Знаете ли какво е донос? А виждали ли сте някога такъв?

Дълго мислих дали да публикувам този документ и накрая се реших, споделя ВИхрен Матев на своята фейсбук стена. Днешния Велики Четвъртък е подходящ ден за това. Днес се прогонват злите демони от къщите и от съзнанието на хората. Ще се опитам и аз да прогоня моите...
Напълно осъзнавам "частността" на този случай, но бих искал да покажа чрез него истинското демонично лице на комунизма в България. Комунизъм, който все още не си е отишъл. Искам да го покажа на тези, които поради младостта си никога не са го виждали. И да го припомня на онези, които удобно са го забравили. И на тези, които искат с носталгия неговото завръщане.
За да скъся историята максимално ще пропусна много детайли. Детайли важни за мен, но може би не толкова интересни за вас.
Макар и инвалид от Втората световна война (ранен в главата, бил цели 6 месеца в кома и открит от един от чичовците ми по чиста случайност захвърлен в един болничен коридор в софийска болница) баща ми бил прокуден от родния си край. Една нощ, малко след 9 септември 1944 г., добри хора предупредили дядо ми (бащата на моя баща), че рано на другата сутрин активисти на местната селска милиция се готвят да ги арестуват. Още същата нощ дядо впрегнал каруцата, натоварил на нея тримата си сина и ги закарал на гарата в Ямбол. Дъщеря си с невръстно дете на ръце скрил в плевнята в двора на къщата. Качил синовете си на влака и им казал, че не иска да знае къде отиват за да не може да ги предаде.
На сутринта в къщата на дядо ми нахълтали новите местни дерибеи на БКП и разярени още от вратите на стаите започнали да стрелят с автомати по леглата. Мислели, че там спят дядо ми, баба ми и техните деца и внуци. В същото време леля ми Станка, сестрата на баща ми, се криела в сеното в плевнята с пеленаче на ръце и така му била запушила устата да не се разплаче и да не я издаде, че почти го била задушила.
След доста лутания и премеждия в София, Дупница и къде ли още не - баща ми се установил в гр. Радомир и започнал работа в зъботехническата лаборатория. Но ръката на ДС се оказала достатъчно дълга за да го докопа и там. Научили къде се намира и по пощата изпратили досието му, адресирано до управлението на милицията в Радомир. Отново добър и неизвестен за мен човек по това време бил разсилен в Радомир и добър приятел на баща ми. Пиели по чашка когато се отбивал да го види в лабораторията. Един ден дошъл и му предал плик, на който се мъдрело неговото име. Баща ми го отворил и за свой ужас открил вътре собственото си досие, придружено с куп доноси срещу него, семейството му и братята му! Повечето от доносите били от близки на родата хора и от ратаи на дядо ми, на които той всяка година осигурявал работа, подслон и храна в земеделското си стопанство. Хранел се с тях на една маса, защото за него в усилния сезон за кърска работа нямало разлика между тях и собственото му семейство. Баща ми скрил досието и доносите. Бил страшно огорчен от предателството на най-близки до родът му хора. Малко след това баща ми бил вече приет да учи стоматология в медицинския университет в София. Поради този донос, който публикувам сега, баща ми бил изключен от медицинския университет и подложен на репресии. Бил вече женен, сестра ми била малка. Нямали никакви пари и се хранели се с каша от препечено брашно. Не го приемали никъде на работа. Най-накрая успял някак си да си намери работа като общ работник и като малък си го спомням как беше облечен със сини дочени работни дрехи и изпратен да изгражда каменното корито на река Струма. Точно където се намираше въжения мост срещу кино "Кракра". Преди това е работил като такъв и при строителството на Народната библиотека в София. Работил е и в кухня на студенстски стол. Явно целият този тормоз е продължил поне 7-8 години, докато в един момент лъхнал по-свеж политически вятър. Баща ми бил възстановен в университета, където завършил образованието си. После дълги години работѝ като зъболекар из пернишките и много други села на България. Не обичаше да говори за миналото, но фразата, че щял да обеси по стълбовете всички комунисти е истина (както е споменато и в доноса). И аз съм я чувал като малък от неговите уста - особено в моменти на яд. После, разбира се, ми казваше, че се шегувал. Явно за да ни предпази да не се издадем някъде.
Майка никога не е била член на БКП. Тук, явно, доносникът е сбъркал. Името на анонимния доносник ще остане завинаги неизвестно. И така трябва. Известни са, обаче, последствията, които този и други подобни доноси имат върху нашия род. И върху родовете на още десетки хиляди българи по света.
Години наред съм се чудел защо родът ни е пръснат из четирите краища на България. Не съм могъл да си отговоря на въпроса защо всички са далеч от основният си капитал - земята. Земята, която притежават и която някои от тях продадоха на безценица. Някои от братовчедите ми бяха изпратени на военна служба в най-прокълнатите военни гарнизони на България. Други напуснаха България завинаги. Но никой от тях не можа да избяга от историята на собствения си род.
И от проклятието, че са синове, дъщери и внуци на "кулак".

Вихрен Матев

Снимки