След половин век може да има голямо земетресение в Перник

Голямо земетресение може отново да разлюлее Перник някъде през 2060 година, прогно­зира един от най-изтъкнатите ни гео­лози проф. Вълко Гергелчев. „Естествено, само Господ знае кога ще удари пак. Но на база на тектониката и статистиката може да се предугади, че земетресение като ужаса от 22 май 2012 г. може да се очаква след около половин век”, обяснява експертът.

„Искам да успокоя хора­та, че едва ли може да се чака голям катаклизъм в близките години. Сравнителният анализ на пернишките трусове от 29 януари 1965 г. и следващото от 2012 г. показва, че активизацията на този земетръ­сен център продължа­ва няколко месеца и постепенно понижава активността си. Казано на човешки език, това означава, че следващи­ят голям трус тук можем да очакваме след около 50 години. Поне ако се доверяваме на ста­тистиката”, подчертава гео­логът.

Той напомня, че в Бъл­гария тлеят четири големи земетръсни огнища, способни да породят зе­метресения от 7-а степен по Рихтер.

На първо мяс­то е Крупнишко-Кресненското земетръсно огни­ще, където последното голямо земетресение е през 1904 г. Прогнозиран магнитуд – 7-8-а степен по Рихтер. Това е огни­щето с най-висок енергиен потенциал в страната и един от най-високите в Европа. Най-застрашени са Кресна, Благоевград, Сандански, Петрич.

Вто­рото е Шабленското ог­нище – последно голямо земетресение – 1901 г. Прогнозиран магнитуд -7-7,5 степен. Може да удари Шабла, Добрич, Силистра, Балчик, Ка­варна, Варна.

Третото е Горнооряхов­ското огнище – послед­но голямо земетресе­ние – 1913 г. Прогно­зиран магнитуд – 7-а степен. Най-застрашени са Горна Оряховица и районът около Велико Търново.

Последното е Пловдивско-Чирпанското (Маришкото) земетръсно огнище – последно голямо земетресение – 1928 година. Прогнозиран магнитуд -7-а степен. То е опасно за района на Чирпан, Пловдив и Стара Заго­ра.

Освен тези четири съществуват множество малки огнища, които имат потенциал да ро­дят трус от 6,5 до 7-а степен по Рихтер. Това са Софийското, Провадийското и Ямболското огнище.

Проф. Гергелчев е автор на 125 научни труда по геология на полезните изкопаеми. Завършил е Минния институт в Днепропетровск, Ук­райна. Защитил е ре­довна аспирантура в Минната академия на Санкт Петербург. Той е един от ръководите­лите на националната програма за проучване на златните ресурси на България и на регионал­ни програми за проуч­ване на злато и сребро в Източните Родопи и Западен Балкан.

Източник: zapernik.com