Трети март - дали е празник?

Дали 3-ти март е най-подходящата дата за нациален празник на България сякаш вече все по-малко се спори.

Даже вездесъщият Божидар Димитров , който неведнъж е казвал, че не приема Трети март за най-важната дата в българската история,  като че ли спря да опонира.

За много хора в България все още обаче е трудно да приемат 3-ти март и подписването на Санстефанския договор за празник.

На тази дата в малкото селище Сан Стефано край Цариград е сключено примирие между воюващите страни – Русия и Турция. Приключва Руско-турската освободителна война от 1877-78 година.

Това е само предварително споразумение за примирие, но не и начало на съвременната българска държава и Третото българско царство.

Това е пакт, който слага край на една война, спира русите пред Цариград, узаконява окупирането на българските територии без срок, за да не кажем до днес

3-ти март е просто една важна дата в българската история, защото този договор е само една от предпоставките за възраждане на българската държава.

Време е историята да бъде препрочетена, заради децата ни и да се обяснят истинските мотиви за Руско-турската война от 1877-1878г.

На Цариградската конференция Великите сили поискали автономия  за българското население в признатата от султана след създаването на Екзархията територия от устието на Дунава до Албания, включително и в Нишкия санджак. Така България е щяла да бъде доста голяма държава. Руско-турската война прекъсва този процес и предотврява това.  Още със  Сан Стефанския договор започва разделянето и разграбването на България. Добруджа е дадена на румънците срещу Бесарабия, а Нишкия санджак, населен с хора с българско самосъзнание и до днес, се дава на сърбите.

Заради писанията в учебниците по история за освобождението на България от Дядо Иван,   малко българи знаят за отношението на предците  ни към руските интереси спрямо България. 

Тогава Екзарх Антим I  достойно отговаря на  граф Игнатиев, казвайки му прямо:”Да, вие ни освободихте, но от вас кой ще ни освободи?”

Големите български  революционери и хуманисти  са прозрели политическите стремежи на Русия, още когато страната ни е под Османско владичество.

Думите на екзарха са пророкувани от Васил Левски, който казва:”Братя, дайте сами да се освободим, защото ако друг ни освободи, той отново ще ни зароби!”

“Всякоги проклетата Русия, когато имала бой с Турция, лъгала е простодушните българи, че уж тях ще освободи, а после бойя, като овце ги трампела!”,  откровеничи Георги Сава Раковски.

“Секи Българин е длъжен да защитава своите етнически особености и да варди своето огнище!”, категоричен е Любен  Каравелов.

“Русия, тази развратница и мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да затрие от лицето на земята българските колонии!”, обяснява Христо Ботев.

Още по време на Руско-турската война от 1877-78 г. се създава т. нар. Временното руско управление.(ВРУ) В издадените от руското правителство инструкции до дейците му се обръща внимание да се положат усилия за привличането на лица от българска народност, които да бъдат назначени на различни длъжности и особено на лица, получили образование в Русия. Канцеларията за граждански дела към ВРУ разделя територията, населена с българско население на 8 губернии. Всички държавни институции - финансово министерство, митници, съд, национална банка,образование, се правят по руски тертип и под руски диктат. 

По силата на  Указ № 1144 на княз Александър Йозеф фон Батенберг, публикуван в брой № 2 на Държавен вестник от 10. 01. 1884 г. - документ малко известен и рядко споменаван,  България трябва да изплати  на Русия репарации в размер на 32,5 тона злато в  златни швейцарски франкове   с равностойност 10 680 250 книжни рубли и 43 копейки и така  да заплати за осбождението си.

Опълченците са нашият повод за гордост в тази война. Ще станем свободни едва когато оценим своето достойнство и спрем да се кланяме на "освободители".

Днес много хора продължават да си честитят пролетта и Баба Марта – обичай, който наистина ни обединява, пръвързвайки ни към българщината с посуканите бяло и червено конче, но не и Трети март.

И все пак Великото събрание реши това да е национален празник, ние се съгласихме, затова нека да ни е честит!