 |
|
Две мнения за паметника на съветската армия
Две мнения за паметника на съветската армия на млади хора, намерени
Историята, каквато е
От изхода на сблъсъка между фашистка Германия и СССР зависят съдбата на европейските народи и бъдещето на демокрацията в света
Николай НИКОЛАЕВ - 21-годишен, студент по право в СУ "Св. Климент Охридски", активист на Младежкотообединение в БСП от Перник
22. Юни 2011, брой 140 на
Изминаха 70 години от началото на събитието в руската история и в историята на света - Великата отечествена война.
Рано сутринта на 22 юни 1941 г. нацистките сили изненадващо нахлуват в съветските територии и пристъпват към реализирането на плана "Барбароса", целящ покоряването на Съветския съюз. Без да обявяват война, войските на фашистка Германия бързо напредват по всички линии на фронта, унищожавайки градове и села по пътя си.
Цяла Европа е под нацисткия ботуш
а Хитлер започва провеждането на глобалните си планове за етническо прочистване. Западноевропейските страни са неспособни да противодействат на агресора и всички погледи са насочени на Изток, където се водят най-грандиозните военни действия в човешката история. От изхода на този сблъсък зависят резултатът от войната, съдбата на европейските народи и бъдещето на свободата и демокрацията в целия свят.
Въпреки успешния край на войната обаче събитията, дори от последните месеци, показват, че все още продължава разделението на позициите по въпроса какво се е случило в годините на Втората световна война. Днес все по-малко хора в България знаят за подвига на съветските войски, а
младите ежедневно са подложени на медийното влияние
на различни интерпретации, целящи да отрекат историческите факти. Доказателство за това са и последните прояви на вандализъм в центъра на София, където неизвестни лица изрисуваха Паметника на Съветската армия в персонажите на популярни анимационни герои.
От книгата на Джордж Оруел "1984" е известната мисъл, че който владее настоящето, той владее и миналото. А който владее миналото, той държи и бъдещето...
Опитът да се посегне по подобен начин върху героите на историята е опит да се овладее миналото. Той е част от последователни действия, целящи да се омаловажи делото на народа, спрял нацисткия режим. Последица от тези действия са и мненията за демонтиране на Паметника на Съветската армия и въпросите относно необходимостта от съществуването на този паметник, поставени в публичното пространство.
Всъщност може би е по-лесно да отговорим на въпроса "Защо го има Паметникът на Съветската армия?" И отговорът е именно в повече от 26-те милиона жертви, дадени от народа на Съветския съюз, за да бъде спрян най-нехуманният и недемократичен режим, съществувал в световната история. Това е и причината, където и да отидем днес в Европа, да виждаме паметници на героите от тази епопея. Такива паметници има дори в столиците на европейски държави като Австрия и Германия - противници на Съветския съюз от войната.
Демократичните европейски общества отдавна са възприели идеята, че
никой не е по-голям от историята
че никой не може еднолично да даде оценка за исторически събития и герои.
Карикатурите на Кукриникси са давали тон и са вдигали духа на армията. Знаем ли нещо днес за тези гиганти на политическата карикатура?
В България, както винаги, нещата стоят по друг начин. Тук за всеки нов управник е характерен синдромът на хан Аспарух. Идвайки на власт, неговата първа задача е да отрече миналото, да се обяви за единствения, способен да сътворява, а и да унищожи доказателствата за предишните. Но най-ярките доказателства са именно паметниците! Те свидетелстват за уважението и преклонението пред делото, те са материалният израз на идеята за безсмъртието на подвига.
Независимо от всички крайни мнения в обществото има един факт, който не може да бъде отречен от никого, и това е
решаващата роля на съветския войник
за победата над "кафявата чума" на нацисткия режим. Основна заслуга за това има руският народ, понесъл най-големите загуби във войната. Загуби, изразяващи се в милионите цивилни жертви, стотиците хиляди воини, загинали на бойното поле и катастрофалните икономически последици. Върху народите на Съветския съюз падна най-голямата отговорност и най-тежкото бреме от всички съюзни държави за спирането на фашизма. С дълбока увереност можем да кажем, че
без героите от Москва и Сталинград
днес светът нямаше да бъде това демократично, свободно и сигурно място. Паметниците на съветските войници в цяла Европа са знак на почит и уважение към това тяхно дело и са свидетелство за признателността за милионите жертви на хората на Съветския съюз.
Когато говорим за съветските паметници от тази епоха, не можем да не отчетем историческото значение, което има Втората световна война за Русия и страните от бившия Съветски съюз. Това е периодът, в който са напълно разрушени стотици градове и села, милиони цивилни жители са убити, а всяко семейство в Съветска Русия дава жертва във войната. И днес, въпреки дистанцията на времето, всеки гражданин на бившите съветски републики все още пази жив историческия спомен за героичното и трагично време на Втората световна война. С голяма увереност можем да кажем и че всеки в Русия възприема тази епоха като най-значимото историческо събитие на своята страна.
Поради тази причина съвсем закономерна е реакцията на руската общественост и руските медии към
акта на поругаване на паметниците на историята
За нас, българите, може би е трудно да си представим каква обида представлява за руската страна преобразуването на героите от войната в американски комикси. Може би преди да се отнесем пренебрежително към историята на някой народ, трябва да отговорим на въпроса каква би била реакцията ни, ако осъмнем с пребоядисан паметник на Левски или на Ботев в образа например на османския завоевател Баязид Първи?
По този начин актът на вандалщина трябва да ни учи на уважение и почит към паметниците на историята, да ни показва, че народ, който не уважава историята си, не уважава и себе си.
Макар и извършено като проява на вандализъм, в делото на неизвестния художник има дълбока символика. Тя се корени във факта, че измислените герои от популярните американски комикси и детски филми не могат да заменят истинските герои от драматичната Втора световна война! Герои, дали живота си в името на справедливостта и свободата. Герои с обикновен безрадостен живот, извикани на бойното поле, за да защитят отечеството и правдата.
Надписът "В крак с времето" под обругания паметник разкрива парадокса на днешния ни ден. Той ни показва страничните ефекти от безпринципната трансформация на идеите и позициите на обществото за последните години. Промяна, довела до отричане на историческата памет и замяната й с фалшиви идеали.
Независимо от различните мнения в обществото за ролята на Паметника на Съветската армия, всички българи трябва да приемем един факт. Този факт е, че паметникът и историческите събития са станали неизменна част от българската история. Макар всяка конюнктура да поставя в обществото своя възглед и интерпретация на фактите, никой не може еднолично да налага своето виждане и само историята е тази, която ще даде обективната оценка за събитията. Поради това "добър" или "лош", за какъвто го обявяват новоизлюпените ни демократи, паметникът е част от историята на България, а настояванията за неговото демонтиране, както и поругаването му
следва да бъдат осъдени остро от българското общество
Водени изцяло от идеите за общо историческо минало и разбирателство между различните виждания за историята, наскоро младежите от организацията на БСП в Перник решихме да отбележим датата 10 ноември по нетрадиционен начин - като ден на помирението, почиствайки два паметника. Единият - на убитите стачници от 7 септември 1944 г., а другият - на репресираните след 9 септември. Паметници, едва на няколко метра един от друг, и само с два дни разлика в датите на историческите събития, те изразяваха дълбокото разделение от тези години. Въпреки това обаче за всички нас мемориалите не се разделят на "свои" и "чужди", а са спомен за едно отминало време и доказателство за делото на героите.
Не е ли дошло време българите да проумеем, че никой не е по-голям от историята?
Нима не можем да загърбим омразата
и да погледнем на историята като на наше общо наследство? Днес, вече повече от 20 години след промените, все още продължаваме да се делим на "добри" и "лоши", на "сини" и "червени". Постоянните конфликти все повече ни отдалечават от съвременните демократични тенденции и от разумния начин на
водене на политика чрез диалог и консенсус
при взимане на решенията. Независимо от крайните мнения, които се изказват, всички имаме една обща история и едни общи герои, които почитаме.
Противоречията на деня се решават от оценката на историята и дълг на днешните поколения е да запазим разбирателството и да съхраним историческата памет.
Затова нека приемем историята такава, каквато е, и нека Паметникът на Съветската армия престане да бъде символ на разделението на българското общество, а да остане спомен от една историческа епоха, обща за всички българи.
В крак с времето
„Биволъ” обича да "пасе” пресни събития, да „следи” изкъсо всички актуални анализи, да се „прицелва” в несправедливостта и да „странства” из неизвестното. От няколко дни той не „изпуска” от очи паметника на Съветската армия в София, а аз реших да надникна в тях и да заговоря от негово име.
Но нека първо се върнем назад към историята на съоръжението. Паметникът на Съветската армия е открит през 1954 г. в присъствието на съветският маршал Сергей Бирюзов. Ръководителят му е скулптор Иван Фунев. Идеята е да символизира „признателността на българския народ към съветските войни-освободители”. Монументът, висок 37 метра, изобразява войник от армията на СССР, вдигнал над главата си автоматичен пистолет “Шпагин”, ограден от мъж и жена от България /вероятно комунисти-партизани/. Целият мемориален комплекс включва и други скулптурни композиции около основния монумент. В продължение на години той предизвиква много разгорещени дебати. Привържениците му твърдят, че е посветен на Червената армия, защото тя била в основата на освобождението ни от нацистка Германия. Тоест, тя ни е спасила от „голямото зло”. Неговите противници обаче са убедени, че той е символ на установяването на тоталитарния просталинистки режим в България, причинил непоправими злини не само на нашата страна и народ, а и на цялото човечество. С няколко думи, армията е окупатор, а не “освободител”. От гледна точка на историята и международното право – е точно така. Дълги години на българите е била втълпявана теорията, че трябва да бъдем “вечно благодарни на братята руси” и да ги славим.
В навечерието на 70 г. от нападението срещу СССР, 18-и юни 2011 г. ще остане в историята на паметника като фатална дата. Ябълката на раздора отново успя да раздели обществото на две и да противопостави мненията му. Русофили и демократофили пуснаха гледните си точки в ожесточена словесна битка. Заради демонстрацията, цяла Европа впери очи в обстановката. А Русия дори „отвори” голямата си уста, без да пести обиди. Причината е, че част от композицията на паметника от западната му страна е преобразена, а за някои обезобразена. Сивите, познати войници, в които никой не се заглежда, бяха превърнати в любими американски герои - Супермен, помощникът на Батман- Робин, Жокера, Капитан Америка, милият Дядо Коледа и веселият клоун Роналд Макдоналд. Знамето в барелефа бе също „американизирано”. Още същия ден „пейнт-арта” събра софиянци и гости на града и се превърна в невероятна атракция.
То успя да привлече и мен. Реших лично да видя какво толкова е сторено на паметника. Трябва да призная, че бях приятно изненадана, защото е рисувано изключително внимателно. Не е оцветявано „немарливо” и безвкусно. Видът на героите беше досущ като от комиксите и филмите и изобщо като от представите ни. Мотото на „творбата” гласеше „В крак с времето”. Делото на X-изършителя/те успя да предизвика искрената ми усмивка. И не само моята. Огледах подробно хората около мен и се заслушах в коментарите им. Напук на всички, които застанаха срещу изрисуваното, ще кажа, че нямаше някой, който да свие устни от злоба, да почервенее от яд или пък да бълва змии и гущери като обезумял. Хората се радваха, че за първи път виждат нещо различно и нещо, направено с чувство за хумор, вместо застиналата във времето и пространството каменна стена със соц. романтична скулптура. Някои дори негодуваха, че с почистването на композицията, ще изчезнат живецът и блясъкът, които са се „заселили” в нея. Докато ние сме разглеждали любопитно, множество организации, фондации, партии и т.н. вече трескаво са обсъждали как по-бързо да “изтрият срама” от пантеона на Съветската армия. Взели са решение това да стане още е понеделник сутринта срещу скромната сума от 840 лв.
Едновременно с дилемите на „най-умните” глави, руските издания ни съсипаха от публикации. Ще цитирам вестник „Российская газета”: За пореден път беше осквернен паметникът на съветската армия, намиращ се в центъра на София. Този път поредното си съботно утро монументът посрещна пребоядисан. Разбира се, не целият, тъй като за това щеше да се наложи да се използва не един килограм боя. Неизвестните вандали са нарисували само част от паметника, но са го направили с особен цинизъм. А вестник „Новие известия” нямаше търпение паметникът да бъде приведен в първоначалния си вид. Немалко бяха и коментарите от руска страна, че ние не държим на историята си, че не зачитаме техните сънародници, загинали за свободата на България, че не можем да опазваме културното си наследство. И как да отвърнем на подобни нападки при положение, че лазим в „краката” на Русия от векове? Три дни просто следяхме мълчаливо и виновно сякаш това е най-непростимият грях. И дори държавата се обърна срещу себе си. Отново ще цитирам, но този път думи на нашенци: „Ние призоваваме всички творчески съюзи, обществени организации, сдружения и фондации, които имат отношение към запазване на историческото ни наследство, всички религиозни организации начело с Българската православна църква да застанат заедно с нас срещу ванадлите и осквернителите. Настояваме незабавно държавните органи и Столична община да включат паметника в системата за охрана и да инсталират камери за наблюдение около него, за да не се повтарят за пореден път тези недостойни за нацията прояви”. Това е написано в декларация, с която са излезли 18 русофилски организации. Те също така се извиняват на Големия брат: „Ние поднасяме своите извинения на руските хора, за стореното на Паметника и ги уверяваме, че в България обичат своите братя руси и дълбоко почитат паметта на руските и съветски войни! Молим руските Средства за масова информация да не преписват на целия български народ стореното от шепа хора.” И никой от тези хора на интелигенцията и на властта не пожела да погледне с други очи на деянието, което е олицетворение на съвременността, на въображение, на призива за промяна. Защото аз наистина виждам зов за промяна в това творчество. Няма как да знаем каква е била целта на тези, които са изрисували композицията и какво са мислели, но е сигурно, че са деца на новото време, което мисли по-свободолюбиво и по-творчески. Защо пък да не си помислим, че не са искали да предизвикат такива дебати, а просто да накарат хората да се забавляват в Княжеската градина? Защо се налага винаги да излизат ветерани от войните и да виждат престъпление в изкуството? Паметниците наистина разказват за историята, но не е зле от време на време нещо да предизвиква усмивките ни. Пък нека после бъде почистено.
А сега да си зададем въпроса кой е всъщност авторът? Отговор- неизвестен. Не се знае и дали е бил един човек, или няколко души. Из медиите плъзнаха противоречиви статии и глупави новини. Някои твърдяха, че има снимка на „престъпника”. Други съобщаваха, че е разкрит. А трети дори го осъдиха, без да имат сведения за него. Засега обаче не е задържан и показан. Ако евентуално това се случи, го очакват до две години затвор или пробация, а ако окаже съпротива или прояви дързост, лишаването от свобода е пет години, обясниха вещо магистрати. И все пак, всичко изписано и казано до тук е с цел сензация, а истината е някъде там.
Композицията беше почистена във вторник. Инициативата е била поета от форум „България-Русия” и други сродни организации. Те твърдят, че са избързали, защото разбрали, че във Фесбук се организира група, която да попречи на почистването. От столичната община пък заявиха, че не са издали разрешение за това. А сега на кого да вярваме?
Червената армия отново излезе победител в битката. Този път косвено, но показа какво е влиянието й. И всички ние, които не сме слепи и глупави, oсъзнаваме това. Нямаше войници, но имаше организации. Нямаше кръв, но имаше вода и препарати. Нямаше жертви, но върнаха сивотата. А дали в учебниците по история е написана истината за събитията? Защото историци твърдят неща, които все още не са ни били разказвани. А именно, че жертви от руска страна по време на окупацията на България не е имало. А от българска? И как тогава Русия винаги е „наранена”?
Въпросите остават за вас.
iPernik отваря врати за всеки, който има да каже нещо!
Лична публикация - ще бъдете публикувани най-горе на първа страница на сайта!
Необходимо е единствено да Влезете с Фейсбук или да се регистрирате!
Вход с фейсбук профил:
Най-ново от VIP Перник
[email protected] за споделяне на сигнали, запитвания, реклама, коментари, мнения, новини.