Симе го играе жетвар по старовремски

Уникален филм за жътвата по старовремски е заснел екип на Телевизия „Туризъм” в радомирското село Стефаново. Документалната лента майсторски разказва за корените, историята, традициите, ритуалите и живите днес обреди по време на жетварския сезон. А в кадрите може да се види и как със сърп и паламарка в жЕтвата, както се казва в този край,  участва лично и историкът етнолог Симеон Мильов. Той е бил редактор на терен на филма, заснет от оператора  Симеон Григоров.

Премиерата на филма е на 4 септември от 10:00 и от 19:00 ч. по Телевизия „Туризъм”,

Телевизията е подготвила и два клипа на жетварска тематика, които излъчва в рубриката „Гласовете на България“. Единият е по песента „Пладнина е брайно, тъжнина е“ в изпълнение на Славка Сариева, а другият – по песента „Слънцето е на заода“, изпълнявана от женска група от село Калища, които звучат във филма. .

Песенната рубрика се излъчва в рамките на блока „Туризъм инфо“ и всеки ден представя нов музикален сюжет от България, като така допълва представата за нея като място с богата история и дълбоки културни корени.

Филмът припомня, че жъгвата е една от най-сакралните селскостопански дейности, защото ни въвежда в светилището на живота - там, където човек с двете си ръце извършва обредите на миросътворението. В старо време житните класове са се събирали на ръка, като са спазвани определени обреди и ритуали, пеели са се жетварски песни... Далеч, преди в полето да навлязат машините.

В Радомирското село Стефаново все още пазят обичаите на жътвата. Рано сутрин косачите подготвят нивите, след това идват жетварите. На-младата жена от тях зажънва първа под надзора на по-опитна. Жените правят просека, а тази на пръв поглед обикновена полска работа се извършва по строги правила. Има ритуален хляб, отделя се и „брадата” на нивата. Брадата представлява сплетени като женска плитка житни класове.

Отрязването на „брадата” прибирането й в хамбара до есенната сеитба е действие, насочено към осигуряване на подородие следващата година.

Неизменна част от жътвата са типичните жетварски песни. Започната от една жена, друга й припява и така песента се носи от клас на клас над полето – химн и на тежкия жетварски труд, но и на надеждата за бъдеще.

Жетварството, такова, каквото е заснето от Симеон Григоров и Симеон Мильов за Телевизия „Туризъм”, е една от наистина запазените, но на изключително малко места традиции на българина. Традиция, която го връща към неговите корени, близко до земята.

Снимки