iPernik.com Новини от Перник за хората и събитията


Loading

Десет човека направиха грънчарска изложба в с. Бусинци

Десет човека направиха грънчарска изложба в с. Бусинци 12_1450187389

Тъкмо когато леко изтляваше надеждата, че в трънското село Бусинци някой отново ще завърти грънчарско колело и ще възражда световната слава на бусинската керамична школа, сякаш по чудо в навечерието на празника на покровителя на грънчарите св. Спиридон се явиха нови бусински майстори, като десет човека от Трънско завършиха занаятчийски курс, организиран по европейски проект.

Те получиха майсторски свидетелства, на които сега им се казва сертификат, и подредиха първата си изложба. А ново грънчарско колело им дава шанс да упражняват занаята в музейния комплекс в Бусинци - гордостта на селото.

"Грънчарството е като зараза - глината те дърпа към колелото и насън. А в Бусинци на майсторлък са се учили и занаятчии от Троян". Така за новото си увлечение говори Валери Захариев. Той е на 58 години, а преди пет години инсулт го извадил от строя и се разделил с майсторлъка си на фаянсаджия и водопроводчик. Заселил се трайно в Бусинци, където жена му Цветанка е уредник на Музея на бусинската керамика. Когато през лятото научили за предстоящ курс по занаята на славните бусински майстори, не се колебали и двамата се включили в обучението. Валери не бил пипал глината, за да прави съдове от нея и му било много странно как се ваят причудливите форми. Миналата седмица от обучението той попитал майстора Светослав Желязков от пернишкия музей колко време ще му е нужно, за да се научи да прави стомна, а

Светльо му прекършил мерака с отговора, че поне две години ще трябва да върти колелото

Валери обаче решил да опита и се захванал сериозно една вечер. На другия ден показал на майстора първата си стомна! Това вероятно обяснява и отличието му в обучението - комисията от изпитващи го класирала на първо място. Цяла маса от подредената с изделия на курсистите изложба е от негови неща. Вече е направил не само гърнета, рукатки, паници и гювече с капак, но и крондир, което си е бая майстория. Шарките обаче ги докарвала съпругата му. Цветанка е сред другите осем курсисти.

"Грънчарството не е за жените", обаче твърди другият мъж от курса - Кирил Марков. Той е силно изкушен от историята. За известно време беше уредник на общинския музей в Трън, но сега се препитава с многото умения, които трънчани носят по наследство от предците си - зидария, мазачество и други работи в строителството. Марков смята, че женските ръце са слаби да удържат по-тежка топка глина и да й придадат форма с въртене. Майсторът Светльо го опровергава и разказва как на курс в столицата една дама - полубългарка, полуавстрийка, открила че в грънчарството има голяма доза еротика и в тая посока върви пиперлива приказка за използването на средния пръст при оформяне на фигурите и за ефекта върху глината от галенето.

Осъществяването на обучението е част от проект на фондация "Джендър проект за България". Разработката е наречена "Посланици на правата си". Преди откриването на изложбата екипът отчете проведени за осем месеца три еднодневни обучения по пет основни граждански права, пет дебата от типа "Социално кафене" и три симулации за развитие на умения, свързани с търсене на работа, вадене на лични документи, здравно осигуряване и други. В различните формати се включили между 40 и 115 човека - предимно роми, безработни младежи и хора в риск. За провеждането на курса по грънчарство фондация "Джендър проект в България" купува ново грънчарско колело, което остава като дарение на община Трън и ще остане за ползване в музейния комплекс в село Бусинци. А изложбата на керамичните изделия от практическото обучение в занаята може да бъде видяна до края на януари 2016 г. във фоайето на Народно читалище "Гюрга Пинджурова" в Трън.

В избора на Трън за осъществяването на проекта има и голяма доза сантимент. Директорът на фондацията Станимира Хаджимитова се оказа с корени от Бусинци. Нейният баща Рангел Йорданов раснал в селото в многолюдно семейство. Независимо че татко му починал млад, и той, и четирима му братя и една сестра се изучили. Рангел завършил инженерство в Бърно, а после така се случило, че построил болницата в родния град на Кадафи - Сирт. За проекта е помогнала и нейната братовчедка Рени Йорданова. И двете много искат да се върне старата слава на бусинската керамична школа.

Кметът на Трън също има идея. Той е замислил да обособи в общинско предприятие спортните и културните обекти в общината и да създаде работни места и възможност за самоиздръжка, така че в бусинския музей ще може да има постоянна работилница.

Ден след откриването на изложбата Музеят на бусинската керамика посрещна 50 посетители след предварителна заявка. Комплексът с модерна архитектура е открит в 1982 г. с етнографска експозиция, демонстрационно керамично ателие, хотелска част и реставрирана традиционна къща с автентична грънчарска работилница. Музейната сбирка проследява развитието на бусинската грънчарска традиция от ХVII век до съвременното изкуство на художници керамици. Главен инициатор за създаването му е един от най-изявените потомствени бусински майстори Петър Гигов, обявен посмъртно за почетен гражданин на Трън.

Негови изделия притежават Британският музей в Лондон, Музеят на човека и Лувърът в Париж

музейни сбирки и колекции в САЩ, Япония и Русия. Сега в бусинския музей се съхраняват над 1300 предмета (стомни, делви, чаши, паници, гювечи, гърнета и др., общо около стотина форми) на над 1000 майстори от селото и околността. Само в музея могат да се видят т.нар. оканичета - ритуални малки стомни за вино и ракия, както и крондир - уникална стомна с дупка по средата. Легендарна е една стомна с 2 литра вместимост и тегло само от 200 грама. Може да се види и повече от 100-годишна пещ, на която са работили добилите световна слава майстори Петър Гигов и неговият баща Костадин. А край грънчарското колело е и паничката със "сълзите на грънчаря".

Случайно или не, новите бусински майстори показаха работата си тъкмо в навечерието на празника на св. Спиридон, един от великите светители и чудотворци от IV век. Като епископ в град Тримитунт на остров Кипър той участвал в прочутия Никейски събор. За да убеди опонентите си в своята правота и Божията истина, стиснал в ръката си керемида и станало чудо - от единия край на керемидата лумнал огън, а от другия й край потекла вода. А когато за първи път се опитал да направи съд от глина, не сполучил. Много се старал, но все не успявал, защото глината се лепяла по ръцете му. Разплакал се, сълзите му падали върху сухата глина. Така разбрал, че трябва да я замеси с вода. С лекота направил съд и го опекъл. Оттогава грънчарите го почитат за свой светец, а до колелото държат паничка със "сълзите на грънчаря".

Източник: zapernik.com

iPernik отваря врати за всеки, който има да каже нещо!

Лична публикация - ще бъдете публикувани най-горе на първа страница на сайта!

Необходимо е единствено да Влезете с Фейсбук или да се регистрирате!

На тази дата в миналото

24-Януари-2017

26-Януари-2016

25-Януари-2016

26-Януари-2015

25-Януари-2015

Вход с фейсбук профил:

[email protected] за споделяне на сигнали, запитвания, реклама, коментари, мнения, новини.

ipernik com