Увеличават се емигрантите

Данни на социалното министерство показват, че все повече българи в разцвета на силите си и деца емигрират.

Делът на емигрантите ни между 20 и 39 г. се увеличава в последните четири години - към края на 2013 г. 56 на сто от всички трайно напуснали страната са в тази възрастова група. За сравнение - през 2010 г. делът им е бил под половината (48 на сто) от всички.

За цялата 2013 г. постоянния си адрес в България с адрес в чужбина са сменили 20 хил. българи според данните на националната статистика, цитирани в отчета за изпълнението на демографската стратегия на ведомството за м.г. Това са само официално емигриралите българи, а много заминават, без да сменят регистрацията си.

Освен хората до 39 г. се увеличава и групата на децата емигранти и отиващите да учат в чужбина след гимназията (до 20 г.). Техният дял нараства постоянно от 2011 г. насам до малко над 14 на сто за м.г. През 2010 г. обаче делът им е бил 15%. Групата, която намалява, е на българите между 40 г. и 59 г., напуснали страната - от 2010 г. насам те намаляват постоянно - от 31% на 21.5% за м.г. Увеличават се и възрастните хора - над 60 г., които са напуснали страната. За м.г. те са 8.9% при 6% през 2010 г. Общият брой на емигрантите се е увеличил с малко над 3 хил. спрямо 2012 г. и с над 10 100, или двойно, спрямо 2011 г.

През 2013 г. населението у нас продължава да намалява, но с по-бавни темпове. Основната причина е отрицателният естествен прираст (повечето починали хора в сравнение с родените), а не емиграцията, коментират експертите. В резултат на естествения прираст българите намаляват с 37 767 души, а в резултат на механичния прираст (разликата между заселилите се у нас и изселилите се) - с още 1108 души. България остава с най-нисък естествен прираст в ЕС.

Като положителна тенденция от социалното министерство отчитат нарастването, макар и незначително, на броя на семействата с второ, трето и повече деца. С малко повече от един процент са се увеличили вторите деца от 2011 г. насам - тогава са били малко над 47% от всички родени през годината, а през 2013 г. са малко над 48%. Това е показателно за наличие на процес на ориентация към семеен модел с повече от едно дете, смятат от МТСП.

Все повече двойки живеят на семейни начала, защото броят на децата, родени извън брак, се увеличава постоянно. По този показател България също е на първо място в ЕС. През 2013 г. извънбрачните деца у нас вече минават 59% (или 39 375) от всички, като през 2011 г. например са били 56%. След нас са Естония - 58.4%, и Словения - 57.6%, а най-нисък е броят на тези деца в Гърция - едва 7.6%. За 70 на сто от извънбрачните деца у нас има данни за бащата, което означава, че те най-вероятно се отглеждат от родители, живеещи в съжителство.

СРАВНЕНИЕ

Средната продължителност на живота у нас остава най-ниската в ЕС, въпреки че се е увеличила с четири месеца. Средната продължителност на предстоящия живот (тоест при раждането) у нас за родените през 2011-2013 г. е 74.5 години. Спрямо предходния период (2010-2012 г.) тя се увеличава с четири месеца. През периода 2000-2002 г. този показател е бил 71.9 години, тоест за десет години очакваната продължителност на живота се е увеличила с 2.1 години. При жените обаче е със 7 години по-висока (78 г.) спрямо мъжете (71 г.). Очакваната продължителност на живота при раждане за мъжете в България е с 6.6 години, а за жените - с 5.2 години, по-ниска от тази при мъжете и жените в ЕС-28.

Източник: segabg.com