Пред смъртта всички сме равни!

Кървава трагедия разтърси Перник. Мъртви са трима човека, заклани с нож. Син е умъртвил родителите си и после сам е сложил край на живота си. Или поне така изглежда да се е случило. За болното ни общество това се превърна в новина № 1. И за пишещите и за четящите. Тези, които пишат, можеха да отбележат битовата драма само като хроника -  в смисъл, че все пак се е случило. Тези, които четат можеха и да не обърнат внимание на такава зловеща новина, но нито едното,  нито другото стана. Защо? Отговорът е труден. Вероятно едно от обясненията е някъде в това, че като обществено съзнание не сме здрави и нямаме страх от Бога.

Млад мъж е отнел живота на родителите си (най-вероятно),  но дали в съзнанието му е била Божията заповед: „Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоя Бог”. Може би! Защото,  както разказват сега хора, които са го познавали, той бил грижовен към тях.

Пред смъртта всички сме равни!

Дали няма да открием някои отговори в мислите на човешката мъдрост, събрани от някого в нета:

* Съзнанието продължава след като мозъка е мъртъв и не функционира.

* По време на смъртта духа напуска тялото. При травматична смърт, духът може да напусне тялото дори преди смъртта да настъпи.

* Нашите чувства и нашето чувство на съзнание са много по-огромни, когато сме извън физическото тяло.

* Раждането е заспиване и забравяне. Смъртта е събуждане и припомняне.

* Времето спира, когато умрем. Минало, настояще и бъдеще стават “веченото сега”.

* Смъртта ни прави по-живи. Ние сме по-мъртви сега, докато сме живи на Земята, отколкото когато сме мъртви.

* Нашите животи са на показ. Нашия цял живот е едно голяма изследване. След смъртта ни се дават оценки на всичко. Ние си даваме оценките. Бог не ни съди.

* По време на нашия преглед на живота, ние моментално ще преживеем всяка мисъл и чувство на всеки, който познаваме по време на целия ни живот. Някои преживявания близки до смъртта описват прегледа на живота като моментално “ставане” на всички, които познаваме.

* По време на нашия преглед на живота, ние виждаме как нашите действия причиняват верижна реакция, докато не се върнат обратно при нас.

* По време на прегледа на живота, ние преживяваме нашия целия живот отново от гледна точка на всички в един миг. Преживяваме това, докато сме в светлината на безкрайното познание и безкрайната любов.

* По време на прегледа на живота ние ще преживеем всеки аспект на нашия живот от всички перспективи. Например възможно е да се определи броя на комарите във вашия двор, докато сте били дете, ако поискате.

* Нашия преглед на живота е по-скоро преживяване отново на целия ни живот. Няма съдене освен това, което идва от нашето съзнание. По време на нашия преглед на живота, ние ставаме вселената и преживяваме целия наш живот за един миг.

* Съобщението от нашия преглед на живота е това: любов.

* След смъртта някои хора не са показани веднага на Бог, защото ще е твърде непоносимо за тях. На хората се показва това, от което имат нужда да видят след смъртта. Някои хора имат нужда от райска поляна и те ще я получат. Някои се нуждаят да видят близките си и те ще дойдат. Някои се нуждаят да видят бижута и ще им се покажат бижута. Ние виждаме това, което е необходимо за нашето въвеждане в духовния свят.

* Постепенно ни обучават като духовни същество и ни закарват в рая. Светските желания отпадат, както и животинската природа, с която сме се борили през живота ни. Ние ставаме тези, които наистина сме - част от божественото.

* Нашите физически и умствени недостатъци се оправят веднага след смъртта.

* Всичко не е само взаимно свързано, всичко е едно.

* Нашата религия не е от значение за Бог. Това, което е от значение, как ние показваме любовта ни към Бог според начина, по който се отнасяме едни с други.

* Има една истински важна задача в живота, и това е да обичаме. Да обичаме природата, да обичаме хората, да обичаме животните, да обичаме самото създание, просто защото е.