Защитеното езеро Чокльово блато е покрито с мъртва риба

Защитеното езеро „Чокльово блато" е покрито с мъртва риба, из района се носи мирис на гнило и разложено. През преливника на езерото по канала е изтекла умряла риба в посока язовир радомирски Извор. Картината е страшно потискаща. Риби от всякакъв вид: костур, щука, шаран, лин и какво ли още не са с обърнати кореми на повърхността на водата. Това информираха читатели на „Съперник", които са минали покрай езерото. Информацията беше потвърдена и от Регионалната инспекция по околната среда и водите в Перник и териториалното звено на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури в Перник. Гледката, която видяхме с очите си, наистина беше тъжна и неприятна.

Потърсихме за коментар на станалото на „Чокльово блато" от директора на РИОСВ - Перник - Пламен Ангелов, тъй като става въпрос за защитена местност, ползваща се от закрилата на закона. На въпрос на „Съперник"- коя е причината за тази екокатастрофа, цялата риба в езерото ли е умряла, значи ли това, че живот в него в момента няма, Пламен Ангелов поясни: " Все още е рано да кажа какви са мащабите на унищожената екосистема, тъй като пробите, които взехме от водата и почвата занесохме за анализ в лаборатория в София. След като излязат резултатите ще можем да кажем в каква степен е унищожена флората и фауната в езерото и за какъв период от време тя може да се възстанови и дали въобще може да стане това и кога. В едно обаче съм сигурен- тази екокатастрофа можеше да бъде избегната".

ПРЕДИСТОРИЯТА

„Чокльово блато" е единственото торфено находище в България, затова в него виреят няколко ценни растения. През ноември 2010 г, по сигнал на местни хора, РИОСВ - Перник, съвместно с ИАРА- Перник правят внезапна проверка на езерото и установяват, че радомирската фирма"Байкал"1 ЕООД е пробила преливника на езерото. В протокола, който е съставен от проверката се посочва, че: „Преливникът, изграден на Чокльово блато, е разрушен с багер, има остатъци от бетонни отломки от неговото изграждане. Между преливника и езерото на около 30 м от преливника е започнало изграждане на земна дига". В последствие РИОСВ установява, че радомирската фирма към този момент няма разрешително от МОСВ за добиване на торф. Еколозите от пернишката инспекция, имайки предвид опасностите, които води след себе си разрушаването на преливника, разработват перфектен проект, който има за цел да възстанови системата за отводняване. В него е предвидено изграждане на шлюзова система за поддържане на нормален хидрорежим на „Чокльово блато", система за наблюдение и т.н. Незнайно по какви причини обаче този важен и ценен проект, който трябваше да получи европейско финансиране, не беше одобрен.

ПРЕДИЗВЕСТЕНА ЕКОКАТАСТРОФА

През февруари 2011г „Чокльово блато" е сковано от лед. Имайки предвид опасностите за аквакултурите в езерото, които могат да се появят поради малкото количество вода в него и дебелия лед, който го е покрил, група еко любители- рибари, организирани от инспектора от ИАРА- Перник Васил Василев решават да направят дупки в леда. Обяснението на специалистите е, че при гниенето на животински и растителни видове във водата се отделя газ метан, сероводород, азотни съединения и въглероден диоксид. Ако тези газове не бъдат отведени в атмосферата, започва разтварянето им във водата, в резултат на което се отравят всички организми. Поради нарушаването на преливника, водата в езерото е намаляла чувствително. Това увеличава двойно пределно допустимите норми на концентрация на вредните газове във водата. Дебелият лед се явява естествена бариера за отвеждането им в атмосферата. Затова единственото решение е пробиване на дупки в леда. Не такова обаче е било мнението на горските стражари, които са били изпратени на проверка на „Чокльово блато" през февруари 2011г по заповед на тогавашния шеф на РДГ- Кюстендил инж. Петър Савев. Обясненията на инспектора от ИАРА за причината, поради която се пробиват дупки в леда очевидно не е прозвучала убедително за горските, които незнайно на какво основание решили за назидание да санкционират онези, които се опитват да помогнат на едно езеро да оцелее. В последствие в някои медии този случай беше умишлено раздухан най-вече от тогавашния шеф на РДГ- Кюстендил като атаката беше насочена главно към инспектора от ИАРА. Естествено, проверката, която беше направена както от прокуратурата, така и от други институции установи, че няма нарушение от страна на инспектора от ИАРА. Радомирският съд се оказа достатъчно информиран за опасностите, които грозят защитеното езеро и отмени съставените наказателни постановления на любителите-рибари.

В резултат на перипетиите, през които преминават миналата година, заради проявената си инициатива за спасяване на езерото от загиване, инспекторите от ТЗ на ИАРА- Перник не предприемат подобната акция тази зима, макар, че ледът беше още по-дебел, а водата в езерото драстично намаляла. Те обаче информират през февруари 2012г по надлежен ред РИОСВ- Перник и ИАРА за опасността, която е надвиснала над „Чокльово блато". За съжаление ефектът от това е нулев и екокатастрофата не закъсня.

ПОСЛЕСЛОВ

След всичко казано резонно възниква въпросът- как ли биха реагирали в подобни случаи институциите в някои от европейските страни, в които грижата за природата е от изключително важно значение. Ще кажете да, ама ние сме в България. Това означава ли, че не трябва да знаем кой е виновен и кой трябва да понесе последствията за една унищожена еко система. Кога най-после в България ще сложим ред, та всеки да знае за какво отговаря- горските за гората, инспекторите от ИАРА за рибите, БАБХ за храните. А то какво се получава сега- горските всичко втасали, оправили кражбите на дървесина, незаконната сеч и избиването на дивеча, та се захванаха и с опазването на водоемите. Очаквам на инспекторите от ИАРА да им дадат печати и да хукнат да маркират дървета из гората. Кога най-после нашите законотворци ще сложат ред в нормативната уредба, така че всяка институция да си гледа своите задължения, а когато не го прави, да си понася последствията. 

Източник: PernikMedia.net