Ще развиват селския туризъм у нас

Вече има нов пътеводител, който показва възможностите за „зелен” туризъм у нас. България разполага с огромни възможности за развитие на селския туризъм благодарение на своята дива природа, качествени вина, чистата селскостопанска продукция, археологическите находки и старинните къщи, църкви и манастири, които красят много родни села.

Именно това се опитват да покажат авторите на новия пътеводител „Селата в България – Посоки за туризъм и култура”, който вече е на пазара и дори се изкачи до четвърто място по продажби в класацията на книжарници "Сиела".

Новият гид описва възможности за алтернативен туризъм, екопътеки, поклоннически маршрути, както и забележителностите на някои от най-интересните български села.

Зад книгата стоят Гавраил Гавраилов, психолог и рекламист, който е автор и на други пътеводители, посветени на България, Анна Пелова – писател, графичен дизайнер и колекционер на народни носии, както и планинският водач Михаил Михов, който е експерт по алтернативен туризъм. Авторите разказват за своя нов пътеводител на поредица от срещи с читателите в страната, като следващото им представяне е на 4 март в книжарница „Сиела” в Пловдив от 18.30. Възможно е в бъдеще книгата да се продава и на различни селски събори като този в Рожен или пък на фестивали за младежка и алтернативна култура като

„Беглика” и „Узана поляна фест”

"Целта ми беше по-скоро да създадем възможности за по-изостаналите райони на страната чрез малко насочваща информация, да предоставим максимално полезни факти, така че хората от големите градове да стигнат до едни сравнително непознати места", обяснява един от авторите - рекламистът Гавраил Гавраилов. Според него по този начин може да бъде създадена една приятелска връзка между два различни български културни модела - "младите хора от големите градове, от така наречения корпоративен свят, и хората в селата, които пазят едни традиционни ценности, които за съжаление в големите градове вече ги няма".

„Селата в България” разказва не само за възможностите за селски туризъм у нас, но и за усилията на много млади хора да променят облика на българската провинция. Гидът описва редица биоферми и „родови стопанства”, в които така наречените дауншифтъри или зелени мигранти отглеждат екологично чиста продукция далеч от стреса и отровите на големия град. Все повече млади хора предпочитат да изоставят напрегнатото си всекидневие и да потърсят лек за стреса в простотата на живота на село. Те предлагат и на други да опитат от техния начин на живот чрез различни възможности за алтернативен туризъм. В някои биоферми например туристите могат да участват в земеделската работа, да се подложат на терапии с продукти от мед, да яздят коне, да се занимават с йога или пък да получат полезни познания по пермакултура – модерен екологичен тип земеделие, при който земята се обработва без препарати и изкуствени торове.

България е една от европейските страни с най-добре запазена дива природа и редица природозащитни организации работят за опазването й. Авторите на „Селата в България” включват в своя пътеводител и различните музеи и посетителски центрове, които подобни организации правят из страната. Българското дружество за защита на птиците например организира фестивал на хвърчилата край Шабла

по пътя на птиците „Виа понтика”

и има център за наблюдение на лешояди и хищни птици в Маджарово. „Зелени Балкани” пък поддържат център за рехабилитация на диви животни в Стара Загора, както и посетителски център край защитеното Поморийско езеро, където има и специален музей на солта. Сдружение за дива природа „Балкани” пък има образователен център за едри хищници в село Влахи, където деца и възрастни могат да се срещнат отблизо с вълци и мечка.

Авторите на новия пътеводител не пропускат и голямото разнообразие екопътеки у нас. Не всички маршрути, носещи това име, обаче са добре поддържани и безопасни. Като пример за лесна, привлекателна и поддържана екопътека пътеводителят дава

„Бяла река” до Калофер

Едно от новите и по-малко познати трасета пък е Дяволската пътека в района на Борино Родопите. По пътя туристите ще видят скални феномени и скрити потоци, а маршрутът има потенциал за развитие. Негованската пътека край Велико Търново пък е получила добри отзиви от някои от водещите световни платформи за алтернативен туризъм. Тя обаче минава през пещера и покрай водопад и от туристите се изискват качествени планинарски обувки и фенер. Пътеката се намира на половин час път с кола от Търново, а пешеходният маршрут отнема 3 часа. В близост до Негованската и в добро състояние е и Хотнишката пътека по поречието на Средна Янтра. Тя минава пред ждрела и покрай живописни водопади и прагове.

За начинаещи туристи пък подходяща е пътеката край Крушунските водопади, която отнема само час, но е изключително живописна. Тя вече е включена в повечето туристически пакети за района на Ловеч. Масово посещавана е и екопътеката край Трън, която включва ждрелата на Ерма и Ябланица и отнема 4 часа. Част от съоръженията по нея обаче не са в добро състояние, а и в района няма много къщи за гости, обясняват авторите на „Селата в България”.

С колело край Белоградчишките скали

Маршрути за планински велосипеден туризъм предлага районът на село Боровица, което се намира край Белоградчик в подножието на прочутите Белоградчишки скали. Гостите на селото могат да опитат от вкусното местно вино, да чуят северозападна народна музика на живо и да отседнат в гостоприемна къща за гости с глинена пещ и ябълкова градина. Край Боровица се намира старинна църква, която била издигната през 1866 г. от червения камък на Белоградчишките скали. Тя е запазена и до днес в подножието на колосалната скала Боров камък и е известна като Червената църква. Отскоро там се изгражда нов манастирски комплекс.

Край Боровица има много маршрути за пешеходен туризъм, а на половин час с кола – в Горни Лом и Чупрене, са изходните пунктове за хижите в подножието на старопланинския връх Миджур.

На палатка в Камен бряг

Село Камен бряг може да се похвали не само с редовни посещения от рок легендата Джон Лоутън, но и с уникалния фестивал на магарето, който през 2014 г. се проведе за първи път в селището край скалите на Яйлата. Събитието носеше името „Каменбряжки магарии” и беше само един от многото поводи в селото да се съберат туристи от цялата страна. В програмата на фестивала имаше рали с магарета, конкурс за най-добър магарешки рев, както и за красота и интелигентност.

Камен бряг е популярна дестинация за къмпингари, любители на скалното катерене, както и за художници и фотографи, които редовно си организират там пленери. Почти през цялото лято край селото могат да се видят палатки и лагерни огньове, а най-важното събитие, разбира се, е традиционното посрещане на слънцето на 1 юли.

Единственият действащ скален манастир у нас

Край русенското село Барарбово се намира единственият засега действащ скален манастир в България. Той носи името на свети Димитър Басарбовски и е бил създаден още в късното Средновековие. Според легендата Димитър бил пастир, но случайно настъпил птиче гнездо. За да изкупи греха си, той станал монах. След смъртта му неговите мощи правели чудеса и боляри от Влашко идвали да ги искат. След Руско-турската война през 18-и век мощите били пренесени в Букурещ и днес свети Димитър Басарбовски е патрон и пазител на румънската столица. Край село Басарбово пък любителите на екстремните изживявания могат да се опитат да изкачат стръмните Басарбовски скали. Покрай реката пък понякога може да се види рядко срещаният и защитен черен щъркел.

Китайци купуват кисело мляко от Момчиловци

Киселото мляко от Момчиловци е популярно дори и на китайския пазар. Селото е една от най-популярните дестинации в Родопите и в "Селата на България" е описано като "райско кътче за селски туризъм". Посетителите на Момчиловци могат да опитат от уникалните местни гозби, да разгледат множеството параклиси и архитектурата на къщите, които са правени от едни от най-добрите майстори на каменна зидария в Родопите. В миналото строителите от Момчиловци често били наемани и в Егейска Тракия. Селото е едно от първите в България, които развиват селски туризъм. И до днес духът на Момчиловци е жив и това личи по големия брой млади хора, които продължават да живеят там или поне често се връщат в родното си място.

Селото е популярно и сред азиатските туристи. Китайци заснеха своя версия на риалити шоуто "Сървайвър" именно в Момчиловци.

Мистерията на Глухите камъни

Над 400 ниши са изсечени в скалите в археологическия комплекс Глухите камъни край село Малко градище, което също предлага чудесни възможности за селски туризъм. Разположено в Източните Родопи, това е едно от местата, където най-добре са запазени следите от странната култура на "скалните хора". Мистериозни праисторически обитатели на планините са издълбали своите странни светилища в скалите преди хиляди години, като и до днес се водят научни дебати за това колко стари са всъщност тези паметници.

Самата местност Глухите камъни е кръстена така заради факта, че там няма никакво ехо. Освен праисторически светилища в района има и огромен античен град, който все още не е добре проучен, но се правят планове за посетителски център.

Крайпътният спа курорт на римляните

Пътеводителят не пропуска и село Белчин с неговата римска крепост и минерални извори. Възстановеният по европейски проект комплекс Цари мали град е даван за пример от някои специалисти като качествено и достоверно реставриран паметник на културата. Той представлява укрепление от късната Римска империя, което е охранявало пътя, свързващ Константинопол със Западна Европа. По този път са минавали римски императори и императрици, като някои от тях специално са се отбивали в минералните бани в днешното село Белчин, които са били известни с лековитостта си. Забележителност на селото е и старинната църква от 17-и век, към която има и музей с икони.

Източник: novinar.bg