едно да ме питате защо очите ми са кафяви. Още като бебе съм кръстена в католическа църква от източен обряд.

Като чуя католик, си представям, първо, брачна халка на лявата ръка и второ – никакви аборти! Как влизате в източноправославен храм – като посетител или като вярваща?

Като вярваща, разбира се. Службите и песнопенията са много близки до тези на православната църква. Но вярата не е нещо, което усещаш само в храм. Тя е много интимна територия, място, на което човек трябва да бъде оставен насаме с Бог, без светски шум.

С какво като имоти и пари влизате в публичния регистър в качеството си на кандидат-президент?

С това, което съм обявявала публично по време на цялата си политическа кариера. Нито аз, нито мъжът ми сме придобили нещо различно от жилището, в което живеем от 2000 г., нито сме прехвърлили имот на близки. Моите доходи са ясни и това е силната стартова позиция, която толкова плаши опонентите ми. Аз държа на прозрачността. Не съм назначавала или уволнявала хора, нямам приятели, печелили обществени поръчки. Тази истина няма как да я изкривят.

Заплатата ви като еврокомисар беше митична, в смисъл на немислима за служител по нашите географски ширини. Как я харчихте и не спестихте ли нещо, което сега да инвестирате в кампанията си?

Нямам вкус към луксозен живот. Кампанията си финансирам така, както законът позволява. Разбира се, и с мои средства.

Аз инвестирам главно в образование на деца. Да, заплатата ми като комисар беше такава, каквато е за всеки комисар – български или датски, както и за сегашния български еврокомисар. Ако работиш в Европейската комисия, Международния валутен фонд, ООН или Световната банка, е нормално да вземаш заплата според стандарта на тези институции. Както и да вършиш работа според стандарта им. Знаете ли кое е интересното? Преди време четох колко струва един контрабанден ТИР цигари – 5 милиона лева. Само един. Тези пари кой ги взема? И кого финансира с тях? И колко такива ТИР-а минават на ден през границите на държавата? Аз съм гледала да заслужа всеки цент от моята открито обявена заплата. Но за да не задават хората въпроси за контрабандата и нечестните пари, най-лесно е да ги пуснеш по пътя на клеветите.

Неотдавна ви видях в трамвая. Има приказка, според която в градския транспорт се возят неуспелите, преуспелите трябва да бъдат в кола…

Странно тълкуване на успеха! Един Валери Петров няма ли да е Валери Петров, ако пътува в трамвая? Или един простак е по-малко простак, защото е в джип ли? Обичам да ходя пеш – това ми позволява да остана насаме със себе си, да определя собствения си ритъм. Обичам да гледам фасадите, детайлите по тях, хората, които минават. Мога да усетя града с всичките му цветове, сменящи се сезони и човешки лица. Харесва ми да пускам до себе си думи от случайни диалози, как някой вика кучето си или се смее. Имам любими улици, по които минавам, една сергия, от която винаги си купувам плодове, моя си книжарница. С кола бих пропуснала всичко това.

С какво бихте се занимавали, в случай че не спечелите президентските избори?

Важно е това „сега“, в което живея. Срещите, въпросите, тревогите, малката надежда – привилегия е, че мога да го усетя през хората. Не мисля за друго. Моят избор е направен. Мен винаги ще ме е грижа как можем да вървим напред и какво мога да направя лично аз за това.

Текст: Ваня Шекерова - списание ЕВА