Радомирецът Васил Василев покори планината Рила

Гръмотевици, градушка и ниски температури не спряха радомирецът Васил Василев да покори върховете на планината Рила.

Той се заел да покори заедно с двама приятели планински маршрут от 300 километра, но лошото време и неразбирателства в групата го отказали от крайната цел. Тримата се запътили към Черни връх на планината Витоша на 19 юли.

"Ние тръгнахме трима души в началото, но единият навехна глезен във Верила и останахме само двамата. Бях тръгнал с идеята, че добър планинар се става в такива тежки преходи.", споделя радомирецът Васил.

"Това с гръмотевиците си е история, защото можеше да се избегне, но спътницата ми отказа да се върнем в заслона, който бе само на 40 минути зад нас, пък аз от кавалерство поех след нея и бурята ни връхлетя с пълна сила по пътя. Започнаха отдалеч и стигнаха до отсрещното било - на 5 - 6 километра от нас. Но дължината на една светкавица достига до 20 километра, тъй че пак е опасно. В този момент не ми бе до снимане. Ние играехме руска рулетка с времето.", каза Васил Василев за приключенията си в планината.

Освен гръмотевиците към преживяванията се прибавила и градушка с ледени късове големи колкото грахово зърно.

Температурата по върховете на Рила била 10 - 12 градуса преди бурята, а по време на бурята паднала до към 6 - 8 градуса.

"Приключения да искаш, но накрая не се разбирах със спътницата и ми дойде в повече непрекъснато да спорим. Видях, че мога да измина 300-километровият маршрут сам и го оставих за по - натам.", каза още Васил.

Планинарят е научил няколко житейски съвета от приключенията си.

"Например - внимателно подбирай спътниците си, като най - важно е те да са предвидими. Да знаеш как ще реагират в дадена ситуация. Когато планиата ти каже НЕ, трябва да я послушаш. Планината не се покорява, тя те пуска да преминеш през нея. Върхът е там и днес, и утре, и винаги. Върхът е там и днес, и утре, и винаги. Но сега си мисля, че добър планинар е не този, който стига непременно от точка А до точка Б, а този, който взема правилни решения в планината. Такива прости нещица, които обаче са важни. На една от снимките, дето съм с дъждобрана съм описал накратно за светкавиците и мръзненето, защото те дойдоха едно след друго. Момичето, с което бях скри от мен прогнозата за бурята, защото знаеше, че не бих рискувал да напусна заслона в гръмотевичен ден. Когато тръгнахме към билото падна мъгла, заваля и задуха вятър, дъждобрана ми не издъжа на поривите на вятъра и това доведе до намокрянето ми, после дойдоха гръмотевиците и споровоте дали да се върнем или да продължим. Когато твърдо отказа, я последвах против волята си (не бих я изоставил въпреки безотговорното й решение), на билото ние щяхме да сме най - високата точка, затова го подсякохме. Но тогава загърмя по - близо и не ни оставаше нищо друго, освен да хвърлим раниците далеч и да клекнем в клека, очаквайки всико да мине. Тогава хем гърмя, хем заби градушка, а аз мокър, градусите падат и почвам да треперя от студ. Добре, че мина за още 20 минути. Само продължаваше да вали. Знам, че най - доброто решение за сгряване е движението, станахме, взехме раниците и тръгнахме, докато пак не е загърмяло - към хижа "Рибни езера". Спуснахме билото, видяхме хижата в далечината и вече бяхме извън обсега на опасността. Това бе ден 4-и. Ден 5-и: изцяло блокирани в хижата, заради лошото време. И ден 6-и аз поемам от хижа "Рибни езера" към Рилския манастир и се прибирам.", разказа подробно Васил Василев.

Радомирецът се занимава с покоряване на планини и пещери от 6 години, като в последно време е по - активен в хобито си. Той стана известен и с това, че беше от първите доброволци, които се притече на помощ на пострадалите хора от потопа във варненския квартал "Аспарухово". Припомнете си: Радомирецът Васил Василев: Във Варна народът помагаше на народа - уникален разказ на доброволец по душа.

Източник: zapernik.com