Огромна озонова дупка ни открива за вредните слънчеви лъчи

Опасност от редовни "атаки" на вредните слънчеви ултравиолетови лъчи чи надвисва над Европа. Учените са обезпокоени, че новата озонова дупка над Северния полюс, която беше засечена за пръв път тази година, може да стане редовно явление. И за разлика от посестримата си над Антарктида, която не засяга населени райони, тази може да изложи на риск милиони хора в Европа и Азия.

За дупката с рекордни размери над Северния полюс съобщи американското сп. "Нейчър". Досега намаляването на озона в този регион не плашеше учените, тъй като то е значително по-малко от това над Антарктика, тъй като климатът е по-топъл. През пролетта на тази година обаче необичаен студ в горните пластове на атмосферата, придружен със силен вятър, е причинил тревожния пробив.

Причината за този феномен е така нареченият полярен вихър - масивен циклон, който се формира всяка зима в стратосферата на Арктика и който миналата година се е зародил при условия на изключителен студ, казва Глория Мани, от американската лаборатория за реактивно движение в Калифорния.

Студът и вятърът създали идеални условия за отделянето в стратосферата на вещества, които на практика "изяждат" озоновия слой. Става въпрос за хлорофлуоровъглеродите, използвани от хората в системите за охлаждане или в аерозолите. Под влиянието на слънчевите лъчи те се разпадат на по-прости елементи, включително хлор, които влизат в химични реакции в озона и го унищожават. Използването и отделянето на хлорофлуоровъглеродите вече е забранено от ООН, но ще минат десетилетия, докато те изчезнат нацяло, тревожат се учени.

Основният страх на специалистите в момента е, че дупката над Северния полюс може да стане ежегодно явление и да засегне населените райони.

Дупката с размери колкото на пет Германии или щата Калифорния се е отворила тази зима и пролет в озоновия слой над Арктика, потвърждана и  АФП, като се позова на научната публикация в сп. "Нейчър". 

В продължение на 15 дни тя се е премествала над Източна Европа, Русия и Монголия, като е излагала понякога населението на тези райони на високи нива на ултравиолетово лъчение, твърдят учените.

За първи път озоновата дупка над Арктика е била равна по размери с тази, наблюдавана над Антарктика. Озонът се формира в стратосферата, където филтрира ултравиолетовите лъчи, увреждащи растителността и предизвикващи рак на кожата и катаракта.
 
Този естествен щит редовно е атакуван на нивото на земните полюси през зимата и пролетта отчасти заради хлорофлуоровъглеродите, използвани от хората в системите за охлаждане или в аерозолите.

Дупката в озоновия слой обикновено е по-голяма в Антарктика, отколкото в Арктика, защото на Южния полюс е по-студено. До този момент пробите, взети на Северния полюс, показваха, че намаляването на озоновия слой е доста по-ограничено отколкото в Южното полукълбо.

Наблюдения със сателити, извършени в интервала от зимата на 2010 г. и пролетта на 2011 г. обаче са показали, че озоновият слой е претърпял тежко изпитание на височина между 15 и 23 километра.

Най-значителното му стопяване, близо 80%, е било регистрирано на височина между 18 и 20 км.

По материали на АСН