ACTA-наха те, ако гледаш и слушаш "пиратски" филми и музика

В четвъртък посланикът ни в Япония Любомир Тодоров сложи подписа си под международното търговско споразумение за борба с фалшификациите ACTA. Решението за това е взето от Министерския съвет. Кабинетът е гледал текстовете от АСТА на две заседания. Финалната позиция е в взета на 11 януари 2012 година.

Тегленето на филми и музика ще стане престъпление, равносилно на фалшифицирането на маркови стоки. И ще бъде наказвано тежко - дори с конфискация на имущество.

Интернет доставчиците пък ще бъдат отговорни за незаконните действия на потребителите си. Те ще трябва да предоставят достъп до личните данни на “пиратите” на носителите на правата.

Това е само част от законодателните действия, който трябва да предприеме България. 

Според АСТА държавите, ратифицирали документа, трябва да ограничат разпространението “на програми или уреди, които заобикалят защитата за копиране на дисковете с програми, филми или музика”. Това на практика означава забрана на торентите, с които се споделят файлове, торент сайтовете, както и мултимедийните плеъри.

Споразумението срещу фалшификациите е подписано от общо 21 страни от ЕС. Преди това е парафирано и от САЩ, Австралия, Канада, Япония, Мексико, Мароко, Нова Зеландия, Сингапур, Южна Корея и Швейцария. Пет държави от ЕС все още не са се присъединили: Кипър, Германия, Естония, Холандия и Словакия.

АСТА обаче предизвика бурни протести в почти всички държави. В Полша миналата седмица на улицата излязоха 10 000 души. Американският Конгрес се отказа миналата седмица от приемането на два закона срещу интернет пиратството SOPA и PIPA.

А докладчикът на европейския парламент за ACTA Кадер Ариф подаде оставката си. В изявлението си той отрича целия процес, довел до подписване на споразумението. Според него това е станало непрозрачно, без включване на гражданското общество в обсъжданията и без в текста му да бъдат включени исканията на Европейския парламент.

“Споразумението ACTA е проблематично по отношение на въздействието му върху гражданските свободи, на начина, по който вменява отговорност на доставчиците на интернет достъп и възможностите за производство на генерични лекарства”, пише в мотивите за оттеглянето си Ариф. Накрая заключава: “Аз няма да взема участие в този маскарад.”

Въпреки че споразумението е подписано от страните в ЕС, процедурата продължава в Европейския парламент. Няколко организации за електронна свобода започнаха да събират подписи за протестна петиция до Европейския парламент. До вчера само две от тях www.accessnow.org и www.avaaz.org бяха събрали над 1 млн. подписа.

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ Източник на цялата публикация: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1206591

Блогърите скочиха!

Родните блогъри бяха едни от първите, които алармираха за станалото. Представяме ви мненията на двама от тях:

“ ACTA далеч не се ограничава само до ментетата, а възприема доста широка дефиниция на “кражба” в интернет. ACTA практически не позволява на отделните държави да формират собствени закони и предвижда затвор за дребни нарушения като слушане на пиратска музика. ACTA се обсъжда изцяло в тайна без обществени дискусии и неправителствени организации” - пише Боян Юруков, интернет активист и блогър. http://yurukov.net

Емил А. Георгиев, юрист http://delibertate.info публикува следното: “Какво означава ACTA за потребителите на интернет:

- ACTA игнорира развитието на глобалната мрежа и свързаната с него консумация на съдържание;

- ACTA ще конфронтира потребителите с допълнителна наказателна отговорност при неясни критерии;

- ACTA ще засили и без това сериозния дисбаланс между потребителите и носителите на права.