iPernik.com Новини от Перник за хората и събитията


Мирчо Спасов издал партизаните в Дебели лаг

Перник снимка: за хората и събитията [field_event_date-datetime]

Тодор Живков е бил агент  на Гешев №5, а Мирчо Спасов - агент №4. Мирчо Спасов издал избитите партизани в радомирското село Дебели лаг, а после сам си разчистил сметката с кмета, свещеника и още няколко човека, които знаели кой е предателя. Подробности за това и още интересни факти за Славчо Трънски, полк. Стефан Свръдлев и други хора и събития разказва в интервю на Валерия калчева в БЛИЦ  бившият служител на МВР Стойне Христов.

 Той е работил в някои задгранични мисии, бивш затворник и автор на 16 скандални романа, разобличаващи върхушката на Тодор Живков, както и на книгата “Билети за ада” за българските медици в Либия, в плана за спасение, на които е взел дейно участие. В сайта си temidaidai.com публикува материали за сблъсъка си със съдебната система.

 

- Коя беше първата по-сериозна задача, която ви поставиха като “агент на прикритие” в чужбина?
- През юли 1971 година, няколко дни преди катастрофата на футболистите Гунди и Котков, мен ме извикаха от Чехословакия и зам.-министрът на вътрешните работи Мирчо Спасов ми каза: “Поставяме ти нова задача! Ще отидеш в Брюксел, ще работиш в нашето посолство! Там е посланик Георги Чанков, първи заместник на посланика е Стефан Стайков, син на Енчо Стайков, там работи като търговски представител Младен Грозев, брат му е Геро Грозев, постоянен представител на България в ООН, там е Димитър Пеев и Гаврил Сертов... Бивши партизани от средногорския отряд! Там работи и един земеделец - Богомил Зафиров, и се среща с Ценко Барев, враг №1 на България! Ти си вече чужд сред чуждите и чужд сред нашите!”

И Мирчо Спасов продължи ядосано: ”Това го иска една мъжка секретарка!”

Имаше предвид Милко Балев, който беше началник на кабинета на Тодор Живков. Искал да разбере какво се върши в това посолство, говорят ли срещу Тодор Живков... Та така, че това с мъжките секретарки не започва с Доган... Пък и Ахмед Доган много копира Тодор Живков!

И така ме изпратиха да работя “на прикритие” в българското посолство в Брюксел...

- Казвали ли сте на бившия шеф на ДАНС Петко Сертов, че навремето сте шпионирали баща му?
- Петко беше малък тогава и риташе топка в посолството! Но аз съм писал само хубави неща за тях, после всички ги повишиха. И действително те бяха много свестни хора. Търсил съм Петко Сертов, като стана шеф на ДАНС, да намери тези документи, но той не се отзова. Баща му почина веднага след 1990 г., не издържа на смяната на режима.

- Мирчо Спасов ви изпраща там като зам.-министър на вътрешните работи... Вие в същото време се ровите в миналото му, в което се оказва, че има прелюбопитни неща? Имате доказателства, че е предавал своите?
- Мирчо Спасов е бил агент на Гешев - агент №4! Тодор Живков е бил агент №5. Иван Асен Христов Георгиев е агент №1 Той е бил много интелигентен, от голяма величина. Агент №2 и агент №3 няма да спомена сега. Ще ги кажа, когато трябва...

Малко преди 9 септември 1944 година Гешев изпраща шифрограма до Алън Дълес, резидент на ЦРУ за Европа. “Аз си отивам, но оставям агент №5, който в близките десетина години ще бъде един от партийните и държавни ръководители на България!” Руските служби я засичат. Ген. Минчо Агайн знаеше тези работи. И Григор Шопов е знаел. Това не е тайна...

На доносите на Мирчо Спасов се дължат едни от най-големите провали на БКП в София.

Гешев получил информация, че през пролетта на 1944 година ще има раздвижване и прегрупиране на партизанските отряди и решава да изпрати Мирчо Спасов в някой от тях. Така с голяма група и той става партизанин. След тежките сражения в Софийско, отрядът “Чавдар” остава в района на София и се разделя на няколко батальона, а отрядите на Славчо Трънски и Желю Демиревски тръгват към Трънския край. Но двамата командири решават да се разделят. Славчо Трънски да отиде към Югославия и да се срещне със сръбските партизани, а Желю Демиревски тръгва към Рила и Пирин. Мирчо Спасов тръгва с неговия отряд. Някъде три часа през нощта се установяват на бивак в една горичка край село Дебели Лак, Радомирско. Желю Демиревски дава указания да се удвои охраната. Тогава при него отива Мирчо Спасов и му казва:

“Другарю Демиревски, може ли да ме освободите за 1-2 часа, за да ида до моята годеница в село Дебели Лак! Тя е учителка там заради бомбардировките в София!” Демиревски се усмихнал: “Вие сте млади хора – може - един-два часа ще ти трябват да се върнеш в лагера!” Мирчо Спасов слиза в селото, вижда се с годеницата си, но вместо да се върне в отряда, отива в недалечното село Извор, където имало гарнизон на полицията и войска и предава отряда. В ранното лятно утро няколко кордона от войска и полиция обграждат лагера на Желю Демиревски. Уморени, дори и часовите спели. Започва ожесточена престрелка, загива Свилен Русев, секретар на ЦК на РМС, и още 19-21 партизани. На следващия ден на площада в с. Дебели Лак са изложени телата на убитите партизани. Годеницата на Мирчо Спасов напразно го търсила сред тях... Той вече пътувал за София по указание на самия Гешев.

В първите дни след 9 септември Мирчо Спасов тръгва с мотор с кош да прибере годеницата си от село Дебели Лак. Там са задържани кметът, свещеникът и още няколко човека, които са обвинени за предателството на партизаните. Свещеникът казал следното: “Аз не ви обичам комунистите, но нямам нищо общо с това! Началникът на полицейския участък в с. Извор, Радомирско, ми каза, че предателят е бил от вашите!” Тогава лично Мирчо Спасов разстрелва тези хора без съд и присъда.

По-късно командирът Желю Демиревски се сеща, че е разрешил на един от новите партизани да слезе в селото да види годеницата си, а той не се върнал... След 9 септември той вече е убеден, че предателят е бил именно този партизанин, който е бил в отряда на Славчо Трънски и преди да замине за фронта, праща бележка на Трънски: “Славе, какъв човек ми даде за партизанин, той ни изеде край село Дебели Лак!” Демиревски не знае, че това е Мирчо Спасов. Но Славчо Трънски знае... Желю Демиревски загива на фронта.
След това Мирчо Спасов започва работа в Държавна сигурност и много скоро стига до началник на Областното управление на ДС в София. Той е знаел каква бележка държи Славчо Трънски, но бившият партизански командир бил на голяма почит и затова нищо не могъл да му направи. Но времената се променят и през 1949 година Славчо Трънски бил задържан с тежко обвинение. Една вечер Мирчо Спасов отива в килията му и му казва: “Положението ти е тежко, мога да ти помогна, но в замяна искам писмото, което ти е изпратил Желю Демиревски, преди да замине на фронта!” Трънски му отговорил, че няма представа за какво писмо говори... Това ми го е казал лично Славчо Трънски. А за бележката знам от приносителя, разговарял съм с него. Това стана, когато след като Трънски беше прочел книгите ми “Страшният сън”, “Срещу вятъра” и “Закъснялата истина”, които му занесох, ме извика на разговор на “Позитано” 20 - тогава сградата беше на Комитета на активните борци. Покани ме в кабинет №506 - на Славчо Радомирски, който по това време е в болница. Явно се е страхувал от подслушване. Славчо Трънски ме посъветва:

“Тези книги ги унищожи, те могат да ти отрежат главата!”

Както и стана... Славчо Трънски ми потвърди, че действително писмото на Демиревски съществува.
Андрей Луканов знаеше всичко това и нарича Мирчо Спасов “сатрапът на нашата партия”. Живков е наричал Луканов “британски шпионин”, а Луканов него – “агент на Гешев”! Когато написах книгата “Червеният Скропион” за Мирчо Спасов, Луканов потвърди, че всичко е истина. Тодор Живков е пазил до края Мирчо Спасов, защото се е страхувал от него. Та нали и двамата са били агенти на Гешев. Живков създава за Мирчо Спасов специален отдел: “Партийни организации и командировки в чужбина”.

- До какви още тайни стигнахте, когато ви пратиха при чувалите с досиета от Държавна безопасност в Районното управление на МВР в Радомир?
- Там намерих свидетелства за предателството на ремсиста Малин Янев Гълъбов, който сам се е предложил да сътрудничи на Държавна безопасност и лично на Гешев. И предава своите хора. В началото не повярвах, трепереха ми ръцете, като четях тези материали. Гълъбов беше полковник и беше достигнал до началник на Окръжното управление на МВР-Перник. С две думи – беше мой шеф! Остана на този пост дълги години. Не си спомням той или неговата съпруга бяха от с. Кошарево, Брезнишко. Бил е от заможно семейство и получил добро образование. С помощта на ген. Минчо Агайн, който беше зам.-министър на вътрешните работи, аз получих разрешение да прегледам и софийския архив на Държавна безопасност и нещата се вързаха. Между Малин Гълъбов и Мирчо Спасов имаше тясна връзка както преди 9 септември, така и след това. Полк. Гълъбов обаче имал свои хора и в Районното управление в Радомир. През цялото време са ме наблюдавали, следили. И ми откраднаха едно от криминалните досиета, което беше засекретено. Дадох сигнал, че липсва, образуваха дисциплинарна проверка и ме дадоха на Военна прокуратура. В един момент досието се появи. Нито ми беше търсена отговорност, нито понесох някакво наказание. Ген. Агайн ми каза, че предполага, че

всичко това ми е било организирано за сплашване от Мирчо Спасов,

който тогава е първи зам.-министър на вътрешните работи...

- Какво стана с вас, след като разкрихте “бялата маска” при убийството на касиера, но от Държавна сигурност покриха случая, за което разказахте в миналото интервю?
- За да ме компенсира, ръководството на Окръжното управление на МВР ме предложи за “Отличник на МВР за 1969 година”. Тогава аз казах на моя пряк началник ст. лейт. Иван Иванов, че се отказвам от това отличие, защото съм най-младият офицер и това ще породи завист и омраза по стар български обичай. Той е жив, може да го потвърди.

- А какво се случи с полк. Стефан Свръдлев, който работи за ЦРУ и на чиято глава след бягството му на запад стоварват убийството на касиера?
- Полк. Стефан Свръдлев е бил почетен капитан от “Гранични войски” на Варшавския договор. До 1965 година е командир на граничната застава “Брестница”, недалеч от бившата Гара Пирин, сега Кресна. Залавя там десетки нарушители, но те били провалени агенти на чужди разузнавания. Те му ги подават и той ги хваща. Така с един куршум – два заека! Хем той се проявява като добър граничен офицер, хем се елиминират ненужните вече сътрудници. Неговата първа съпруга разбира с какво се занимава - полк. Свръдлев я изкарва луда, въдворява я в психиатрично заведение и се развежда с нея. Тя седи там, докато той бяга в Гърция. Тогава се разбира, че първата му съпруга е съвсем здрава.

Понеже аз не употребявах алкохол, Свръдлев често ме молеше да го карам на различни места на разпивки с генерали от Българската армия – ген. Здравко Георгиев, Мирчо Спасов... Просто ми имаше доверие. Написах за него една документална новела “Защитникът на родината”. Разрешиха да я публикувам, но полк. Свръдлев са възпротиви. Може би имайки предвид двойната си игра, не е искал да бъде хвален така, пък и да не се набива толкова на очи.

- Как точно успява да избяга зад граница полк. Свръдлев?
- С лодка през Струма отива в Гърция през 1971 година с втората си съпруга, с малкото си бебе, момче, и с по-малката си дъщеря от първия брак. Това става през нощта. На следващия ден сутринта на министъра на вътрешните работи ген.-полковник Ангел Солаков му дават шифрограмите от Гърция, че полк. Свръдлев е избягал от България и че е бил полковник от ЦРУ. Голям шок за цялото министерство! Министърът веднага се обажда на началника на ОУ на МВР Иван Ачанов в Перник и му казва: “Иване, кажи на полк. Свръдлев да ми се обади веднага!” “Тъй вярно, ще му предам!”, рапортувал окръжният шеф. Но след малко съобщил на ген. Солаков: “Дежурният казва, че още не е дошъл на работа!” А министърът му се сопнал:

“Как ще дойде, като той сега си пие узото в резиденцията на ЦРУ на Кавала!”

На Иван Ачанов тогава му побеля цялата коса!

Когато бяга, полк. Свръдлев е началник на отдел “Мобилизационен” на Окръжното управление, много важен, секретен отдел, разполагал е с мобилизационните планове на цялата страна.

- Вие кога разбрахте, че полк. Свръдлев е избягал?
- В началото на 1971 година по нареждане на зам.-министъра на МВР Мирчо Спасов бях преведен на работа по линия на ДС зад граница, по-точно в Чехословакия. На много хора изпратих картички оттам, изпратих и на полк. Свръдлев от Бърно и от Прага. Не знаех, че той през това време е избягал. Извикаха ме спешно в София. Пристигнах с влака и на Централна гара ме чакаше една черна волга. Двама цивилни ме качиха в нея и ме закараха в МВР. Там ме прие ген. Иван Райков, началник “Кадри” на МВР. Започна да ме разпитва за Свръдлев – от кога го познавам, как го познавам... Оказва се, че той е оставил на бюрото си моите картички и те ги намират. Накрая ген. Райков ми каза, че е избягал. А аз можех да пътувам от Прага и Бърно до Виена по всяко време.

По-късно, като бях вече в посолството в Брюксел, получих задача да отида в Мюнхен, където се намирал със семейството си. Не съм го търсил, защото изпитвах симпатия към него, защо - и до днес не намирам отговор! Винаги съм си мислил, че е сътрудник поне на две разузнавания – на ЦРУ, и на КГБ!

- Имаше ли бягството някакви последствия за семейството му?
- През 1990 г., след промените, синът му, бебето с което бяга през границата, вече е голям мъж. Идва си в България. На някакво събиране в жк “Младост” пада от балкона и умира на място. Като ми казаха, за мене беше ясно, че не е паднал, а е бутнат.

- А коментирали ли сте впоследствие с полк. Александър Кюлев /баща на убития банкер Кюлев – б.а./, с когото работихте по убийството, случая с “бялата маска”?
- Сашо Кюлев ми каза: “Да знаеш, ти си млад офицер, световната практика показва, че
когато остава неразкрито тежко престъпление, винаги е замесен някой висш полицай или висш политик!”
Той говореше за света, защото в България по това време нямаше такива големи престъпления, нямаше поръчкови убийства.

Но по-късно се доказа, че думите на Кюлев се покриват 100-процентово с действителността. И при убийството на Луканов, и при убийството на Емил, синът на Сашо Кюлев, при убийството на Васко и Жоро Илиеви, на Илия Павлов...

- Вие твърдите, че убийството на Луканов не е професионално. Защо?
- Защото не е изпипано. Не може един професионален килър да иде пред къщата сутринта, без маска и да посрещне Луканов лице в лице. Освен ако е имал осигурен чадър. На самия оглед не присъства нито един висш полицай, както на другите убийства. Та тогава беше управляваща БСП... Няма обяснение за такова поведение от тяхна страна. Може би са искали да се отърват от него.

Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА

iPernik отваря врати за всеки, който има да каже нещо!

Лична публикация - ще бъдете публикувани най-горе на първа страница на сайта!

Необходимо е единствено да Влезете с Фейсбук или да се регистрирате!

Вход с фейсбук профил:

[email protected] за споделяне на сигнали, запитвания, реклама, коментари, мнения, новини.