iPernik.com Новини от Перник за хората и събитията


Loading

Питейната вода в 14 града е замърсена

Питейната вода в 14 града е замърсена 01_1453189240

Установено е замърсяване на питейната вода в 14 от 29 града на България в изследване чрез тестове, поръчани от Асоциация „Активни потребители” в края на 2015 г. Това заяви пред БГНЕС нейният изпълнителен директор Богомил Николов.

В проучването са анализирани 52 проби от обществени чешми, а резултатът показва, че в 39% (20 от 52) от пробите или в близо 50% (14 от 29) от градовете включени в проучването, има един или повече замърсители в питейната вода, посочи той. Установеният от „Активни потребители” процент на отклонение от стандартите е изключително висок, но в достъпните данни, предоставени от ВиК дружествата и контролните органи, усреднено се докладват само за около 1% замърсявания.

В 21 проби от 11 града, един или повече показатели са в предупредителния сектор, което означава, че замърсителите доближават разрешените пределни стойности, подчерта Николов. С голяма вероятност можем да предположим, че при определени обстоятелства, например, обилни дъждове съпроводени със замътване на водоизточниците или при намаление на дебитите по време на засушаване, стойностите на тези замърсители могат да превишат максимално допустимите и потенциалната опасност да се превърне в реална, продължи той.

Само в 11 проби (21% от всичките 52) от 4 града (14%) няма абсолютно никакви замърсители. Населените места без проблеми с питейната вода са Етрополе, Враца, Монтана и Панагюрище.

Най-опасният от всички замърсители на питейна вода е активният хлор – в общо 9 проби (17,3%). Допълнително, в други 16 проби (30,8%) се измерват гранични нива, между 0,1 – 0,3 мг/л, което означава, че може да се допусне, че в част от тръбите неговата концентрация реално също надхвърля установения лимит от 0,4 мг/л. Замърсяването с хлор има без никакви колебания човешки произход. Прехлорирането е следствие от неправилно дозиране от страна на операторите на водоснабдителните дружества. Хлорът под формата на различни препарати се използва от векове за дезинфекция и в наши дни той все още е най-разпространеното вещество за борба с патогенните микроорганизми. В България с хлор се третират всички питейни води. Прилаган по правилен начин от ВиК дружествата, той е ефективно средство за обработка на водите. За съжаление, хлорът е и опасен токсичен химикал.

Предозирането на препарата създава много повече проблеми за здравето на потребителите от тези, които решава, смята Богомил Николов.

В концентрации над 0,4 мг/л хлорът е токсичен. Пресен е примерът с масовото натравяне в Исперих от 2011 г., където 35 деца бяха хоспитализирани сред прехлориране на питейната вода от местното ВиК. Системното надхвърляне на разрешените лимити има много по-опасно и невидимо последващо въздействие, предупреждава изпълнителният директор на Асоциация „Активни потребители”. Във високи концентрации хлорът взаимодейства с органичните съединения във водата, което води до образуване на карциногенни вещества. Нещо повече, хлорът повишава корозията по водопреносната мрежа и по този начин увеличава количествата на тежките метали, които също имат карциногенно действие. Корозиралите тръби водят до загуби на вода, но също така пропускат допълнителни външни замърсители, най-вече - патогенни микроорганизми.

Както се вижда, прехлорирането на водите е опасно събитие с дългосрочни ефекти за човешкото здраве, отбеляза Богомил Николов. За съжаление, нашите резултати показват, че около и наднорменото замърсяване с активен хлор е най-разпространеният проблем в питейната вода на България, посочи той. При наличието на автоматизирани системи за дозиране и измерване в реално време на съдържанието на активен хлор, съществуването на подобен проблем е абсолютно недопустимо. Това е индикация за сериозни пропуски в процедурите за контрол на безопасността, обучението и мотивацията на ръководствата и персонала на ВиК операторите, смята Николов. Според нас са необходими спешни мерки от страна на Министерство на здравеопазването и местните власти, за да се стопира здравния риск за гражданите, породен не от природни фактори, а от човешка безотговорност, каза той.

И продължи: при потенциално патогенните микроорганизми сме изследвали 2 задължителни показателя – за колиформи и за Еscherichia coli. Такива открихме в 6 града-София, Ботевград, Ловеч, Димитровград, Златица и Костинброд. Наличието на тези микроорганизми в питейната вода е индикатор за фекално замърсяване. Обикновено колиформите и бактериите от вида Еscherichia coli не са опасни за здравето на хората. При определени обстоятелства, обаче, някои щамове на Еscherichia coli стават патогенни. В световен мащаб има хиляди смъртни случаи годишно предизвикани от Еscherichia coli, поети чрез храната или водата. Освен това, наличието на тези бактерии е индикатор за потенциалното присъствие в питейната вода на други по-опасни патогени, като дизентерия, тиф, холера, някои вируси и др. Поради тези причини дезинфекцията и контрола на микроорганизмите в питейната вода са приоритет за всеки ВиК оператор.

Наднормено количество нитрати (50 мг/л и повече) открихме в 4 проби от 3 града - Видин, Димитровград и Пазарджик, продължи Богомил Николов. Тревожно висок е обаче броят на пробите в предупредителния сектор. В 20 от тях, събрани от 13 населени места се измерват стойности от 5 до 49 мг/л. Тези резултати показват, че съдържанието на нитрати в питейните води е сериозен проблем за България. В над 90% от случаите основен източник на нитрати е човешката дейност и по-специално селското стопанство. Използваните в земеделието синтетични и органични торове се просмукват в почвата и замърсяват водоизточниците. Пречистването на питейната вода от нитрати е специфичен процес. Обикновено това се прави с йонообменни колони. В България няма нито една пречиствателна станция с рутинно приложение на този процес, нито има опит от персонала в неговото прилагане, предупреди Николов.

В нашето изследване са включени 5 тежки метала – желязо, манган, арсен, олово и мед. Основен източник на изброените тежки метали са водоизточниците. В по-малка степен замърсявания могат да отделят от корозирали тръби, или като следствие на последвалите просмуквания от околната среда. Само в 2 от 52 проби се отчита минимално повишение в съдържанието на желязо - в Ботевград и Шумен, а други 4 проби са в предупредителния сектор. Профилът на замърсяванията показва, че вероятно се дължат на корозия на тръбите. В нито една проба не се установява наднормено, или предупредително количество на манган, арсен и мед.

Но в 16 проби (30,8%) има съмнение за наличие на наднормено количество олово. Защо съмнение? Когато при извършване на лабораторните анализи се отчита стойности над или около максимално допустимите, пробите се изпращат за потвърждаване в друга лаборатория, чрез използване на различен аналитичен метод. В конкретния случай измерване на олово е извършвано в три отделни лаборатории. За съжаление, има разминаване в получените резултати, което не ни позволява да излезем с категорично заключение, но обоснованото съмнение остава, посочи Николов.

Откъде е, все пак, големият проблем с качеството на водата?

Той е в невъзможността да се носи ясна отговорност, защото пробите на Районните здравни инспекции се вземат на входа на водопроводната мрежа. Те гарантират това качество, но оттам нататък водата може да се замърси заради състоянието на тръбите. Само че отговорността на ВиК е до входа на всеки един дом или сграда, но в тях отговорността е на собственика. Ние няма как да вземаме проби от разклонението за всеки дом, а само от крайната точка, от чешмите в дома или сградата. Тогава, обаче, не може да се каже, ако има замърсител, дали той се дължи на тръбите на потребителя или на тръбите на ВиК. Това на този етап не може да се установи, потвърди Николов.

Препоръките на „Активни потребители” са за създаване на независим, публичен и прозрачен орган за контрол на качеството и безопасността на питейната вода. Трябва също да се стартира постоянна програма за обучение и контрол на квалификацията на служителите и ръководствата на локалните ВиК дружества. Наложителен е и контрола върху използването на синтетични и органични торове в земеделието, а измерването на съдържанието на олово трябва да бъде прехвърлено от периодичния в постоянния мониторинг.

Невъзможно е и да останем без дългосрочна стратегия за инвестиции във водния сектор, включително за модернизация на пречиствателните станции и подмяна на остарелите и рискови тръби. С приоритет трябва да са регионите, където се отчитат повишени нива на замърсявания. Във водният сектор трябва да се даде задължително предимство на доставката на качествена питейна вода пред строежа на пречиствателни станции за отпадъчни води, препоръча Богомил Николов.

Източник: novinar.bg

iPernik отваря врати за всеки, който има да каже нещо!

Лична публикация - ще бъдете публикувани най-горе на първа страница на сайта!

Необходимо е единствено да Влезете с Фейсбук или да се регистрирате!

На тази дата в миналото

24-Февруари-2016

24-Февруари-2015

Вход с фейсбук профил:

[email protected] за споделяне на сигнали, запитвания, реклама, коментари, мнения, новини.

ipernik com