Четири самоубийства са станали в Перник за месец

Четири самоубийства само за последния месец са станали в Перник, а има и убийствата като плюс... Перник даде своя „дан" в черната статистика.

За жалост информациите за самоубийци вече не са новинарски бум, нито изключение от потока. Хората в Изток още се сещат за двойното убийство и самоубийство преди няколко години. Миналата година се самоуби шефът на Пощенска банка в Перник, 16-годишно момиче полетя от моста при детелината при стария ТЕЦ, 40 годишен мъж избра да скочи от четвърти етаж на пернишката болница. През март тази година млад мъж отново опита да стигне бързо до смъртта със скок от четвърти етаж.. Перник записа през 2010 година своеобразен рекорд в броя на самоубийците - за 20 дни петима отидоха така в небитието.

Последните четири случая – на двете жени от квартал Изток отнели живота си - едната скачайки от висок етаж и другата обесила се със сезал; на младия мъж, прострелял се смъртоносно със законнопритежавано оръжие и последният от преди часове – на мъжа прерязал вените си ... отново поставят на преден план проблема със самоубийствата. Не само в Перник. Това е национален проблем и всички го признават. Специалистите коментират, че хората се изправят непрекъснато пред нови и нови предизвикателства , за които не се чувстват достатъчно подготвени. Стресът не се преживява еднакво от всички. И някои избират най-лесния и адски начин да се отърват от трудностите. В повечето случаи депресията и стресът са водещи при взимането на това крайно решение. По данни на Националния център по обществено здраве към 140 000 българи са с депресия, а разстройства свързани със стрес се откриват при 15 000. У нас най често посягат на живота си хора в активна възраст – от 20 до 40 години. Най вече безработни, следват ги учениците и икономически активните. В последни години се увеличава и броя на пенсионерите. Опитите за самоубийствата се правят с медикаменти. Реален край на живота българите поставят най често с обесване или куршум. Между 18 и 30 години е групата, която е най-рискова по отношение на опити за самоубийства, а по отношение на реализираните самоубийства най-рискова е групата от 70+. Това показва къде основно трябва да се полагат грижите, защото хората над 70 години – това са стари, самотно живеещи, на село, предимно мъже, нерядко болни – това е и групата, която избира по-твърди методи и при тях смъртта от самоубийство е най-висока. Специалистите гледат на всеки опит за самоубийство като вик за помощ, е не като на демонстрация, и казват, че може да бъде предотвратен. Мит е че този, който говори за самоубийство, той не се самоубива. Това не е вярно, хората които са казали и показали по ясен начин, че имат такива намерения, просто не са били чути и затова се е стигнало до край – категорични са психолозите.

Източник: perniknews.com