Мъж, жена и шест деца живеят в порутен фургон на гара "Разпределителна"

В малък фургон без вода, електричество и тоалетна живеят осем души. Фургонът се намира на гара „Разпределителна” в Перник и сякаш е сглобяван от различни части.

Мъж, жена и шест деца живеят там. Жената е от Ловеч, мъжът, с който съжителства, е перничанин и с десетина години по-млад от нея. Двамата имат 4-месечно бебе, кръстено на герой от турски сериал. Другите 5 деца са на родителката от предишния й мъж. Той бил лош човек, пияница и пройдоха, та тя не ще и да знае за него.

Човек знае две и двеста, викат старите хора и са прави. Ф. не се оплаква от нищо. Имаме си, топло ни е, не сме били гладни, готвим си каквото ни се яде, казва тя и се смее. Няколкото изпаднали зъба от устата й хич и не я притесняват. Само 4 месеца след раждането е слаба като притка, но не крие, че пуши цигари и пие кафета. Всичко си е както си трябва.

Във фургона има две стаички. Когато е студено, тя пере вътре – внася старото желязно корито, каквито имаха някога бабите ни, слага да грее вода в един гюм на печката и после търка дрешките на децата си, та пушек се вдига. Резултатът е налице – блестящо от чистота пране. „Как мислиш, децата ми мръсни няма да ходят”, казва майката. Като пералня съм, смее се Ф. и показва двете си ръце. Ако имат повече пари ще си купи и една пералничка. Къде обаче ще я сложи в тая теснотия и на какво ще я включи, като няма ток, един Господ знае. Уж говорили със собственика на големия кран отсреща, дето двамата с мъжа й го вардят да не го окрадат циганите, да им прекара една жица, та да светне в двете стайчета, ама той се не вясва.

Във фургончето няма течаща вода. Дрехите се плакнат в ледено студената вода, която извира отсреща до пътя и е в нещо като каптаж. Няма дори чешма. И чучур няма. Вадят я с кофа. Там е старото корито с мръсна вода, в което плува някаква дреха. Оказва се, че това са панталоните на дъщеря й, шестокласничката, която обаче сама ще си изпере, щото е голяма. Няма аз да й пера дрехите, я, отсича майката.

Четири от децата на Ф., две от които са близначета, ходят на училще в кв. Тева. Там им помагат – с анцузи, с маратонки, с каквото и да е, доволна е майката. Големите са в шести клас, другите – в четвърти и втори. Големият й син е освидетелстван в ТЕЛК, защото при игра се наранил жестоко с нож в окото. Училищните власти не се оплакват от децата – всичко е наред. Директорът дори помогнал на майката в попълването на декларациите за детските, за да й ги преведат от Ловеч. В Перник тя няма адресна регистрация. Затова не може да получи и еднократна финансова социална помощ. Многолюдната фамилия живее от доходите от детските и от онова, което прикарва от време на време мъжът.

Майката не е работила, защото все била бременна. Категорична е обаче, че вече не ще повече деца.

За бебето и мизерията, в която е отглеждано, е подаден сигнал в отдела за закрила на детето в Перник и то вече се посещава редовно от социален работник. Благодарение на партньорството с неправителствената организация „Надежда и домове за децата” малкият получава памперси и адаптирано мляко. Бебето обаче е с бронхопневмония, не спира да кашля и скоро пак ще го водят на лекар.

От прозорчето на фургона маха с ръчичка и наднича по-голямо негово сестриче с гъста разчорлена коса, което мяза досущ на Маугли от „Книга за джунглата”. „Стой там, ма!”, подвиква й строго майката.

Част от фургона е „саниран”, шегува се Ф. и разказва, че до вратата имало ламарини, ама ги откраднали едни гадни цигани. Ня мястото им съпругът наредил парчета стиропор, за да направи стените по-дебели. Иначе фургонът целият е изгнил. По стените му като кръпки на стара дреха са поставени парчета от пресована дървесина, която да запуши дупките.

Пред входната врата са наредени плочки – иначе миниатюрното жилище е разположено на неравен терен, на който при дъжд не може да се стъпне от кал. Многодетната майка разказва, че с мъжа й щели да облагородят дворчето, но чакали да се изнесат в по-добра квартира. Отпред се виждат две детски колички, пластмасово колело, дрехи, похлупени с леген. Кокошка рови из пръстта, 4-5 малки кутрета се въртят и лаят по минувачите за гара „Разпределителна”. „Лятото бях си подредила всичко тук, ама сега като застудя и нещо се отказах”, разказва майката.

Проблем с изнасянето в нова квартира обаче има, тъй като никой не искал да дава под наем жилище на многолюдна фамилия, при това циганска. За общинско жилище не може да се мисли заради липсата на адресна регистрация на майката.

Все пак в тази ситуация може и да се намери изход пак с помощта на неправителствената организация „Надежда и домове за децата”, обясни началникът на отдела за закрила на детето Румяна Герова. Ф. не е подкрепена от никого извън семейството си, но полага грижи за всичките си малчугани в условията, в които живее.

Тоалетната е на около петдесетина метра от жилището. Порутена и страшничка. Едва ли някой смее да ходи в нея освен ромското семейство.

Майката си стои по цял ден вкъщи, обгрижва си децата, а мъжът й ходи да приработва по нещо там, където го извикат. Майка му живяла в кв. Куциян, „ама каква мизерия е там – не ти е от работа. Не се понася”, казва Ф. и човек неизменно си мисли, каква по-голяма мизерия може да има от това, дето е пред очите му. Явно има.

Хората, които всеки ден минават покрай мизерното фургонче, могат да помогнат с каквото могат на многолюдната фамилия. С храна, останали от децата им обувки, дрешки, завивки – нали сме човеци.

Източник: perniktoday.net