Перничанин обикаля около света

Валентин Дрехарски пътува с автомобила си из света, като той даде интервю за www.elitno.com:

-Представи се на читателите ни?

Аз съм Валентин Дрехарски, на 58 години, живея в град Перник, по професия съм икономист и по душа пътешественик.

Пътувам с автомобила си като разглеждам градове, музеи, туристически забележителности. Най-голямото ми пътешествие е през 2014 година: от България през Беларус и Монголия до Японско море; връщане през Сибир и през Санкт Петербург. Изминах 30 хиляди километра в продължение на 2 месеца и половина. Тогава осъществих и една от своите мечти – да достигна с автомобила си четвъртия световен океан. През 2006 година на Нордкап, чрез Баренцово море е стигнах Северния ледовити океан. През 2012 година, при обиколката на Иран чрез Арабско море достигнах Индийския океан. Атлантическият океан е „на две крачки“ от България и на него е бях няколко пъти. През 2014 година, чрез Японско море е достигнах последния, Тихия океан. Всичко това с моя стар автомобил, произведен 1993 година.

-Наскоро се завърна от поредното си пътешествие в Средна Азия. Какъв беше маршрута този път?

Южна и Източна Украйна; Черноморското крайбрежие на Русия; седем северокавказки руски републики, разположени между Черно море и Каспийско море; обиколка на Азербайджан; Република Калмикия; Казахстан; Киргизстан. Продължителност 52 дни.

-Какви са хората по тези земи?

Украинците и руснаците са доста близки до нас като манталитет и характер. Впечатлен съм от сърдечността и отзивчивостта на украинците. В републиките от Северен Кавказ живеят повече от десет местни народности и за тях бих казал, че се чувства някаква „студенина“. Азербайджанците са гостоприемни и общителни. Калмиките, които са сродни на монголците, са сърдечни и готови да помогнат хора. В Казахстан срещнах както сърдечни хора, така и по-студени. Същото мога да кажа и за населението на Киргизия. Когато ми ремонтираха автомобила в Азербайджан и в Казахстан, или преди началото на работата или след като свършеше ремонта, сядахме с механиците на по чаша чай. Очевидно това си е източна традиция.

-Имал си премеждия с автомобила си. Ще разкажеш ли?

На брега на Азовско море в Украйна се опитах да прекося малка река и затънах в нея. Цилиндрите се бяха напълнили с вода, стартерът се беше повредил и ремонта се оказа сложен.

В Киргизстан се случи така, че няколко пъти си общувах по-продължително с местните хора. При ремонт на автомобила в планината перката на вентилатора ми нарани лошо ръката. Наложи се да търся болница и в хирургията на град Кочкор двама млади лекари ми направиха 14 шева. С тях си говорих по време на хирургичните процедури и след това. Единият се оказа женен с малко дете, но другият хирург беше ерген. Пошегувах се, че имам дъщеря подходяща за него. Обещах му следващата година да я доведа и да ги запозная.

Източник: zapernik.com