Чудо: Шестгодишно момченце с множество увреждания проходи за първи път

За всички хора в Перник, които следят съдбата на роденият с множество увреждания Петърчо е щастлив ден. Чудото стана: Пепи вече ходи сам, стъпвайки на собствените си крачета. Това стана ден след 6-тия му рожден ден, който е на 30 юни, съобщава днес Градски вестник.

Читателите на pernik определиха в анкета Петърчо за личност на 2009 г. в Перник.

В деня, когато православната Църква чества светите безсребрени лечители Козма и Дамян- 1 юли, Пепи стъпи за първи път на крака.  Въоръжен от лекарите със специални ортези, които се прикрепват  към кръста и крачетата му, сега всеки ден Петърчо се упражнява в първите си стъпки и чувства под краката си твърдостта на земята.  

Когато се ражда, в медицинските му документи са записани страшните диагнози: хидроцефалия, спина бифида, параплегия, аномалии на отделителната система – неврогенен пикочен мехур и рефлукс пета степен, а впоследствие и хипертония.

За обикновените хора, много от които през всичките тези години бяха съпричастни със съдбата на момченцето, тези думи са непонятни. Най-просто обяснено, с идването си на бял свят, Пътърчо нямаше почти никакви функции от кръста надолу.

След раждането му медици съветват героичната му майка София да се откаже от него, но тя не го е направи и до днес, заедно със своите родители,  се бори за пълноценното възстановяване на момченцето.

През януари Петърчо претърпя операции за удължаване на ахиледсовото сухожилие на двата крака. По-късно – през април. доц. Христо Георгиев от ортопедичната клиника в Горна баня оперира едната тазобедрена става на Пепи. Той беше и първият лекар, който каза категорично, че момченцето ще проходи. И ето на – това се случи. След контролен преглед на 1 юли, на Пепи му слагат ортезите и той вече стъпва. Още е неуверен. Прави го мужду лостовете на саморъчно направена от дядо му Румен успоредка. Но стъпва сам.

Всичко това обаче не е последствие само от последните хирургически операции, а резултат от упорита работа и постоянно лечение. Възстановяването на мускулите, ставите и нервните клетки се дължи и на присадените на няколко пъти стволови клетки, но и на постоянната физио и игло терапия и грижата на майка му София, бабата Катя и другите  близки от семейството.

Лечението струва много пари, но за това помагаха много добри хора. „ Благодарим на хората и на Господ, че  чу молитвите ни”, казва сега щастливата София. Битката продължава. За да укрепне Петърчо и да стана съвсем като всичките си връстници е нужно още подържащо лечение, за което пак трябват средства.

Източник: Градски вестник автор: Руми Борисова